Решение № 288 от 18.02.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 288

Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20257190700378 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от П. И. И. от [населено място], обл. Р., против Решение № 1054-16-77/2 от 20.11.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърден отказ № 4029-16-5/7 от 15.10.2025г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО за издаване на Удостоверение за осигурителен стаж и доход за периода 01.06.2023г. – 31.07.2024г. по отношение на жалбоподателя. Оспорва изводите на контролния орган относно постановения отказ, като счита, че няма законово изискване упражняваната от него трудова дейност да се извършва физически на територията на Република България, а единствено да е реално упражнявана и декларирана по съответния ред. Оспорва наличието на териториално ограничителна клауза, която да изключва осигуряване на български граждани, упражняващи дейност в чужбина, стига те да са регистрирани и осигурени по българското законодателство, като българската осигурителна система допуска и предвижда възможност български граждани, независимо дали пребивават временно или продължително в чужбина, да упражняват дейност и да се самоосигуряват в България, без изискване за минимален престой в страната като предпоставка за осигуряване. В тази връзка счита, че е представил необходимите доказателства, установяващи упражняваната от него дистанционна работа на територията на ЮАР като самоосигуряващо се лице за претендирания период. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде изцяло отменено и да се постанови признаване на осигурителния стаж и доход за претендирания период. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът - Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград не представя писмен отговор на жалбата в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. В съдебно заседание чрез упълномощения главен юрисконсулт ангажира становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Не оспорва факта, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност на територията на ЮАР, където той живее и работи от дълги години. Твърди, че внасянето от жалбоподателя на авансови осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход не е достатъчно основание да бъде признат за осигурено лице по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 10 от КСО. Същият не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2023г. и 2024г., въз основа на които да бъде определен окончателния му облагаем доход като самоосигуряващо се лице, което е пречка за определяне на окончателен осигурителен доход, върху който се дължат действителните осигурителни вноски. За процесния период не е изпълнил задълженията си на данъчно задължено лице по българското законодателство, не е внасял здравноосигурителни вноски, респ. няма как да се възползва от права по българската осигурителна система само за конкретния период.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Административен съд - Разград, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба/заявление вх.№ 4029-16-5 от 11.08.2025 г. жалбоподателят П. И. И. е поискал да му бъде издадено Удостоверение за осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от 01.06.2023г. до 31.07.2024г. Към заявлението били приложени Справка на НАП за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице към 06.08.2025г., Справка на НАП за задълженията и плащанията за Фонд Държавно обществено осигуряване (ДОО) към 09.08.2025г. и Списък за подадени декларации обр.5 за авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски.

За проверка на данните по заявлението с Писмо изх.№ 4029-16-5#3 от 19.08.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Разград била изискана проверка по компетентност от Директора на ТД на НАП – Варна, офис Разград, с цел установяване за процесния период от 01.06.2023г. до 31.07.2024г. заявителят П. И. И., в качеството си на самоосигуряващо лице, упражняващо свободна професия, извършвал ли е трудова дейност и къде е извършвал дейността, отчитани ли са разходи за дейността и какви, има ли отчетени приходи от дейността, вкл. подавани ли са Декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023г. и 2024г., подлежало ли е лицето на задължително осигуряване и коректно ли са подавани данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Така въз основа на извършените справки в информационните регистри на НАП и представени писмени обяснения и документи от самото задължено лице по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, е установено, съгласно предоставената от органите на НАП обобщена информация по писмо изх.№ ЕО-32-17- 90 от 22.08.2025 г., че за процесния период от 01.06.2023г. до 01.08.2024г. П. И. И. е извършвал трудова дейност като самостоятелно заето лице на свободна професия – счетоводни услуги, на територията на ЮАР. Дейността е осъществявана дистанционно (от дома). За тази дейност е представил Декларация (ITR12) за дохода за 2023 и 2024 финансови години в ЮАР, Уведомление (ITA34) за оценка за дължимия данък върху дохода за 2023 и за 2024 година, издадени от данъчното ведомство на ЮАР, въз основа на Декларациите (ITR12), като документите са свалени от профила на лицето в портала на данъчното ведомство на ЮАР.

За същия период, в България П. И. И. е имал регистрация като самоосигуряващо се лице (подадена Декларация ОКд-5 по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП - чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) – вх.№ 17000233054406 от 21.06.2023г., като е декларирал „начало на дейност“ чрез Булстат: ********* от 20.07.2022г. и „начало на осигуряване“ от дата 01.06.2023г., избран вид осигуряване „инвалидност“. С последваща Декларация вх.№ 170432400148405 от 08.08.2024г. е декларирал „прекъсване на дейността“ чрез посочения Булстат, считано от 01.08.2024г.

