Акт от 19.01.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 19.01.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тринадесети декември през 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл.с. ГЮЛСЕВЕР

САЛИ при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13091 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 187309 от 31.08.2020 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 67700/2019 г. е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на К.Х.К. на основание чл.181, ал.3 ЗМВР сумата от 77,61 лв., представляваща паричната равностойност на неполучени ободряващи напитки по време на полаганите от ищеца нощни дежурства за периода от 30.08.2016 г. до 01.09.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 77,61 лв. до пълния предявен размер от 194 лв. или за размера от 116,40 лв. и за периода от 01.01.2015 г. до 29.08.2016 г., както и исковете с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 518,07 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., които часове са разлика между положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „младши инспектор/старши полицай“ в Група охрана на държавната граница 04 Гранично полицейско управление-гр.Малко Търново нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, както и 177,90 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за възнаграждение за извънреден труд за периода от 30-то число на съответния месец до 30.08.2019 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца К.Х.К. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове.Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.Твърди, че ответникът е направил възражение за погасяване по давност не на вземанията за равностойност на непредоставени по време на нощните смени напитки, а на правото на иск на ищеца за тези вземания, поради което първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил претенцията като погасена по давност.Неправилно е приложена и 3-годишната погасителна давност, тъй като предявеният иск не е за заплащане на цената на напитките, а за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да му предостави ободряващи напитки в натура по време на полагането на нощни смени и погасителната давност е 5-годишна.Изразява становище, че за периода 01.01.2015 г.-29.08.2016 г. искът е недоказан поради непредставяне на необходимата информация на вещото лице и правилно е отхвърлен, но не на посоченото от съда основание.Твърди, че за периода 30.08.2016 г.-01.09.2019 г. съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение на 77,61 лв. вместо на установения от вещото лице размер от 116,40 лв.По отношение на иска с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР въззивникът излага доводи, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени-сумирано за 3-месечен период.Съгласно чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е

3-месечен.Въззивникът твърди, че за различен период от време по силата на законова делегация по чл.187, ал.9 и чл.188 ЗМВР са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.Излага доводи, че в разглеждания случай намира субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.е. коефициент 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време, и че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР не взема становище по нея.

С молба от 15.08.2023 г. въззивникът е поискал спиране на настоящото производство по приключване на производството по дело С-435/2023 г. на СЕС по отправено преюдициално запитване от ОС-Смолян.

Въззиваемият не взема отношение по искането за спиране на производството на посоченото основание.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- К.Х.К. твърди, че заема длъжността „младши инспектор/старши полицай в Група охрана на държавната граница при 04 Гранично полицейско управление-гр.Малко Търново, което е структурно поделение към Регионална дирекция „Гранична полиция“-гр.Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР /ГДГП/.Твърди, че работата му е организирана на смени по 12 часа по график, като при нощните смени е полагал труд от 22,00 до 6,00 ч./, а отчитането на работното време е сумирано.Съгласно чл.187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Твърди, че през периода 01.09.2016 г.- 01.09.2019 г. е положил 500,50 часа извънреден труд, получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, който ответникът не му е заплатил.Излага доводи, че поради липсата на специална уредба за служителите в МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ищецът твърди, че през периода от 01.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба по време на полаганите от него нощни смени на основание чл.181, ал.3 ЗМВР са му се полагали ободряващи напитки, които не са му предоставяни в натура от органа по назначаването.Съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР по време на полаганите от него нощни смени му се полагат и ободряващи напитки, които не са му предоставяни през периода от 01.01.2015 г. до датата на предявяване на иска.Според чл.5, ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна или добавки към нея стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна.За положените 400 нощни смени е следвало да получи ободряващи напитки на стойност 400 лв.Съгласно чл.181, ал.3, изр. посл. ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки, като размерът им се определя от министъра на вътрешните работи със заповед, а условията и редът за предоставянето им се определят с наредба /чл.181, ал.5 ЗМВР/.Съгласно действащите през процесния период Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. и Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите от МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки-чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки и др.И в двете наредби се съдържа забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари.Ищецът изразява становище, че тази забрана не освобождава ответника от отговорност от изпълнение на задължението му по чл.181, ал.3 ЗМВР.Предвид характера на престацията, която следва да се предостави в точно определен момент, за ищеца е не е налице интерес да предяви иск за реално изпълнение, а за обезщетение за неизпълнение, равняващо се на равностойността на неполучените ободрителни напитки по време на полаганите от него нощни дежурства през процесния период.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 518,07 лв.-възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016 г.-01.09.2019 г.; 177,90 лв.-мораторна лихва върху стойността на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 30-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба; сумата от 194 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаване ободрителни напитки по 1 лв. на смяна по време на полаганите от него 400 нощни дежурства през периода 01.01.2015 г.-01.09.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното плащане /съгласно допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 16.07.2020 г./.

Ответникът оспорва исковете.Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОР не намира приложение при заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР.Изразява становище, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете за периода преди 30.08.2016 г.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на служебно правоотношение между тях, по силата на което за периода от 01.01.2015 г. до 01.09.2019 г. ищецът е заемал длъжността „младши инспектор/старши полицай“ в Група охрана на държавната граница 04 Гранично полицейско управление-гр.Малко Търново при ответника, както и че през процесния период е полагал труд на смени по график, включително и през нощта при сумирано изчисляване на работното време.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.Живков е установено, че през процесния период ищецът е положил нощен труд от 1 552 часа, като след преобразуване с коефициент 1,143 разликата е 220 часа на стойност 1 518,07 лв.Мораторната лихва от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба възлиза на 177,90 лв.За периода 01.08.2015 г.-01.09.2019 г. на вещото лице не са предоставени данни, че на ищеца са предоставяни ободряващи напитки при полагане на нощните смени.Стойността на полагащите се ободряващи напитки за положени нощни смени е 116,40 лв. /194 нощни смени х 0,60 лв./.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че искането на въззивника за отмяна на хода по същество и за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 или т.7 ГПК вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като по въпросите за тълкуване на правото на ЕС, относими към предмета на настоящото производство, е налице произнасяне по дело С-262/2020 г. на СЕС, постановено е и ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

По иска с правно основание чл.181, ал.3 ЗМВР настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.С отговора на исковата молба ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове за периода преди 30.08.2016 г.По възражението за изтекла погасителна давност съдът се произнася по съществото, а не допустимостта на спора, поради което доводът на въззивника, че ответникът е направил възражение само за допустимостта на иска, е несъстоятелен.