Решение № 285 от 07.10.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Сливен, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500419 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №633/08.07.2024г. по гр.д.

№1915/2024г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено СУ „Константин Константинов“ – Сливен да заплати на С. Т. Д., както следва: 1. сумата от 2121,30лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. в размер на 353,55лв. на месец, ведно със сумата от 158,11лв. лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 02.10.2023г. до 17.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 2. Сумата от 3889,05лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 353,55лв. на месец, ведно със сумата от 289,87лв., представляваща лихва по чл.86 от ЗЗД за забава за периода от 02.10.2023г. до 17.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 3. Сумата от 513,00лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на основание чл. 224, л.1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % върху 3428,44лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 1100лв. и 1 ответното учебно заведение е осъдено да заплати държавна такса в полза на съдебната власт.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство СУ „Константин Константинов“ – Сливен чрез пълномощник адв. Д. П. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Във въззивната си жалба, въззивното учебно заведение чрез пълномощника си адв. П. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че страните по КТД са се договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите с системата педагогически специалисти.

Към датата на подписване на анекса, ищцата нече не била заето лице в системата на образованието и член на страна по КТД. Счита, че Анекса от 10.08.2023г. има действие само за заетите към тази дата – 10.08.2023г. педагогически специалисти, а датата 01.01.2023г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023г. Заявява, че кръгът на правоимащите лица се определя към 10.08.2023г.

Осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, т.е. тези, които към датата на подписване на анекса имат подписан индивидуален трудов договор. Ищцата не била такова лице, тъй като нейното трудово правоотношение било прекратено, считано от 10.07.2023г. Счита, че уговорената дата за увеличаване на трудовите възнаграждения не можело да се приеме като уговорено „обратно действие“ на анекса към КТД. Въззивникът счита, че не съществува правна възможност лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението за минал период. Посочва, че дори и да има обратно действие, то новото минимално възнаграждение се различава от получаваното от ищцата с 88лв. месечно и най-високото ново възнаграждение което може да се претендира било 1763лв., а не 2121,30лв. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции изцяло, като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Т. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Д. чрез пълномощника адв. Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че в Анекса от 10.08.2023г. е уговорено, че увеличението за системата на предучилищното 2 и училищното образование на основните трудови възнаграждения е от 01.01.2023г., поради което правилата на анекса били приложими и към трудовите правоотношения, прекратени преди датата на сключване на анекса, но съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили началния момент на увеличение на основните трудови възнаграждения. Посочва, че с пар.3 от ЗР на Наредба №4/2017г е предвидено самата разпоредба на пар.2 да влезе в сила от 01.01.2023г., като по този начин законодателят е придал обратно действие на нормата и спрямо трудови правоотношения, съществували в периода между 01.01.2023г. и 01.09.2023г., макар и към края на този период вече да са били прекратени. По отношение на размера на увеличението посочва, че разпоредбата на чл.27, ал.3, т.2 от Анекса гарантира 15% увеличение на всички адресати, независимо колко е била работната заплата, дали е под или над минималната работна заплата. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивното СУ „Константин Константинов“ – Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемата С. Т. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв. Г. Д., която оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на същата съображения. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Доказателства пред въззивната 3 инстанция не са събирани.

По съществото на спора въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от С. Т. Д. против СУ „Константин Константинов“ – Сливен, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове, както следва: иск за заплащане на неплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата в периода 01.01.2023г. – 30.06.2023г. в общ размер от 2121,30лв. /353,55лв. месечно/, с правно основание чл.128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 158,11лв. за периода от 02.10.2023г. до 17.04.2024г., с правно основание чл.86 от ЗЗД; иск за заплащане на неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 3889,05лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 289,87лв. върху втората главница за периода от 02.10.2023г. до 17.04.2024г., с правно основание чл.86 от ЗЗД; иск за заплащане на неплатено дължимо увеличение на обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, л.1 от КТ в размер на 513,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Между страните е безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения от 07.02.2014г. до 30.06.2023г., когато правоотношението е прекратено, поради придобиване от страна на ищцата в първоинстанционното производство С. Т. Д. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като Д. е заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Не се спори, че С. Т. Д. е била член на СБУ към КНСБ в СУ „Константин Константинов“ – Сливен, който е страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с Министерството на образованието 4 и науката.

Не се спори, че на Д. са заплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ в размерите, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Безспорно, заплатените на ищцата – въззиваема трудови възнаграждения през периода м.01 – м.06.2023г. и обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ са били на база договорените с КТД от 06.12.2022г. основни работни заплати /чл.27 от КТД/.

С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“.

Спорът между страните е дали Анекса е приложим и по отношение на служителите, които км момента на сключването му на 10.08.2023г. вече са били с прекратени трудови правоотношения със съответното учебно заведение от системата на предучилищното и училищно образование.

Въззивната инстанция споделя изцяло становището на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбите на Анекса и спрямо служителите, които са били в трудови правоотношения в периода, влизащ в действието на анекса.

Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., съдът намира, че сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023г. По този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица.