Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 04.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 45/2020
Вид
Решение № 72
Подписан
04.03.2020
В сила
04.03.2020
Състав
ЕЛИ АСЕНОВА КАМЕНОВА, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ№72 гр. Пазарджик,04.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Ели Каменова при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 45 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 865 от 15.11.2019г., постановено по гражданско дело № 466/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера, е признато за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., ул.

„Х. Г. Д." № 37, представлявано от: М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д.- заедно от всеки двама членове на УС, че Е.Й.Я., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сума в размер на 1110,49 лв.(хиляда сто и десет лева и четиридесет и девет стотинки) съгласно Дебитно известие №********** от 12.02.2019г. и Дебитно известие №**********/12.02.2019г. за обект с ИТН 3176314 - къща в с. К., ул. 16-та №3.

Осъдено е „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД да заплати на Е.Й.Я. разноски в размер на 750 лв.

С определение № 652 от 10.12.2019 г. по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от дружеството – ищец „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, чрез юрисконсулт К.Н., в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се излага, че съдът неправилно е достигнал до извод, че поради недоказване вината на клиента и липсата на ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕА ЕАД не е осъществен фактическият състав за едностранно коригиране на сметката на клиента. Твърди, че още с отговора на исковата молба дружеството е посочило, че сумата не е допълнително начислена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), каквито твърдения е въвел ищеца, а представлява сума за редовно използвана електрическа енергия.

Сочи, че процесното количество ел. енергия е реално доставено до обекта на ищеца.

Излага аргументи, че ищецът не е изпълнил задължението си съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС - да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия. Сочи, че по делото е безспорно установено, че процесните общи количества ел. енергия в размер на 6 582 kWh са доставени до имота на ищеца и са правилно остойностени съобразно действащите цени на КЕВР за съответния период по дневна и нощна тарифа съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Сочи още, че за доставената ел. енергия в обекта за потребление, собственост на ищеца, са издадени процесните дебитни известия на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

Поддържа, че на основание чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът следва да довнесе сумата от 1 110,49 лв. съобразно реалното му потребление, отразено в дебитните известия.

Отделно от това излага, че дори да се възприеме тезата, че процесните количества ел. енергия се дължат въз основа на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), съдът следва да се съобрази с практиката на ВКС според която, за да се извърши корекция на сметка на клиент, не е задължително да е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и да е предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърдението, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.

Предвид изложеното намира, че претендираната сума в размер на 1 110, 49 лв. за доставената електрическа енергия в обекта на потребление, собственост на ищеца, е основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Прави искане за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции и прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Въззиваемата страна Е.Й.Я. чрез адв. М.Ч. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който намира подадената жалба за изцяло неоснователна.

В отговора се излагат подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на претенцията. Акцентира върху това, че дружеството не е доказало начисленото количество ел. енергия да е било реално доставено, измерено и консумирано от ищцата по заявените от нея като битов потребител две тарифи за измерване – дневна и нощна; ищцата като битов потребител не е давала съгласие пред ответника за промяна на предназначението на обекта си в стопански, поради което не е изразявала желание за тарифиране и фактуриране на ел. енергията й по трета тарифа, което се извършва за стопански потребители. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не съдържат изрична уредба на процедурата, реда и начините на уведомяване на потребителя при извършване на едностранна корекция на сметката му, както и това, че ПИКЕЕ са изцяло отменени от ВАС.

На следващо място посочва, че процесните дебитни известия не са издадени в сроковете както по чл. 34 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС, така и в законоустановените срокове по чл. 115, ал. 2, чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.

Акцентира също върху това, че не са спазени процедурата и сроковете за извършване на техническите проверки и предаването на електромера за експертиза в Българския институт по метрология, регламентирани в чл. 47 ПИККЕ. Сочи, че липсват категорични доказателства за вината на ищцата за извършване на твърдяната манипулация върху тарифния превключвател, за да се ангажира отговорността й по чл. 82 от ЗЗД, като отделно от това сочи, че липсват категорични и неоспорими доказателства, че върху електромерите и намиращите се в тях тарифни превключватели е извършена манипулация.

