Протоколно определение № 119 от 10.07.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Пещера, 10.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20265240200107 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕТ „Мечта – Методи Аврамов“, редовно призован, се явява лично Методи Атанасов Аврамов, с процесуален представител - адв. Е. А.- Василева – представя пълномощно.

Административно-наказващия орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител - ст. юрк. Н.

С., представя пълномощно.

Актосъставителят Л. И. Т., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят С. Й. А., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят Й. А. Х., редовно призован, се явява лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. А.-ВАСИЛЕВА – Да се даде ход на делото.

ЮРК.С. – Да се даде ход на делото.

Настоящият състав намира, че на осн. чл. 135, ал. 6 АПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН не следва да се дава ход на делото, доколкото то не му е местно подсъдно.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Мечта-Методи Аврамов“ срещу Наказателно постановление № 13-2600070/14.05.2026 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, с което на едноличния търговец, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

С определение по АНД № 833/2026 г. Районен съд – Пазарджик е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Пещера, като е приел, че нарушението е извършено чрез бездействие – несключване на писмен трудов договор, и въз основа на собствена правна и фактическа конструкция е определил като място на извършването му мястото, на което според него е следвало да бъде изпълнено това задължение – седалището и адресът на управление на работодателя, като по този начин е изместил релевантното за местната подсъдност фактическо описание на нарушението, съдържащо се в наказателното постановление.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН наказателното постановление се обжалва пред районния 1 съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. При определяне на местната подсъдност съдът следва да изхожда от фактическите обстоятелства, с които административнонаказващият орган е индивидуализирал нарушението в наказателното постановление, а не да извежда мястото на нарушението чрез предварителна преценка или чрез анализ на доказателствата.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Когато административнонаказващият орган е конкретизирал място на извършване на нарушението, това обстоятелство е част от фактическата индивидуализация на административнонаказателното обвинение и следва да бъде съобразено при определяне на местната подсъдност по чл. 59, ал. 1 ЗАНН.

В случая в наказателното постановление е ясно посочено, че санкционирания едноличен търговец (а не ЮЛ) „в качеството си на работодател, на 23.02.2026 г., около 11:15 часа, не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Й. А. Х.“, а в последствие е конкретно записано, че: „Нарушението е извършено на 23.02.2026г., с. Говедаре – „главен път I-8, км.

203+711, на разклона на с. Говедаре… - когато лицето е установено да управлява служебен автомобил, брандиран с фирмени стикери…“ Следователно именно това място е включено в описанието на фактическата обстановка, въз основа на която административнонаказващият орган е приел, че нарушението е осъществено.

Същевременно обстоятелството, че нарушението е квалифицирано като неизпълнение на задължението за сключване на писмен трудов договор, не обосновава само по себе си извода, че мястото на извършването му винаги съвпада със седалището на работодателя.

Подобно разбиране предполага съществуването на правило, че трудовият договор задължително се сключва по седалището на работодателя. Такова правило законът не съдържа. Кодексът на труда по никакъв начин не свързва мястото на сключване на трудовия договор със седалището на работодателя, нито въвежда презумпция, че всяко нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ се счита извършено именно там. Обратното разбиране би довело до практически неприемлив резултат – работодател, който осъществява дейност чрез множество предприятия, клонове или обекти в различни населени места, включително когато седалището му е извън Република България, да отговаря за всички нарушения по чл. 62, ал.

1 КТ единствено пред районния съд по своето седалище, независимо къде фактически е предоставяна работната сила и независимо как административнонаказващият орган е описал нарушението в наказателното постановление. Подобен критерий законът не предвижда.

Следователно изводът на Районен съд – Пазарджик не произтича от приложима правна норма, а от предварителна субективна преценка къде според състава е следвало да бъде изпълнено задължението за сключване на трудов договор. Това касае въпрос по съществото на административнонаказателния спор, а не по местната подсъдност. Дори когато посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението впоследствие се окаже неправилно определено от административнонаказващия орган, това 2 обстоятелство не може да бъде основание съдът, в чийто район е посочено мястото на нарушението, да откаже разглеждането на жалбата. Правилността на тази фактическа индивидуализация е предмет на съдебния контрол върху законосъобразността на наказателното постановление, а не на предварителната проверка за местна подсъдност.

Същият процесуален принцип е възприет и в наказателния процес, при който местната подсъдност се определя въз основа на фактите, изложени в обвинителния акт, а не чрез извличане на други факти от доказателствата по делото или чрез предварителна преценка как и къде според съда би следвало да е извършено деянието. По аналогия и в производството по ЗАНН съдът не може още при проверката на местната подсъдност без законова опора да извежда място на нарушението, различно от фактически въведеното с наказателното постановление.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че делото не е подсъдно на Районен съд – Пещера.

Налице е спор за подсъдност между Районен съд – Пазарджик и Районен съд – Пещера, който следва да бъде разрешен от Административен съд – Пазарджик по реда на чл.

135, ал. 3 АПК.

Ето защо и на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 6 АПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 107/2026 г. по описа на Районен съд – Пещера.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Районен съд – Пазарджик и Районен съд – Пещера.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пазарджик за разрешаване на спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14,10 ч.

ОПРЕДЕЛИ:

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

Секретар: _______________________

3