Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 14.11.2023, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Гражданско дело 366/2023
Вид
Решение № 147
Подписан
14.11.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Албена Дякова Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кубрат, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100366 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк. Д. В. твърди, че на 04.05.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищецът и К. А. К. е сключен Договор за кредит Експресо – Смарт/Карта № 232034825700, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 лева. Кредитът бил преведен по разплащателната сметка на К. на 25.05.2017 г., като тя поела задължение на всяко 25-о число за срок от 60 месеца да заплаща уговорената месечна вноска за погасяването му в размер на 103.14 лева. Ответникът допуснал нередовности в плащанията на вноските като е просрочил 43 броя вноски.

Поради така допуснатите нередовности в плащанията на вноските по кредита, банката чл. 10, ал. 2 от част II на договора се възползвала от правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането – при допусната забава в плащанията на уговорени погашения по лихва и/или главница над 90 дни, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.

1

Кредиторът уведомил за това кредитополучателя изпращайки му уведомително писмо връчено чрез Нотариус И. Б.-И. рег. № 573 на НК, връчено при условията на чл. 47 от ГПК. Поради това, че ответникът не погасил задълженията си, на 19.03.2021 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК, образувано в ЧГД № 181/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 13/22.03.2021 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. А. К., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 4 798.25 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.03.2021 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за кредит Експресо – Смарт/Карта № 232034825700 от 04.05.2017 г.; 1 020.21 лева – договорна лихва начислена за периода от 26.09.2017 год. до 17.03.2021 год.; 568.39 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница начислена за периода от 26.09.2017 г. до 17.03.2021 г.; 202.03 лева – дължима договорна застраховка. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. С. П., която поддържа депозираната искова молба и моли за уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът К. А. К., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, чрез особен представител адв. Д. Г. от АК–Разград, депозира отговор, че така предявените искове са допустими. По иска с правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 т. 2 от ГПк вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ заявява, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като към исковата молба не са приложени доказателства, установяващи, че посоченият паричен ресурс е бил реално предоставен и усвоен от кредитополучателя, както и че последният е преустановил плащанията по евентуално предоставения му заем. По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД посочва, че клаузите на чл. 10 (1) и чл. 12 (2) от Част I I на договора, респ. клаузата на т. 9, част I на договора са в противоречие с чл. 33 от ЗПК, поради което заявява, че претенцията за неустойка за забава или т. нар. „лихвена надбавка“ като основана на нищожна неустоечна клауза е изцяло 2 неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца „Банка ДСК“ АД, и К. А. К. като кредитополучател на 04.05.2017 г. е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 5 000 лева, с краен срок на издължаване 60 месеца от датата на неговото усвояване и краен падеж 25.05.2022 г.

Договорената сума от 5 000 лева е била преведена и усвоена от ответника по посочената в договора за кредит негова разплащателна сметка с № 6127876368 (видно от заключението на ССчЕ), чрез която следвало да извършва и погасяването на задължението.

Ответникът като кредитополучател е имал задължение, съгласно чл. 3 на част I I от договора да погасява кредита, при условията на сключения договор – на ежемесечни равни по размер погасителни вноски, всяка в размер на 103.14 лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от част II от договора за кредит, при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период), в предвидените в договора (погасителния план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по част I, т.9.1. Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски/лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период/ и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

При възникване на просрочено плащане на задължението по договора със забава над 90 дни (чл. 10, ал. 2 от част II от договора за кредит ), банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя, съгласно чл. 16 от договора. При настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателя е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит.

3

Страните са уговорили в ал. 3 на чл. 10 от част II на договора, в случай на неплащане от кредитополучателя на дължима застрахователна премия в уговорените срокове, покритието се прекратява след падежа на шестата неплатена премия. Ако в срок от един месец след падежа на шестата неплатена премия не бъде платена поне една просрочена премия, индивидуалното застрахователно покритие се прекратява, като неплатените премии остават дължими от кредитополучателя.

Кредитополучателят К. А. К. е допуснала нередовности в плащанията на вноските по кредита, което е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на основание чл. 10, ал. 2 от част II на Договора за кредит – при възникване на просрочено плащане на задължение по договора за кредит със забава над 90 дни и след уведомяване на кредитополучателя (общо допусната 1268 дни забава). Тази забава е налице по отношение на дължимите вноски 43 броя месечни вноски, с падежи подробно описани в извлечението от счетоводните книги на Банка ДСК АД от 18.03.2021 г., приложено към ЧГД № 181/2021 г.

„Банка ДСК“ АД уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от приложените документи за връчване на Уведомление изх. № 0050-20-04665/25.11.2020 г. до длъжника , връчено чрез нотариус per.

№ 573 И. П. Б.-Й. при условията на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление по настоящ и постоянен адрес, като уведомяването на длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Банката е упражнила правото си и е обявила целият остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от 18.03.2021г. като и след тази дата кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения.

В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, на 19.03.2021 г., Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC– Кубрат, образувано в ЧГД № 181/2023 г.

По образуваното заповедно производство е издадена Заповед № 13/22.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 22.03.2021 г. за предявен ите в производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на 4 вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е образувано изп. дело № 20217620400240 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Разград. Поради това, че така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като компетентно извършена, обоснована и неоспорена от страните се възприема от съда изцяло, се установява, че общият размер на усвоените средства по договор Договор за кредит Експресо № 232034825700/04.05.2017 г. е 5 000.00 лева, кредитът е усвоен на 04.05.2017 г. по разплащателна сметка № 6127876368 с титуляр К. А. К.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е имало просрочени задължения, като първото се отнася за дължимата вноска на 25.09.2017 г. Размерът на непогасените задължения на К. А. К. към банката по договора за кредит към датата на подаване на заявлението – 19.03.2021 г. е както следва: 4 798.25 лева – непогасена главница; 1 020.21 лева – договорна лихва; 568.39 лева – наказателна надбавка за забава и 202.03 лева – договорна застраховка.

Актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на експертизата е както следва: 4 798.25 лева – непогасена главница; 1 020.21 лева – договорна лихва; 568.39 лева – наказателна надбавка за забава и 202.03 лева – договорна застраховка.

Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2017 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

5

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 181/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2017 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необхоД.та писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера).