Определение № 2706 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2706 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502843 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане обективирано в заповед №6727/ 03.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14160/2023г. по описа на РС-Пловдив, двадесет и първи гр. с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.

Н. Т. с ЕГН-********** , за следните суми: 13.84лв – договорна лихва , 60.00лв – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст”; 72.00 лв.

–възнаграждение за услуга „Флекси”; 5лв такси; 14.85лв лихва за забава;

69.29лв

- мораторна лихва и разноски. Разпореждането се обжалва единствено в частта, с която е отхвърлено заявлението за вземания за договорно възнаграждение и законна лихва. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение за договорно възнаграждение и законна лихва в размер на 69.29лв, дължима за периода 20.11.2021г. датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г./ датата на подаване на заявлението/.. Претендират се разноски.

1

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира наведените в частната жалба доводи за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Т. с ЕГН-**********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40005179316 от 30.07.2021 г., сключен при Общи условия, както следва:

200лв главница ; 13.84лв – договорна лихва , 60.00лв – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст”; 72.00 лв. –възнаграждение за услуга „Флекси”; 5лв такси; 14.85лв лихва за забава; 69.29лв - мораторна лихва и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл.

411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № 40005179316 от 30.07.2021 г. е посочено: сума по кредита - 200 лева; срок на кредита: 4 месеца; ГПР – 45.28%; годишен лихвен 2 процент – 40.50 %; размер на погасителна вноска – 53.47 лева, дължима сума по кредита – 213.84 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) - 60 лева, а „Флекси“ (гъвкав погасителен план) –72 лева, като размерът на вноската за тях е 33.00лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 345.84лева, а месечната погасителна вноска, съответно - 86.43лева.

Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент 3 на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. В този смисъл наведените в частната жалба оплаквания, касаещи вземанията за договорно възнаграждение и законна лихва се явяват неоснователни.

Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че договорения годишният лихвен процент е в размер на 40.50 %, което от своя страна обосновава самостоятелна вероятност последният да е необосновано завишен по размер, в който случай, съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва би била неравноправна.

С оглед гореизложеното се налага категоричен извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията по заявлението, касаещи договорно възнаграждение и законна лихва.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, като разпореждането в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Н. Т. с ЕГН-********** касаещо вземанията за договорно възнаграждение и за законна лихва, следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на частната жалба, разноски на страната не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в заповед №6727/ 03.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№14160/2023г. по описа на РС-Пловдив, двадесет и първи гр. с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. Н. Т. с ЕГН4 **********, в частта касаеща вземанията за договорно възнаграждение и законна лихва в размер на 69.29лв, дължима за периода 20.11.2021г. датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г./ датата на подаване на заявлението/, както и следващите се разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5