Решение № 85 от 28.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Б. Ас. Д. като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600653 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда № 260020 от 21.03.2022г. по НОХД №1126/2019г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. М. К., с ЕГН:********** за НЕВИНОВЕН в това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – К. в качеството си на едноличен собственик на ЕТ „РЕА- Р.- Р. К.”, въз основа на сключен договор за поддръжка на асансьора на вх.Д, на бл.19 в ж.к.”Овча купел” /договор за абонаментно поддържане и ремонт на асансьори от 01.02.1995г./, изпратил своя служител И. Д. Д. на 26.05.2015г., сам, без друг асансьорен монтьор, да подмени старото осветително тяло в асансьорната кабина с ново (в съответствие с измененията на нормативната уредба в наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори с ДВ, бр.27 от 2014г., с които е въведено изискването да се подсигури в асансьорната кабина наличието на аварийно осветление), като по този начин 1 и чрез нарушаване на разпоредбите на чл.9, ал.3 от НБЕТНА - „техническото обслужване, ремонтирането, преустройването, търсенето и отстраняването на неизправности на асансьорите се извършват съвместно най- малко от двама асансьорни монтьори. При извършване на тези дейности асансьорните монтьори са длъжни да окачват на шахтните врати табели с предупредителни надписи за предпазване от злополуки”; както и на чл.204, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване- „Проектирането, изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл.281, ал.3 от кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове”; както и на чл.10, ал.1, т.11 от НБЕТНА, съгласно която разпоредба- „липсата на осветеност или осветеност на кабината по- малко от 50LX е дейност по отстраняване на неизправност”, поради което го е ОПРАВДАЛ в това да е извършил по непредпазливост престъпление по чл.123, ал.1 от НК, а именно да е причинил смъртта на И. Д. Д., тъй като Д. след като позиционирал асансьорната кабина между ет.7 и ет.8, при оглед и подмяна на старото осветително тяло, както и при евентуалното замерване на ел. напрежение (или при закачането, след извършената подмяна, на захранващия осветителното тяло кабел) под асансьорната кабина, паднал в асансьорната шахта, вследствие на което получил тежка съчетана травмамногофрагментно счупване на черепа, с последващо размачкване на мозъчното вещество, почти пълно разкъсване на дъгата на аортата, с моментален последващ масивен кръвоизлив двустранно в гръдната кухина, под влияние на автоматично продължаващата помпена функция на сърцето, което причинило смъртта.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Присъдата е атакувана в срок с протест от прокурора и обжалвана от повереника на частните обвинители.

Прокурорът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд 2 за недоказаност наличието на нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, обоснован от СГС с неяснота по делото като какъв тип дейност се определя подмяната на осветително тяло в асансьорната кабина. Прокурорът изтъква още, че СГС, за да стигне до решаващия си извод, е отхвърлил заключението на последната по време тройна комплексна съдебнотехническа експертиза, съгласно която подмяната на осветително тяло представлява текущ ремонт, като съдът е приел, че от житейска гледна точка, за да е налице ремонтна дейност, следва да е налице повреда, каквато не е констатирана по делото, а същевременно от гледна точка на инструкция 4-84 (на завода производител на асансьори), осветителната уредба в кабината на асансьора е упомената изрично само при функционалните проверки, а последните пък не влизат в приложното поле на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, поради което съдът е приел, че липсва нарушение на посочената разпоредба.

От своя страна представителят на държавното обвинение се позовава на легалната дефиниция на термина „поддържане”, съдържаща се в параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на НБЕТНА, като по смисъла на наредбата „поддържане” са всички дейности, извършването на които осигурява безопасното използване на асансьора, според предназначението му, както и на неговите съставни части, след завършването на монтажа и през целия му жизнен цикъл. Прокурорът изтъква, че в буква „б” на тази т.5 от параграф 1 е посочено, че „поддържането” включва и функционални проверки, въз основа на което акцентира, че функционалните проверки са вид поддържане на асансьора. В тази насока прокурорът заключава, че тъй като в разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА не се говори за „поддържане”, а за „техническо обслужване”, поради което според прокуратурата вещите лица по тройната комплексна СТЕ е следвало да представят своите експертни изводи, като дадат точен отговор на въпроса какъв вид дейност представлява подмяната на осветително тяло в асансьорната кабина, в светлината именно на специалната нормативна уредба с НБЕТНА, а не през призмата на легалните дефиниции, разписани със ЗУТ или ЗУЕС, както са направили експертите в първоинстанционното производство. Настоява да се даде конкретен, ясен отговор и на въпроса, дали подмяната на осветително тяло в асансьорната кабина представлява „техническо обслужване” по смисъла на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, както и на въпроса, съответно, дали от техническа гледна точка термините „техническо обслужване” (чл.9, ал.3 от наредбата) и „поддържане” 3 по смисъла на легалната дефиниция в параграф 1, т.5 от ДР на НБЕТНА, имат едно и също съдържание, които въпроси са съществени за изхода на делото и не са били изследвани от вещите лица. Излага доводи, че следва да се има предвид, че легалната дефиниция в параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на НБЕТНА (редакцията на коментираната ДР е от 2011г.) и използваните термини в разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА (актуалната й редакция е от 2014г.) не са синхронизирани, което според прокурора също е в подкрепа на извода му, че се налага назначаването на повторна тройна техническа експертиза във въззивното съдебно следствие, каквото искане е отправено и към настоящата инстанция, заедно с искането за отмяна на оправдателната присъда и признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.

