Решение № 170 от 15.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Свиленград, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200682 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2024-351-634 от 14.05.2024 година на Началника на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на

П.

Х.

С. с

ЕГН

************** от град

**************************, със съдебен адрес: град Златоград, бул.

„България” № 114, етаж 2, офис № 2, област Смолян, чрез адвокат Н. Д., за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – не било описано пълно, точно и ясно нарушението, липсвали дата и място на извършване на нарушението (посочената дата за промяна на постоянния адрес била невярна, 1 а посоченото място било това на проверката), неправилна била правната квалификация, не ставало ясно какво точно по вид наказание се налага, не било отправено предложение за сключване на Споразумение, деянието представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и т.н.

Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С Писмено становище процесуалният му представител - адвокат Н. Д. иска от Съда да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че връченият на жалбоподателя Акт бил в нечетлив вид.

Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20170295321 и приложение към него от 17.12.2021 година, издадено от РУ – Свиленград, валидно до 16.12.2026 година. Притежава 2 броя дългоцевно огнестрелно оръжие, вписани в посоченото Разрешение.

На 14.02.2024 година жалбоподателят променя постоянния си адрес от град *************** на град ********************. В тази връзка се снабдява с нова Лична карта, която е издадена на************** година от ОДМВР - Хасково.

При извършена проверка в началото на месец март 2024 година в единния 2 автоматизиран регистър на КОС при МВР, свидетелят Г. С. Ч. установява, че жалбоподателят е променил постоянния си адрес. Свидетелят Ч. изчаква жалбоподателя да си получи новата Лична карта с нанесен на нея нов постоянен адрес, след което го уведомява, че следва да се яви в РУ – Свиленград за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗОБВВПИ.

На 24.04.2024 година около 13.20 часа в сградата на РУ – Свиленград, находяща се в град Свиленград, област Хасково, на улица „Крайречна” № 2, свидетелят Ч. извършва отново полицейска проверка, при която установява, че жалбоподателят не е уведомил писмено или по електронен път РУ – Свиленград в 14-дневен срок за промяната на постоянния си адрес и не е представил необходимите за това документи, свързани с промяната на постоянния му адрес.

На същата дата - 24.04.2024 година, в присъствието на жалбоподателя и на лицето Е. А. П. от свидетеля Г. С. Ч. – Младши експерт КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган, респ. орган на МВР), е съставен АУАН серия АД и с бланков № 025264. В изготвения АУАН актосъставителят Г. С. Ч. излага описание на фактическото нарушение, свързано с неуведомяване от страна на лице, получило Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, писмено или по електронен път РУ – Свиленград в 14дневен срок за промяната на постоянния си адрес и непредставяне на необходимите за това документи, свързани с промяната на постоянния адрес; а досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2 от ЗОБВВПИ, които вписва за нарушени.

Жалбоподателят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, като сочи че няма възражения относно констатациите в Акта, което вписва в съответната графа в АУАН. Срещу подпис получава екземпляр от Акта. АУАН е заведен в съответните регистри на АНО на дата 24.04.2024 година под № 2024-351-634.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, издава процесното НП № 2024-351-634 от 14.05.2024 година. В 3 издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната му квалификация, дадена от контролния орган - чл. 86, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2 от З ОБВВПИ и налага н а жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно връчено лично жалбоподателя на 12.06.2024 година, видно от Разписката, напираща се в преписката и надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗОБВВПИ, се доказва от приет ата по делото Заповед № 8121з595/26.05.2015 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че Г.

С. Ч. заема длъжността „Младши експерт КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и че Бончо Цветанов Бонев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково” от Бончо Цветанов Бонев, а в тази насока е и Писмо с вх.рег.№ 5927 от 15.07.2024 година, приложено към приетото и приобщено АНД № 545/2024 година на Районен съд - Свиленград.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред м е с т н о (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, 4 ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6965 от 19.08.2024 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от органите на МВР. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.04.2024 година актосъставителят Г. С. Ч. е заемал длъжността „Младши експерт КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково”, т.е. бил е орган на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Ч., направено в открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, установява се, че същият е съставен в присъствието само на един свидетел, като изрично е отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН (по съставянето на Акта) (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Ч.). Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в 5

АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице. Т.е. в случая не се установи препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 367/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева – Иванова, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 159/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева и др.

От друга страна следва да се посочи, че съставянето на Акта по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е съществено нарушение на процедурата, което да накърнява процесуалните права на санкционираното лице до степен за отмяна на НП, доколкото разпоредбата не въвежда императивно задължение в АУАН да бъде отбелязана конкретната причина, поради която Актът не може да се състави в присъствието на свидетелите, присъствували при извършването или установяването на нарушението. При спор относно фактическите установявания, не е пречка да бъдат разпитани лицата, подписали Акта, което бе сторено в настоящия случай с разпита на свидетеля Ч..

Вярно е че в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля, присъствал при съставянето на Акта – Е. П., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и дата на раждане е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.