Решение № 225 от 29.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ловеч, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА Гражданско дело № 20254310101592 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Мокроадванс“АД, ЕИК : 201127485, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Р. срещу Н. В. Я. от ***, в която посочва, че от страна на „Макроадванс"АД, ЕИК : 201127485 е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано Ч.гр.дело №881/2025 год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч. По описаното дело на 13.06.2025 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която Н. В. Я., ЕГН-**********, с адрес : **** е осъдена да заплати на „Макроадванс"АД следните суми : главница в размер на 486.06 лева/248.52 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2025 год. до окончателното погасяване на задължението; остатък от обезщетение за забава в размер на 18.49 лева/9.45 евро за периода от 20.05.2022 год.-15.12.2022 год.; остатък от дължима по договора договорна лихва в размер на 72.72 лева/37.18 евро за периода от 20.05.2022 год.-19.11.2022 год.; обезщетение за забава в размер на 155.99 лева/79,75 евро за периода от 16.12.2022 год.- 19.05.2025 год.; съдебно-деловодни разноски, представляващи държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лева/12.78 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева/92.03 евро.

С получено на 25.09.2025 год. съобщение, „Макроадванс"АД е уведомено, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н. В. Я., ЕГН- **********, с адрес : ***** при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на „Макроадванс"АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Относно основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането, „Макроадванс"АД, чрез пълномощника си пояснява, че на 19.03.2021 год. между „Банка ДСК"АД, в качеството на „Кредитор" и Н. В. Я., в качеството на „Кредитополучател" е сключен Договор за стоков кредит № 626561, с който „Банка ДСК"АД предоставя стоков кредит в размер на 1 188.38 лева/607.61 евро, който се отчита в системата на Банката под №0000000027846589, със срок за изплащане до 19.11.2022 год. В т.1 от Договора за стоков кредит е регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на мобилен телефон SAMSUNG A71 на стойност 669.00 лева/342.05 евро, за закупуването на мобилен телефон SAMSUNG A 31 на стойност 399.00 лева/204.00 евро и за сключване чрез Банката на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия е 120.38 лева/61.55 евро. Съгласно т.2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита е 20 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.4 от Договора за стоков кредит и съгласно Погасителен план (Приложение №1 към Договора) страните са уговорили, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на общо 20 ежемесечни вноски, 19 от които са в размер на 73.80 лева/37.73 евро и в размер на 73.76 лева/37.71 евро, като в Погасителния план са посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера. Сумата от 1 1

068.00 лева/546.05 евро е отпусната от кредитора по сметка на „Технополис България"ЕАД, ЕИК : 130858590, съгласно уговореното в т.3 от Договора за стоков кредит, че сумата се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това сумата се счита за усвоена изцяло от кредитополучателя. Видно от Уведомително писмо, с което „Банка ДСК"ЕАД уведомява „Технополис България"ЕАД, че е налице сключен договор за кредит, кредитополучателят декларира, че е получил посочената стока във фактурата. На основание т.3 от Договора за стоков кредит сумата от 120.38 лева/61.55 евро е отпусната по сметка, посочена от застрахователя и е усвоена. В допълнение, съгласно Раздел II, чл.2 от Общите условия по договори за стоков кредит, е уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия. Общите условия, съобразно т.1 от Договора за стоков кредит, са неразделна част от него. Длъжникът е заплащал дължимите суми по договора за кредит, но впоследствие е преустановил заплащането на погасителните вноски по кредита.

Навеждат се твърдения, че на 16.12.2022 год. е сключен Договор за продажба на вземания, по силата на който „Банка ДСК"АД в качеството си на продавач, прехвърля на „Макроадванс"АД всички свои вземания по отношение на Н. В.

Я., съгласно Договор за стоков кредит №626561 от 19.03.2021 год. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. „Макроадванс"АД е упълномощено от цедента „Банка ДСК"АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното, на Н. В. Я. е изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилага заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото. Възможността цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването на длъжника по чл.99 от ЗЗД в качеството му на пълномощник на цедента е безспорна в константната съдебната практика (така Решение № 137/02.06.2015 год. по гр. дело №5759/2014 год., III г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се установява като правилна съдебната практика в този смисъл). В случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, моли, да обърне внимание на Решение №123/24.06.2009 год. по т.дело №12/2009 год. състав на ВКС, II т.о, съгласно което поради отсъствието на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за цесията, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което прилага Уведомително писмо.

