Решение № 347 от 27.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Кюстендил, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500708 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „ ***“ № 25, офис сграда ***, ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт E. И., насочена против Решение № 713 от 12.10.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 688/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е оставил без уважение предявените искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че М. Г.

В. дължи и следва да заплати на „***” ЕАД сумите, както следва: 1 683,73 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3102111, одобрен и подписан на 13.02.2018 г.; 215,08 лева - договорна лихва за периода от 14.03.2019 г. – 19.11.2019 /датата на прехвърляне на задължението).; 333,43 лева - обезщетение за забава за периода от 15.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС - както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 154/2022 по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2022 г. по описа на КРС, като неоснователни и недоказани; осъдил е „***” ЕАД да заплати на адв. А. И. сума в размер на 386,26 ле.ана основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, в смисъл 1 на незаконосъобразност. Възразява срещу приетото от районния съд в мотивите, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно, че декларацията за приемане на застраховането по застрахователна програма, сертификат за застраховка и общите условия към застрахователната програма не е написан на шрифт не по-малък от 12. Навежда пространни съображения, че въведеното в чл. 10, ал.1 от ЗПК изискване противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, предвид което същата разпоредба не следва да бъде прилагана. Аргументира се подробно, че процесният договор не противоречи на изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗПК, като подчертава, че единственият начин за установяване размера на използвания шрифт е чрез съдебно-техническа експертиза.

Допълва, че договорът за застраховка и общите условия към него не са част от договора за потребителски кредит, респективно спрямо тях разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е неприложима, а се прилагат разпоредбите на КЗ.

Счита, че договорът за кредит съответства на изискванията на чл. 33а от ЗПК /по отношение методиката на определяне на ГПР и начина на посочването му в договора/, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10, т. 12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 и чл. 19 ЗПТК, съдържа всички задължителни реквизити относно необходимата информация за условията за издължаване на кредита и не съдържа неравноправни клаузи. Изразява несъгласие с произнасянето на съда досежно положените подписи от страните по процесния документ, като акцентира, че страница 3 от 14 не представлява отделен документ и счита, че неполагането на подпис върху един лист от документа, състоящ се от 14 страници, не опорочава формата на целия документ. Аргументира се, че с усвояването на сумата по кредита и последващите погасявания по него кредитополучателят се валидирал като страна в тези отношения, освен това в първоинстанционното производство не е била оспорвана истинността на документа, нито процесуалната легитимация на ответницата.

Прави възражение за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на ответницата, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за твърдяното материално затруднение. Навежда съображения, че адвокатското възнаграждение за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение от длъжника чрез процесуалния му представител следва да се определи съобразно посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не следва да бъде присъждано на основание чл. 7, ал. 7 и чл.7 ал.2 от процесната наредба.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Прави се възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Прави се искане за служебно прихващане на присъдените разноски, в случай, че въззивникът бъде осъден да заплати разноски на ответника; евентуално в случай, че такова прихващане не бъде направено от съда, то прави искане за даване указания на ответната страна за посочване на банкова сметка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. Г. В., 2

ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 16А чрез пълномощника й адв. А. И. от АК – Кюстендил, в който се излага становище за недопустимост на депозираната въззивна жалба поради несъответствие с изискванията на чл. 260, т.1 и т. 4, и чл. 261, т. 2 от ГПК, както и се оспорва същата като неоснователна. Иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "***" ЕАД срещу М. Г. В. за установяване дължимостта на суми, за които е издадена Заповед № 154/25.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 304/2022 г. на РС Кюстендил, а именно: 1683,73 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3102111, одобрен и подписан на 13.02.2018 г.;

215,08 лева - договорна лихва за периода от 14.03.2019 г. – 19.11.2019 /датата на прехвърляне на задължението/.; 333,43 лева - обезщетение за забава за периода от 15.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.

3 не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между "***" ЕАД и М. Г. В. договор за паричен кредит № 3102111/13.02.2018 г. за сумата от 2000.00 лева, платима на 48 месечни вноски, всяка в размер на 68.87 лева, при годишен лихвен процент 20% и ГПР 30.52 %, като общият размер на кредита възлизал на 2 100.00 лева /ведно с такса за разглеждане на документи от 100.00 лева/, а общо дължимата сума – на 3 305.70 лева, в т.ч. с уговорена застрахователна премия от 4.69 лева месечно. Сумата по кредита е преведена на 14.02.2018 г. Вземанията по процесния договор са цедирани на ищеца на 19.11.2019 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1, неразделна част от него, към Рамков договор за прехвърляне и продажба на вземания от 02.11.2018 г., сключен между "***" ЕАД и "***" ЕАД. Ответникът не е заплатил дължимия заем, крайният срок за издължаване на който е 14.02.2022 г. За предявените суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед № 154/25.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. Г. В. по ч. г. д. № 304/2022 г. на РС Кюстендил, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от М. Г. В., предявените искове са оспорени като недопустими, поради липса на легитимация на ищеца, доколкото твърдяната цесия не му е съобщена. В условията на евентуалност е въведено възражение за тяхната неоснователност.

За да постанови обжалваното решение, с което претенциите са изцяло отхвърлени като неоснователни, Районен съд-Кюстендил е констатирал несъответствие на договора за паричен заем с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, установяваща изискване за формата на договора и в частност размера на шрифта. Позовал се е на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, въвеждаща правилото, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът е приел, че не следва да се присъжда и чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като претенциите на ищеца произтичат от договора за потребителски кредит и са на договорно основание, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която е аналогична на чл. 34 от ЗЗД, се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт.

Пред РС- Кюстендил са ангажирани писмени доказателства, приложени към исковата молба, които не са били оспорени за автентичност, поради което и документите следва са се преценяват от съда като писмено изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с ищеца.

4

От фактическа страна не е спорно сключването на договор за потребителски паричен кредит между ответника и "***" ЕАД, за сумата от 2000.00 лева, платима на 48 месечни вноски, всяка в размер на 68.87 лева, при годишен лихвен процент 20% и ГПР 30.52 %.

Няма спор и относно това, че заемната сума е предоставена на заемополучателя. Така установените фактически констатации се потвърждават и от приетото в производството пред районния съд експертно заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, установяващо, че неплатената главница е в размер на 1 683.73 лева, непогА.ата договорна лихва е в размер на 215.08 лева, а дължимата лихва за забава за периода от 15.03.2019 г. до 25.02.2022 г. е 353.78 лева.