Решение № 4332 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110209176 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „**********“ ООД България клон София, чрез адв. Н. А. Р. срещу наказателно постановление /НП/ № 825965 – F817145 от 08.05.2025г. издадено от Х.М. – директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 17 ал.1 от Закона за статистиката и вътресъюзната търговия със стоки /ЗСВТС/ на жалбоподателя е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. за извършено на 14.03.2025г. административно нарушение – неподаване в срок на ********** декларация.

В жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че в акта са инкорпорирани нарушения на материалния и процесуалния закон, както и несправедливост на наложеното административно наказание. В условието на евентуалност се иска изменение, изразяващо се в намаляване размера на наложената „имуществена санкция“ до предвидения в закона минимум. Претендира сторени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Директор на ТД НАП София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Г. С.К., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че при ангажиране отговорността на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

1

При извършена на 18.03.2025г. в офис „**********“ при ТД на НАП София е констатирано, че при проверка на жалбоподателя е установено, че за проверявания референтен период – месец февруари 2025г., от дружеството не е подадена в срок ********** декларация за поток Вътресъюзен внос до 14-то число на месеца, следващ референтния период – 14.02.2025г. В тази връзка до дружеството била изпратена покана с изх. № 1016191/18.03.2025г. за подаване на ********** декларация за поток Вътресъюзен внос и за съставяне на АУАН. Същата е подадена и приета без забележки на 19.03.2025г. с протокол № 27031. Нарушението е извършено след като жалбоподателят е бил предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН на 21.11.2024г. с Предупреждение № 798456 – F794410/21.11.2024г.

На жалбоподателя във връзка с горното на основание чл. 17 ал.1 ЗСВТС е издаден АУАН сер. AN № F817145 издаден на 07.04.2025г., както и НП № 825965 – F817145 от 08.05.2025г.

Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН; НП; Покана № 1016191/18.03.2025г.;

Покана № 1016289/26.03.2025г.; Протокол № 27031/19.03.2025г.;

Предупреждение № 798456 – F794410/21.11.2024г.; свидетелски показания на Г. Н. М., както и останалите материали по делото, Заповед за компетентност на административно – наказващия орган. В съдебно заседание свидетелката Г. Н. М. дава показания, че дружеството е подало ********** декларация с 5 дни закъснение, както и че е изпратила две покани за съставяне на АУАН за подаването на декларация след срока.

Свидетелката дава показания и относно връчването на акта на упълномощено от дружеството лице. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и последователни в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

При така установената фактическа обстановка по делото е безспорно доказано, че „**********“ ООД България клон София, осъществяващ вътресъюзна търговия със стоки, е бил длъжен да декларира данни за вътресъюзния износ и вътресъюзния внос на съюзни стоки, които не са обект на митническа декларация, в системата "**********" по чл. 6, ал. 1 от ЗСВТС.

Посочените ********** декларации, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗСВТС, са месечни. В качеството си на ********** оператор, жалбоподателят е бил задължен, по смисъла на чл. 11, ал. 1 от действащия към момента на извършване на нарушението ЗСВТС, да подава ********** декларация до 14о число на месеца, следващ референтния период. Съобразно фактите по делото безспорно е доказано, че за референтния период - месец февруари 2025г., дружеството е подало ********** декларация за поток Вътресъюзен внос на 19.03.2025г., или 5 дни след изтичане на срока по чл. 11 ал.1 от ЗСВТС, поради което изводът на административно – наказващият орган, че е осъществено нарушение на разпоредбата е правилен.

2

Съдът обаче счита, че са налице предпоставки НП да бъде отменено.

На първо място е налице формален порок в АУАН – допусната е грешка при посочване на задължителен реквизит, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 42 ал.1, т. 5 ЗАНН. В акта, посоченото основание е чл. 11 ал. 1 от отменения Закон за статистиката и вътрешнообщностната търговия със стоки, която разпоредба урежда кои са компетентните органи по осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки. Това обстоятелство ограничава възможността за конкретизиране на нарушената норма с описаното в акта деяние.

Допуснатият порок е неотстранен и при съставянето на НП. По този начин АНО е нарушил разпоредбата на чл. 57 ал.1, т. 6 от ЗАНН, а именно погрешно е посочена нарушената разпоредба. Неспазването на императивни правни норми при посочване на правното основание като задължителен реквизит на акта, е проява на небрежност от страна на органите на НАП при осъществяване на контрол по спазване на законодателството и на процесуалните механизми по реализиране на административно – наказателна отговорност.

На следващо място съдът намира, че АНО не е спазил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието, следва да се вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като жалбоподателят не е бил санкциониран за други нарушения на изискванията на установения правен ред в Република България, в това число на данъчното, социално – осигурителното и трудовото законодателство, както и доколкото не се касае въобще за неподаване на ********** декларация, а за подаване на същата със закъснение, което е от 5 дни и не може да се приеме в никакъв случай за значително. Поведението на нарушителя следва да се вземе под внимание, доколкото се изразява в отстраняване на нередовността и причиненото противоправно състояние във възможно най – кратък срок.

АНО е следвало да извърши правилна и всестранна оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, поради което настоящия състав намира наложената на жалбоподателя санкция за несправедлива, несъразмерно тежка и несъответстваща на целите по чл. 12 от ЗАНН

Съдът намира, че в настоящия случай, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, съгласно която за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

На първо място, административно – наказващият орган не представя никакви доказателства, че Предупреждение № 798456 – F794410/21.11.2024г. е влязло в сила.

На следващо място, не може да се приеме, че жалбоподателят е бил надлежно предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено 3 административно наказание. Предупреждението по смисъла на чл. 28 ЗАНН е задължителен компонент при прилагане на института на маловажния случай.

То е индивидуален административен акт по смисъла на АПК и като такъв, може да бъде обжалван в 14 (четиринадесет) дневен срок от връчването чрез директора на ТД на НАП. За дата на връчване е посочен 13.01.2025г. или един ден, преди да бъде извършено нарушението, за което е издадено процесното НП, именно в което, за отегчаващо вината обстоятелство е посочено не влязлото в сила предупреждение № 798456 – F794410/21.11.2024г. По този начин жалбоподателят е лишен от правото си на защита изразяващо се в съдебен контрол за извършените от административния орган действия, което е съществено нарушение на административно – производствените правила.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателно постановление № 825965 – F817145 от 08.05.2025г. следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съобразявайки изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на разноски, но доколкото не са представени доказателства за сторени такива, съдът следва да не се произнесе по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 825965 – F817145 от 08.05.2025г., издадено от Х.Б.М. директор на ТД на НАП, с което на „**********“ ООД България клон София на основание чл. 17 ал.1 от Закона за статистиката и вътресъюзната търговия със стоки /ЗСВТС/ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000лв.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при спазване на императивните норми на АПК пред Административен съд - София град в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава 12 от АПК на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4