За обсъждания период м.06.2023г. до м.07.2024г. (вкл.) е подавал пред НАП данни за осигуряване по Декларации образец № 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“, като се е осигурявал само за фонд Държавно обществено осигуряване (ДОО), както следва:

- на 27.06.2023г., за период от м.06 до м.08.2023г., вкл., с деклариран осигурителен доход в размер на 710.00 лева;

- на 18.08.2023г., за период от м.08 до м.12.2023г., вкл., с деклариран осигурителен доход в размер на 780.00 лева;

- на 24.04.2024г., за период от м.04 до м.06.2024г., вкл., с деклариран осигурителен доход в размер на 933.00 лева и

- на 08.08.2024г., за период от м.07.2024г., с деклариран осигурителен доход в размер на 933.00 лева.

Същият няма подадена Декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за 2023г. и 2024г., в която се вписва общият размер на сумите за дължимите вноски за ДОО. Не е подавал и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2023г. и 2024г. Същият е с прекъснати здравноосигурителни права, като не е внасял здравноосигурителни вноски от м.01.2000г. до м.06.2025г., вкл.

Установено е също, въз основа на Справка за задграничните му пътувания, издадена от ОД на МВР – Разград с изх.№ УРИ: 330000-31135 от 20.08.2025г., че за процесния период има няколкократни излизания и влизания в РБългария през ГКПП Аерогара София, като на 30.06.2022г. е напуснал страната и следващото регистрирано завръщане в България е на 30.06.2023г. Отпътувал е на 02.07.2023г. Следващото регистрирано завръщане е почти след година - на 10.07.2024г., като е отпътувал отново на 20.08.2024г. Т.е. по тази справка П. И. И. е пребивавал в България около един месец през 2023г. и малко повече от един месец през 2024г.

Обсъдените горе данни са отразени в Доклад изх.№ 4029-16-5#6 от 14.10.2024г. на Ст.инспектор по осигуряването в ТД на НОИ – Разград, като въз основа на същите данни е постановен Отказ изх.№ 4029-16-5/7 от 15.10.2025г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО да бъде издадено исканото от жалбоподателя П. И. И. У. за осигурителен стаж и доход за периода 01.06.2023г. – 31.07.2024г. В мотивите на акта е направен извод, въз основа на установените факти от извършените проверки, че И. не е извършвал трудова дейност в Република България през периода, за който е декларирал, че упражнява такава. Респ. внасянето на осигурителни вноски, без да е упражнявана трудова дейност в България, не е достатъчно условие да се счита лицето за осигурено по българското законодателство, поради което и осигурителните вноски са недължимо внесени. Съответно липсва и основание да му бъде зачетен осигурителен стаж и доход за претендирания от него период.

Съобщение за постановения Отказ е било изпратено на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на известния адрес в [населено място]. Тъй като не е намерен за връчване, е изготвено съобщение изх.№ 4016-16-62 от 22.10.2025г., поставено на таблото за обявления в Териториалното поделение на НОИ – Разград (по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО).

В определения му 7-дневен срок, а именно със жалба вх.№ 1054-16-77 от 24.10.202г., подадена чрез ССЕВ, П. И. И. е оспорил Отказа по административен ред (на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО) пред по-горестоящия административен орган и в хода на образуваното производството същият е потвърден от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с обжалваното пред съда Решение № 1054-16-77/2 от 20.11.2025г. Контролният орган е възприел изцяло фактическите обстоятелства по оспорения акт, както и изводите на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Направен е извод, че заявителят не е представил доказателства, установяващи упражняване на трудова дейност, отчетени разходи и реализирани приходи на територията на България, което е от значение, за да бъде приложено спрямо него българското законодателство, респ. контролните органи нямат компетентност и правна възможност да упражняват правомощията си извън пределите на Република България.

Решението е връчено на П. И. И. на 26.11.2025г. и е оспорено по съдебен ред в настоящото производство с жалба вх.№ 1662 от 28.11.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сезиращата съда жалба е подадена от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото от ответната страна решение и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в определения от закона срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, надлежно упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество - жалбата е неоснователна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 от КСО – Ръководител на ТП на НОИ - Разград в рамките на предоставените му правомощия, съгласно цитираната разпоредба и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО.

Отговаря на изискванията за мотивираност, съобразно чл. 117 , ал. 5 от КСО във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържание. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода относно наличието на основания да бъде отказано издаване на поисканото от жалбоподателя П. И. И. У. за осигурителен стаж и доход за периода 01.06.2023г. – 31.07.2024г.