Решение № 159 от 29.05.2018, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 159 гр. ВРАЦА, 29.05.2018г.г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди е осемнадесета година в състав:

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

Членове:РЕНАТА

МИШОНОВА-ХАЛЬОВА мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА в присъствието на: секретар Миглена

Костадинова като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА в.гр. дело N 91 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила от адв.И.М., като пълномощник на Г.М.Г. ***, въззивна жалба против решение на РС-Враца от 07.12.2017г., постановено по гр.дело №3353/2017г., с което е бил уважен предявеният от „Банка ДСК”ЕАД-гр.София против жалбоподателя установителен иск по чл.422 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на

РС-Враца е неправилно, незаконосъобразно и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика. Развиват се доводи, че неправилно съдът не е възприел възраженията на жалбоподателя за наличието на нищожни клаузи в общите условия на договора за изменение на базовия лихвен процент. Сочи се, че хипотезите, в които банката има право едностранно да променя базовия лихвен процент, са посочени в т.9.1 и т.24.3 от Общите условия към договора за кредит, като се твърди, че макар част от тези хипотези- т.24.3, б.”а”, б.”б” и б.”в”, да са от обективно естество, те не съставляват „основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва” по смисъла на Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10. Поддържа се, че правото на банката едностранно да променя размера на лихвата противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като в Общите условия не е определена тежестта на изброените в т.24.3 показатели, а макар стойността на индекса Euribor да е намалявала значително по време на действие на договора, това не е довело до намаляването и на възнаградителната лихва. Твърди се, че кредитополучателят е бил поставен в неравноправно положение, а клаузите на Общите условия не са достатъчно ясни и са уговорени във вреда на потребителя. Поддържа се също, че кредитополучателят не е бил уведомяван за промяната на базовия лихвен процент и не му е предоставен актуализиран погасителен план във връзка с промяната, така както това изискват Общите условия. В подкрепа на изложените доводи жалбоподателят сочи съдебна практика-решения на Окръжен съд-Ямбол, Окръжен съд-Хасково, Софийски градски съд, Варненски окръжен и Варненски апелативен съд.

В жалбата се правят оплаквания и се развиват подробни съображения за това, че районният съд неправилно е отхвърлил възражението за погасяване на вземането по давност, като се твърди, че за начална дата на давността следва да се приеме 04.03.2012г. Поддържа се и че иска по чл.422 от ГПк е недопустим, тъй като между същите страни, за същото вземане и на същото основание вече е развито и е приключило съдебно производство.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Банка ДСК”ЕАД-гр.София е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Възвиват се доводи, че лихвата може да бъде договаряна както като фиксирана за целия период на договора, така и като променлива. Променливата лихва се състои от базисно лихвено равнище и от надбавка над него, която е постоянна и не подлежи на промяна. Базисното лихвено равнище обаче е динамично и не е забранено за договаряне като такова нито от Закона за потребителските кредити, нито от Директива №13/05.04.1993г.на ЕИО на Съвета и Директива №102/22.12.1986г., впоследствие заменена от Директива №48/23.04.2008г. Според изложеното в отговора, кредитополучателя може да оспорва определения от банката нов процент на лихвата само ако не е спазена методиката за промяна на променливата компонента или ако не са били налице обстоятелствата, според които лихвения процент е променен. Поддържа се, че в случая изменението се дължи на промяна на LEONIA, EURIBOR и LIBOR и на индексите на потребителските цени за България, а кредитополучателя е разполагал с предоставената му от чл.307 от ТЗ възможност да прекрати договора или да иска изменението му в случай, че размерът на лихвата е станал прекомерен за него.

Поддържа се също, че банката не е имала задължение да уведомява кредитополучателя за промяната на лихвения процент и увеличението на погасителните вноски, тъй като промяната произтича от промяната в базисното лихвено равнище, в който случай и съгласно чл.58, ал.3 и ал.4 от Закона за кредитните институции, изрично уведомяване не се дължи. В отговора се развиват и доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, свързани с давността и недопустимостта на иска. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:

Пред РС-Враца

„Банка ДСК”АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против Г.М.Г. ***, за сумата от 12025,13 евро главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2017г.до окончателното й изплащане; за сумата от 222,15 евро заемни такси; за сумата от 4677,99 евро договорна лихва за периода 03.12.2011г.-04.04.2017г.; за сумата от 216,62 евро санкционна лихва за времето от 04.12.2011г.до 04.04.2017г., както и за деловодни разноски от 670,53 лв.-заплатена държавна такса и 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се поддържа, че претендираните суми произтичат от сключен между страните договор за ипотечен кредит от 31.07.2008г., който е обявен за предсрочно изискуем от банката на 24.03.2017г. Предсрочната изискуемост е обявена, поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20.2, раздел VІІ „Отговорност и санкции” от Общите условия към договора за ипотечен кредит, във вр.с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. За обявената предсрочна изискуемост банката е уведомила длъжника Г. чрез изпратена му нотариална покана рег.№1067/2017г., която е връчена на постоянния и настоящ адрес на длъжника. В заявлението се сочи също, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, непогасени са били общо 64 погасителни вноски с падежи от 04.12.2011. до 04.03.2017г.