Сочи, че съгласно заключенията на БИМ електромерите са били технически неизправни средства за търговско измерване, които не са съответствали с техническите и метрологични изисквания за точност през процесния период от време, поради неточното измерване и регистриране на ел. енергията по съответните тарифи, поради което няма как показанията им да са достоверни и да пораждат валидни задължения за заплащане на сумите.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора не се представят доказателства, не се правят доказателствени искания.

В срока за обжалване на решението е постъпила частна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Определение № 652 от 10.12.2019 г., с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, съдът неправилно е приел, че тъй като търсената защита касае три отделни иска, то адвокатското възнаграждение се дължи по всеки един от тях. Намира, че по конкретното дело в действителност са предявени три обективно и кумулативно съединени искове на обща стойност в размер на 1110,49 лв., но адвокатското възнаграждение следва да се оредели при формиране на обща цена, за която минимално определеното адвокатско възнаграждение възлиза на 310 лв.

Сочи и се позовава на практика на ВКС, съгласно която в хипотеза на обективно съединяване на искове, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.

Отделно това счита, че делото е с ниска правна и фактическа сложност и се отличава с минимален обем на процесуални действия.

Предвид на изложеното моли за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във връзка с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в законоустановения размер от 310 лв.

Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

В срока за отговор на частната жалба е депозиран такъв от страна на Е.Й.Я. чрез адв. Ч., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, като излага подробни доводи в подкрепа на атакуваното определение. Намира, че доколкото предявените с една искова молба три обективно кумулативно съединени искове са уважени изцяло, то и определеното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. отговаря на законоустановените размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно и обосновано и претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с искане същото да бъде евентуално редуцирано до минималния размер от 50 лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е неправилно.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, предявени от Е.Й.Я. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС).

Ищцата твърди в исковата си молба, че е битов клиент на ответното дружество и се снабдява от него с ел. енергия за свой наследствен жилищен обект – къща в с. К., ул. „16-та“ № 4, общ. Брацигово. Твърди, че през м. февруари 2019г. е получила по пощата Дебитно известие №**********/12.02.2019г. към ф-ра №**********/16.02.2017г; ф-ра №**********/16.03.2017г. и №**********/16.04.2017 г. с което едностранно е коригирана сметката за изминал период от време 29.01.2017 г. - 06.04.2017 г. и е начислена за доплащане сумата от 415,12 лв., като са вписани и просрочени стари задължения от 585,60 лв. или общо по този документ -1000,72 лв. за заплащане и посочен срок за плащане до 22.02.2019 г. Получила е още и Дебитно известие №**********/12.02.2019 г. към ф-ра №**********/09.05.2017г.. с което едностранно й е коригирана сметката за изминал период от време 07.04.2017г.

-04.05.2017г. и й е начислена за заплащане сумата от 109,77 лв., като е посочен срок за плащане до 22.02.2019 г.

Сочи, че едностранно й е коригирана сметката за изминал период от време, обхващащ времето 29.01.2017 г. - 06.04.2017 г., като й е начислена сумата за заплащане от общо 524,89 лв., като освен това не й било ясно и на какво основание са начислени „просрочени стари задължения" в размер от 585,60 лв.

Намира, че цялата сума, представляваща исковата й претенция от общо 1 110,49 лв., е недължима на ответника ЕВН ЕС, поради липса на валидно правно основание за начисляването и претендирането й. Счита, че липсват правни основания за извършване на едностранна корекция на сметката й от страна на ответното дружество.

Поддържа, че процесната сума не остойностява реално доставена в имота на ищцата ползвана и измерена ел. енергия от технически изправно и правилно монтирано средство за търговско измерване. Излага аргумент, че дружество следва да следи за техническата изправност на собствените си вещи и да носи отговорност за последиците от неизправността им поради дефекти или от неправилният им монтаж. Излага, че ако е налице неправилна работа на електромера, то същото е резултат от негов производствен дефект, неизправност, или повреда, а не от неправомерно въздействие.