Счита, че е налице виновно неизпълнение по смисъла на т.2 и т.4 от Договора за стоков кредит №626561 от 19.03.2021 год., защото сумата по кредита е усвоена на 19.03.2021 год., видно от представената фактура, издадена от „Технополис България" ЕАД от 19.03.2021 год. с №0170200839. Съгласно чл.2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 19.11.2022 год. С оглед настъпването на падежа - 19.11.2022 год. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо.

Към настоящият момент плащане от страна на Н. В. Я., за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на „Макроадванс"АД, в качеството на цесионер на „Банка ДСК"АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство.

С оглед гореизложеното и в установения в процесуалния закон едномесечен срок, предявява с настоящата искова молба иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване съществуването на вземането на „Макроадванс"АД спрямо Н. В. Я., по отношение на което е издадена процесната заповед за изпълнение.

Моли съда след като се убеди в основателността на твърденията, изложени в настоящата искова молба, да признае за установено, че Н. В. Я. дължи на „Макроадванс"АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Банка ДСК"АД и кредитор по вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 626561 от 19.03.2021 год., следните суми :

486.06 лева/248.52 евро - представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит №626561 от 19.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2025 год. до окончателното погасяване на задължението;

18.49 лева/9.45 евро - представляваща остатък от обезщетение за забава, начислено върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода от 20.05.2022 год. до 15.12.2022 год.;

72.72 лева/37.18 евро - представляваща остатък от дължима договорна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода от 20.05.2022 год. до 19.11.2022 год.;

155.99 лева/79.76 евро - представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху непогасената главница от 486.06/248.52 евро лева за периода от 16.12.2022 год. до 19.05.2025 год.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н. В. Я., ЕГН-********** да заплати на „Макроадванс"АД направените разноски в заповедното производство.

Моли да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на заплатената държавна такса за предявяване на установителен иск и всички останали съдебни разноски, които биха възникнали в хода на производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева /триста и шестдесет лева/.

2

В случай, че ответната страна е представлявана от адвокат в производството и се претендира адвокатски хонорар, моли същият да бъде присъден в минимален размер, съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед правната сложност на делото и след представяне на доказателства за заплащането му.

В случай, че разноски възникнат и за двете страни, моли съда да извърши прихващане.

Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на посочения в исковата молба адрес на ответника Н. В. Я. на 18.11.2025 год., но разписката за връчване на съобщението с приложенията е върната в цялост по делото с отбелязване от връчителя, че лицето не е намерено на този адрес, поради което и съдът с разпореждане рег.№53/16.01.2026 год. е приложил съобщението по чл.131 от ГПК до ответника към делото и е пристъпил към процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК.

С разпореждане рег.№272/12.02.2026 год. за особен представител на ответника е назначен адв.И. К. от АК-гр.Ловеч, на която е връчен препис от исковата молба с приложенията, за да се запознае с тях и да представи отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В законният едномесечен срок е представен отговор от адв.И. К. – особен представител на ответника, в който изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен. Счита, че с оглед наличието на Договор за стоков кредит №626561, между страните е възникнала облигационна обвързаност, но според нея не са спазени част от императивните изисквания, визирани в текста на чл.10, ал.1 от ЗПК. Посочва, че договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, но Приложението към него, което е неразделна част от договора не е изписан със същия формат и размер по ясен и разбираем шрифт, не по-малък от 12. В случая изтъква, че и без техническа експертиза е видно, че Приложенията са нечетливи и неясни, като това нарушение се явява самостоятелно основание за недействителност на договора по реда на чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК.

Намира за нищожна на основание противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ уговорката за лихви в процесния договор. Лихвеният процент е фиксиран. Позовава се на трайната съдебна практика, съгласно която противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща законната лихва.

С оглед изложеното процесният договор, според адв.К., се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Недопустима е и уговорката за договорна лихва и обезщетение за забава едновременно.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но за целите на настоящото исково производство представя писмено становище вх.№4818/20.04.2026 год., в което чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Р. моли съда делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Представляваното от нея дружество поддържа изцяло изложените твърдения в депозираната искова молба. Намира релевираните в отговора на исковата молба от особения представител на ответника възражения затова, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, което от своя странавлече недействителност на процесния Договор за кредит, на основание чл.22 във връзка с чл.10,ал.1 от ЗПК, за неоснователни, като в този смисъл излага подробни аргументи. Моли съда да уважи исковата претенция, с който е сезиран като основателна и доказана, като присъди на доверителя й съдебно-деловодните разноски, направени в исковото и в заповедното производства, съгласно приложен към молбата списък по чл.80 от ГПК.