Повереникът на конституираните по делото частни обвинители също смята постановената оправдателна присъда за неправилна и необоснована.

Изтъква, че събраните по делото доказателства подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка относно това, че подсъдимият К. е изпратил пострадалия И. Д. да извършва сам техническо обслужване на асансьори, а именно подмяна на осветителни тела в кабините им, в нарушение на инкриминираните разпоредби от НБЕТНА и от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което според повереника е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Счита, че оправдателната присъда следва да се отмени и вместо нея да бъде постановена нова, осъдителна присъда.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от САП поддържа внесения протест. Поддържа пред съда, че фактическата обстановка е изяснена и по голяма част от фактите няма спор между страните.

С оглед заключението на допуснатата във въззивната инстанция допълнителна комплексна съдебна техническа експертиза, извършваната от пострадалия И. Д. дейност е приравнена с ремонт на асансьор, поради което е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.3 от НБЕТНА, съответно бланкетната норма на чл.123 от НК е изпълнена, налице са всички съставомерни елементи, поради което пледира за постановяване на осъдителна присъда.

4

Повереникът на частните обвинители К. Д., Р. К.- Д. и К. Д. - адв. А. поддържа в цялост подадената въззивна жалба. Според него спорът възниква при изследване на въпроса носи ли отговорност подсъдимият К. за смъртта на своя служител, предвид разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, която предвижда техническото обслужване и други дейности, свързани с поддръжката на асансьорите да се извършват съвместно от най-малко двама техници. В тази насока, повереникът заявява несъгласие с тезата на защитата, че подмяната на осветително тяло съставлявала „функционална проверка“, като пространно и последователно излага доводи защо следва да се счита, че конкретната дейност на пострадалия попада в хипотезата на цитираната норма на НБЕТНА. Според адв.А. неправилно е становището на първостепенния съд, че не можело да се квалифицира какъв е характерът на дейността извършвана от пострадалия Д.. В тази насока, повереникът прави последователен анализ на доказателствените източници и на наличната нормативна уредба, както и на съдържанието на представените от вещите лица писмени приложения, както и ипредставената от страната инструкция за експлоатация на асансьорите, произведени в Завод за асансьори – София.

Адв.А. открива разминаване в текстовото съдържание на наличните по делото две инструкции за експлоатация. В обобщение, повереникът на частните обвинители изгражда тезата, че в конкретния случай техническата дейност, извършена от пострадалото лице може да се окачестви като „малък ремонт“, поради което и разпоредбата на чл. 9, ал.3 от НБЕТНА се явява приложима, съответно и следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия К..

Повереникът пледира за отмяна на оправдателната присъда на СГС и постановяване на нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият Р. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия К. - а. Г. пледира пред САС да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, съответно оспорва въззивната жалба и въззивния протест. Според него фактическата обстановка по делото е правилно установена; съдът в първата инстанция е извършил подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност като мотивите на присъдата се основават на доказателствата по делото. Първостепенният 5 съд изпълнил задължението си да събере всички относими доказателства, като ги е ценил при спазване принципите визирани в чл.14, чл.8 и чл.107 от НПК.

Защитникът поддържа,че съгласно НБЕТНА, чл.9, ал.1, т.1 осветлението на кабината влиза в обхвата на функционалната проверка, поади което именно такава проверка е извършвал пострадалият Д. при осъществяване на дейността си. Позовава се на заключението на допуснатата пред въззивната инстанция допълнителна КСТЕ, за да изтъква, че за конкретната дейност по подмяна на осветително тяло не се изисква участието на повече от един техник.

На отделно основание, адв.Г. поддържа, че в случая не се доказва умишлено поведение на подсъдимия, както и че не са налице елементите от обективна и от субективна страна, на състава на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК. според защитника не е доказано и наличието на причинноследствена връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на специалното зцаконодателство и настъпилия резултат.

В обобщение, защитникът адв.Г. моли въззивния съд да остави без уважение протеста на прокуратурата и жалбата на частните обвинители, като да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна атакуваната присъда.

Вторият защитник на подс.К. – адвокат Д. напълно се присъединява към изложеното от адв.Г., като на свой ред поддържа искането за потвърждаване на присъдата на СГС.