Въз основа на така подаденото заявление е било образувано ч.гр.дело №1589/2017г.по описа на РС-Враца. С разпореждане от 06.04.2017г.по ч.гр.дело №1589/2017г. РС-Враца е приел заявлението за основателно и е издал заповед за незабавно изпълнение №1152/06.04.2017г., за посочените в заявлението суми, както и изпълнителен лист.

С оглед постъпило от длъжника Г.Г. възражение по чл.414 от ГЖПК, с разпореждане от 22.05.2017г. РС-Враца е указал на „Банка ДСК”АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед за незабавно изпълнение. В изпълнение на тези указания заявителят е предявил иска по чл.422 от ГПК, но пред Окръжен съд-Враца, за което е било образувано т.дело №57/2017г. С определение на ОС-Враца от 22.06.2017г., т.д. №57/2017г. е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Враца, където делото е преобразувано под №3353/2017г.

В предявената по реда на чл.422 от ГПК искова молба ищецът „Банка ДСК”АД поддържа, че сумата по сключения между страните договор за ипотечен кредит от 31.07.2008г. е била усвоена от ответника, като с договора той се задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от банката и надбавка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Лидер. Към датата на сключване на договора БЛП бил 4,19%, а стандартната надбавка в размер на 2,60 процентни пункта, формиращи общо лихвен процент по кредита в размер на 6,79%. Поддържа се, че месечните вноски били заплащани от ответника до м.ноември 2011г., след което плащането било преустановено. До м.март 2017г. неплатени са останали общо 63 бр.месечни вноски, поради което, на основание т.20.2, раздел VІІ „Отговорност и санкции” от Общите условия към договора за ипотечен кредит, във вр.с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 24.03.2017г. поддържа се, че до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъка от кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта, съгласно т.20.2, раздел VІІ „Отговорност и санкции” от Общите условия към договора за ипотечен кредит, във вр.с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Поддържа се също, че ищецът е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост чрез нотариална покана.

По реда на чл.131 от ГПК ответникът по иска е подал отговор, с който иска се оспорва.

Поддържа се, че искът е недопустим, тъй като преди подаване на процесното заявление по чл.417 от ГПК пред РС-Враца, през 2013г.ищецът е бил подавал друго такова, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №35698/2013г.по описа на РС-София. По ч.гр.дело

№35698/2013г.по описа на РС-София била издадена заповед за незабавно изпълнение за следните суми, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 31.07.2008г.: главница от 12871,93 евро, ведно със законната лихва върху същата, считано от 23.08.2013г.до окончателното й изплащане; договорна лихва от 1518,39 евро за периода 28.12.2011г.-22.08.2013г.; наказателна лихва от 1734,59 евро за периода 07.04.2013г.-22.08.2013г., както и сумата от 1381,29 лв.разноски по делото.

Твърди си, че тъй като против така издадената заповед за незабавно изпълнение ответникът Г. е подал възражение по чл.414 от ГПК, „Банка ДСК”ЕАД е била предявила установителния иск по чл.422 от ГПК, който е отхвърлен с влязло в сила решение на СГС по гр.дело №10195/2014г. По тази причина ответника поддържа, че ищеца не може да реализира повторно правата си по реда на заповедното производство, а единствено чрез осъдителен иск по общия исков път.

С отговора се прави и възражение за погасяване на вземанията по давност, като се излагат съображения, че погасителната давност по чл.110 от ЗЗД започва да тече от 04.03.2012г., от която дата остатъка от кредита е станал предсрочно изискуем и договорът се счита за прекратен.

Искът се оспорва и в частта му, относно претендираните лихви, като се излагат доводи, че предвидените в Общите условия клаузи, даващи възможност за едностранна промяна на лихвения процент, са нищожни, като неравноправни.

Като взе предвид твърденията на страните в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение №1152/06.04.2017г.по ч.гр.дело №1589/2017г.на РС-Враца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Както това се установява от представения с исковата молба договор за ипотечен кредит от 31.07.2008г., по силата на същия ищецът „Банка ДСК” предоставил на ответника кредит в размер на 13600 евро за срок на издължаване от 240 месеца, съгласно погасителен план, представляващ приложение №1 към договора. С разпоредбата на чл.7 от договора ответника се задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за тези кредити, определян периодично от банката, и надбавка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Лидер”-приложение №А3 към договора. Ответникът се задължил да заплаща и такси по кредита, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните услуги. Договорено било също така-чл.11, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателя приел и получил с подписването на договора. Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица са представени по делото и съдържат регламентация за условията, по които се усвоява, погасява и олихвява кредита, както и санкциите за неизпълнението на задълженията за погасяване.