Решение № 9423 от 22.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32691/2022
- Вид
- Решение № 9423
- Подписан
- 22.05.2025
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9423 гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110132691 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. М.П., против З.
И. Ц., ЕГН **********, с адрес .....
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., с абонатен № 172203, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответника за осъждането му да заплати следните суми: главница в размер на 4500,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 703,54 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 70,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със 1 законна лихва от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 13,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.05.2019 г. до 18.05.2022 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Моли за допълнително събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба. С отговора З. Ц. оспорва предявените искове. Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които са в размер на 1 863,68 лв. Сочи, че ищецът не е доказал качеството й на потребител на топлинна енергия като собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. З. Ц. излага съображения за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за главниците.
Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия, както и нейната стойност.
С отговора ответницата не ангажира доказателства.
В съдебно заседание З. Ц. не се явява и не изпраща представител.
С определение № 9240 от 14.06.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 6050 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Подпомагащата страна не изпраща представител в откритите съдебни заседания и не изразява становище по предявените искове и направените от ответницата възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответницата е указано да докаже наведените от нея правоизключващи възражения.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ...., с абонатен № 172203, както тяхната стойност.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно 2 самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № РД – 41 – 321 от 23.03.1988 г., според съдържанието на която ответницата е получила като обезщетение за отчужден поземлен имот, апартамент № ... (сега ж. к. „Света Троица“, видно от придружителното писмо на директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ при Столична община). Въз основа на това писмено доказателство, съдът приема, че З. Ц. е собственик на процесния топлоснабден имот. Съдът взема предвид обстоятелство, че посочената заповед датира от преди почти 30 години, но имотът и към настоящия момент е данъчно деклариран именно от ответницата (писмо с рег. № 001724 от 01.04.2024 г. на Столична община $ Финанси), което е индиция, че тя не го е отчуждила. Освен това, З. Ц. не навежда твърдения, че е прехвърлила описания апартамент, което обостоятелство би било в нейна тежест за установяване.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен Протокол от 19.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № 1697/23.08.2002 г., сключен между „Бруната България“ ЕООД и ЕС с адрес ...., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката 3 на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Бруната“ ООД (с предходна фирма „Бруната България“ ООД) относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – ..., находящ се в г..., е потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество (актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР) досежно доставяната до притежавания от нея недвижим имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.
Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66c11c0a-cee4-4716-8cca-0e1a9d48e02a