Определение № 20912 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20912 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно гражданско дело № 20231110110853 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена молба от Я. А. Г. за допълване на определение № 31502/08.09.2023 г. в частта за разноските.

В молбата е направено искане в полза на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство да бъдат присъдени разноски във връзка с осъществената правна помощ на длъжника по депозиране на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От насрещната страна – *********, в указания срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е заявено становище за неоснователност на искането. При условията на евентуалност е направено искане да бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер.

След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото, Софийски районен съд намира следното:

Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С прекратителното определение от 08.09.2023 г. /л. 35/ съдът не се е произнесъл по отговорността за разноските и не е присъдил такива на длъжника, независимо от направеното негово искане в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. П. Й. Н. – АК Варна, следва да бъде присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. При определяне на размера на същото, съдът взе предвид следното:

Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ, каквато е процесната хипотеза – видно от представения по делото договор за правна помощ от 12.04.2023 г. /л. 22/, се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника. Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно, заповедното 1 производство е изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК.

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.

Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение.

Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.

Следва да се съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от определения размер на 50,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА определение № 31502/08.09.2023 г., постановено по горепосоченото частно гражданско дело, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., *********Д, ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление: *********, да заплати на адв. П. Й. Н. - АКВарна, с адрес: г*********, адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. № 10853/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, в размер на 50 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3