Решение № 172 от 17.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Смолян, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №19/14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 154/2021г. по описа на Маданския районен съд е признато за установено, че С. Т. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул.

Кап. Петко Войвода 54 дължи на „Кредит Инс“, с ЕИК 205997727 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.Мецанин сумата от 700.00 лв., главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № ****/05.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 01.03.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 46/02.03.2021г. по ч.гр.д. № 63/2021 г. по описа на РС Мадан, като е отхвърлен иска за установяване дължимост на сумата от 252.00 лв. договорна лихва за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г., 504.00 лв. договорна такса „Гарант”за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г. и 67.20лв., законна лихва за забава за периода 06.03.2020г. - 23.02.2021 г. Осъдена е С. Т. ИВ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Р.,ул.

„Кап. Петко Войвода“ № 54 да заплати на „Кредит Инс“, с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин сумата от 152,09 лева разноски по ч.гр.д. № 63/2021 по описа на РС-Мадан и сумата от 474,09 лева разноски по гр.д. № 154/2021 г. по описа на РС Мадан, по съразмерност с уважената част от иска.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 457/28.02.2022г. от Кредит Инс“ АД, представлявано от изп.директор Марио Алексиев чрез пълномощника му адв. Р. Д. в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че процесният Договор за потребителски кредит „Екстра” № ****/05.02.2020 г., е нищожен на основание чл.22 във вр. чл.11,ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което 1 кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер 700.00 лв.

Неоснователно е приел още, че е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В мотивите си съдът правилно е посочил, че „Кредит Инс“ АД е спазил изискването на горепосочената разпоредба, като в процесния договор за потребителски кредит е посочен размерът на ГПР от 49.7 %, но неправилен е извода му, че от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В представения по делото погасителен план, който е неразделна част от процесния договор, е посочен общият размер на кредита, както и отделно по месечни вноски, всяка от които е посочена по пера. Разпоредба на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК предвижда, че в договора за потребителски кредит Кредитодателят следва да посочи „ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит”. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР включва "общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит." В конкретния случай процесният договор за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 36.00 %, описани са условията за прилагането му в Общите условия към договора, посочен е ГПР - 49,7 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.С оглед на това Кредитодателят е спазил изискванията на чл. 11 от ЗПК, като ясно и на разбираем език е посочил общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, както и годишния процент на разходите, поради което потребителят не е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР. Договорената такса „Гарант“ представлява дължимо възнаграждение за услуга, предоставена от дружество-гарант, за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит. Посочената такса е дължима по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на кредитополучателя, на който е била предоставена възможност за избор, като същият е бил надлежно информиран за последиците от своя избор, т.е. за съществуването на задължение за заплащане на такса към дружеството, предоставящо гаранцията, за размера на задължението и сроковете за заплащане му, с което същият се е съгласил такса "Гарант" да бъде разрочено и включено към месечните вноски. С оглед на изложеното и прилагането по аналогия на правилата за банковата гаранция дължимото от наредителя не следва да се включва към разходите по потребителския кредит. Дори да се приеме, че с включване на договорената такса „Гарант” в ГПР се надвишава посочения чл.19,ал.4 от ЗПК размер, то нищожни са само клаузите, надвишаващи същия, а не целият договор. В тази връзка липсват всякакви правни и логически изводи относно отхвърлянето на претендираните договорна и законна лихва в постановеното решение. Уговорената възнаградителна лихва не противоречи на принципа на справедливостта и добросъвестността и на добрите нрави, като размерът на същата е съответен на насрещната престация от страна на кредитодателя и на риска, който е поел в качеството си на небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба. В конкретния случай съгласно чл. 240 от ЗЗД страните са уговорили задължението на кредитополучателя да заплати на дружеството договорна лихва във връзка с ползване на процесния кредит. Както изрично е посочено в обжалваното решение правоотношенията между страните се уреждат от специалния Закон за потребителския кредит. Размерът на акцесорните задължения е предварително съгласуван между Кредитополучателя и Кредитодателя, като е съобразен с действащите към момента на сключване на договора изисквания в ЗПК относно ГПР и е резултат от съзнателния и свободен избор на договарящите. Съгласно чл. 19. ал. 4 от ЗПК годишният 2 процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а не както е посочено и установено в съдебната практика - трикратният размер, доколкото в случая се касае за специални правоотношения. Необосновано съдът е направил извода, че законна лихва за периода от 06.03.2020 г. до 23.02.2021 г. не се дължи. При неизпълнение на задължението се начислява законна лихва за забава върху главницата по кредита, съгласно чл. 86 от ЗЗД и в случая обезщетение за забава се претендира от датата на забава 06.03.2020 г. и е начислено върху сумите за главницата по месечните вноски до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 23.02.2021г. Моли да бъде отменена обжалваната част от решението и бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира за разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 618/21.03.2022г. от въззиваемата С. Т. ИВ. чрез пълномощника й адв.Мая Орманова, в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваната отхвърлителна част от решението е правилна и законосъобразна. Твърди се, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нарушаване на посочените императивни изискванията относно съдържанието на договора влече нищожност на сключения договор. Съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36 %. Съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Следователно при преценка съответствието на спорната договорка клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%. Следователно реално договорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-висок от размера на законната лихва, с оглед на което противоречи на добрите нрави и е нищожна. Заплащането на такса „Гарант" е разход по кредита, който няма пречка да се възложи в тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по сключения договор за кредит. Тъй като ГПР по договора, без в разходите по таксата „Гарант", е 49.70%, то с включването на тази такса ГПР значително надхвърля 5-кратния размер на законната лихва.С оглед на това процесният договор за потребителски кредит „Екстра” е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита в размер на 700.00 лева, както правилно е постановил РС-Мадан. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят „Кредит инс“АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата С. Т. ИВ. чрез пълномощника си адв.Орманова оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежда страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е 3 процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от „Кредит Инс“АД с иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и чл.2 ЗЗД за признаване за установено, че С. Т.

ИВ. му дължи общо сумата от 1523.20 лв., от които 700.00 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ****/05.02.2020г., 252.00 лв. договорна лихва за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г.,504.00 лв. договорна такса „Гарант” за периода 05.03.2020г. 05.02.2021г. и 67.20 лв.законна лихва за забава за периода 06.03.2020г. - 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 46/02.03.2021г.по ч.гр.д. № 63/2021 г. на РС Мадан.

Въззивникът- ищец основава твърдението си за постигнато между страните съгласие за сключване на потребителски кредит на подадена от длъжника заявка по интернет на електронния адрес на ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултатна която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 700 лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу лична карта.

Не се оспорва, че със заявление вх. № 360/01.03.2021г. заявителят „Кредит Инс“АД е поискал издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Т. ИВ., по което е образувано ч.гр.д.№ 63/2021г. по описа на МРС и е издадена Заповед за изпълнение № 46/02.03.2001Г. срещу длъжника С. Т. ИВ. за сумата от 700.00 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ****/05.02.2020г., 252.00 лв. договорна лихва за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г.,504.00 лв. договорна такса „Гарант” за периода 05.03.2020г. 05.02.2021г. и 67.20 лв.законна лихва за забава за периода 06.03.2020г. - 23.02.2021 г.,и разноски в размер на 30ь64 лева ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.