Решение № 4233 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4233 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330109056 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. А., чрез пълномощник – адв. И. П., срещу „АПИД 2000“ ООД, с която се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7402,40 лева/3784,79 евро, от която 795,83 лева/406,90 евро за извършени незабавни ремонтни дейности и 6606,58 лева/3377,89 евро за необходими ремонтни дейности за възстановяване на гаранцията, представляваща обезщетение за вреди, настъпили на 24.12.2024 г. на бензиностанция ... в гр. П., в резултат на погрешно заредено гориво дизел вместо бензин в лек автомобил марка „***“, модел „***”, хибриден модел /исковата претенция е описана съобразно уточнителна молба с вх. № 63859/06.06.2025 г./.

В исковата молба се твърди, че на 24.12.2024 г. ищцата посетила бензиностанция ... в гр. П., собственост на ответното дружество, с цел да зареди гориво в използвания от нея на финансов лизинг лек автомобил „***“, модел „***”, хибриден модел /бензин и електричество/. Сочи се, че ищцата указала на служител на ответника да зареди автомобила с бензин на стойност 50 лева, като за използвания вид гориво имало отбелязване и на капачката на резервоара. След това ищцата заплатила горивото, но не взела касов бон и напуснала бензиностанцията. Пристигайки в гр. С., ищцата усетила нередност с автомобила и спряла, като се задействала системна грешка за авария. В този момент ищцата установила, че автомобилът е бил зареден с грешно гориво, което го е повредило. Непосредствено след това ищцата се опитала да се 1 снабди с касовия бон за зареденото гориво, но получила отказ от служители на ответника. За случилото се ищцата сигнализирала РПУ – С. и НАП. За отстраняване на повредата автомобилът бил откаран с пътна помощ в официалния сервиз на „***“ в гр. Пловдив, където били извършени незабавни ремонтни дейности за подмяна на горивото на обща стойност в размер на 795,83 лева. Впоследствие от официалния представител за гр. Пловдив – „*** Тиксим“ ЕООД било предоставено становище за необходимите сервизни дейности, които следва да се извършат с оглед възстановяване на гаранцията на автомобила, като общата им стойност възлизала на 6606,58 лева. Посочва се, че допълнителните ремонтни дейности все още не били осъществени, за което ищцата носела риска от невъзможност да предяви в случай на възникване на гаранционна претенция. От правна страна се твърди наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „АПИД 2000“ ООД, чрез пълномощник – адв. Г. К., в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения, както и размерът на вредите. Посочва се, че в случая е налице облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на движима вещ – гориво, поради което не следва да се прилага деликтна отговорност. Поддържа се, че ищцата не е положила грижата на добър стопанин при изпълнение на задълженията си, за да предотврати настъпване на вредата. Възразява се, че ищцата не е собственик на автомобила, при което претендираните вреди са настъпили за лизингодателя. Оспорва се да е осъществен фактическия състав на деликта с оглед ангажиране на отговорността на ответника. В условията на евентуалност се възразява за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, проведено на 23.02.2026 г., с оглед изложените от ищцата фактически твърдения съдът определи правната квалификация на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва и от представения Договор за финансов лизинг № ********** г., сключен между „*****“ ЕООД – клон Пловдив и ищцата С.

А., се установява, че на последната като лизингополучател е предоставен за временно и възмездно ползване процесния лек автомобил марка „***“, модел „***”, хибриден модел. Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора всички необходими поправки, независимо от техния характер и причина, включително необходимата подмяна на резервни части, през срока на действие на 2 гаранцията се извършват в оторизирания сервиз и доколкото не са покрити от същата са за сметка на лизингополучателя.

От оторизирания сервиз „*** **“ ЕООД е изискана и представена по делото пълната сервизна история на процесния автомобил, съдържаща информация за всички извършени дейности, вложени части и издадени фактури. Представен е и приемо-предавателен протокол от 15.05.2024 г., видно от който автомобилът е бил предаден на ищцата технически изправен след подмяна на части, които са дефектирали поради зареждане с дизелово гориво.

Представено е становище от „*****“ ЕООД от 09.01.2025 г., от което се установява, че процесният автомобил е бил предаден в сервиза с оплакване за невъзможност за стартиране на двигателя, като след извършена диагностика е констатирано, че е бил зареден с дизелово гориво. Извършени са необходимите ремонтни дейности за привеждане на автомобила в изправност, за което е издадена фактура № ********** г. на стойност 795,83 лева с ДДС. В становището е посочено, че се препоръчва подмяна на определени компоненти за възстановяване на гаранция на автомобила, във връзка с което е представена оферта от 10.02.2025 г. на обща стойност от 7042,93 лева с ДДС.

По делото са представени още две оферти от „*****“ ЕООД от 02.03.2025 г. и 24.03.2025 г. на обща стойност 3237,29 евро/6331,58 лева.

В отговор на отправено запитване свързано с гаранцията на процесния автомобил от „*****“ ЕООД е посочено, че процесният автомобил се предлага с фабрична международна гаранция от 3 години или 100 000 км и допълнителни 7 години или още 100 000 км /до 10 години или 200 000 км/, която е валидна до 15.09.2026 г. или 80 601 км, но с оглед констатирания проблем в резултат на зареждане с грешно гориво и без подмяна на посочените от оторизирания сервиз части е възможно да бъде отказана гаранционна претенция свързана с горивната система.

По делото е представен касов бон, издаден от ответното дружество „АПИД-2000“ ООД, за закупено на 24.12.2024 г. в 11:39 часа дизелово гориво на стойност 50 лева.

Представена е преписката, образувана по повод проверка от органите на ТД на НАП – Пловдив, извършена в обекта на ответното дружество – бензиностанция ... - гр. П., като видно от изготвения доклад от 20.01.2025 г. не са констатирани нарушения. В хода на извършената проверка е установено, че на 24.12.2024 г. от 11:23 часа до 11:45 часа са извършени 9 броя зареждания на автомобили с гориво, от които 3 броя на стойност от 50 лева, както следва:

11:28 часа – дизел, 11:36 часа – бензин и 11:39 часа – дизел.

По делото е изискана и представена прокурорска преписка № 263/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувана по заявление на ищцата С. А. във връзка с оплакване за повреда на автомобила й след зареждане на 24.12.2024 г. с дизелово гориво на бензиностанция на ответното дружество „АПИД-2000“ ООД. Видно от постановление от 29.01.2025 г. е 3 отказано образуването на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на П.И.М., от чиито показания се установява, че на 24.12.2024 г. е управлявал процесния автомобил по молба на ищцата, като заедно с нея пътували към гр. С.. Спрял на бензиностанцията ... в гр. П. и указал на служителя да зареди автомобила с бензин на стойност 50 лева. Двамата с ищцата останали в автомобила и заплатили за горивото на служителя. Свидетелят разказва, че колонките на бензиностанцията били разграфени и имали три надписа, като пистолетите на някои от тях били мръсни и нечетливи. След като потеглили и изминали около 10 км, автомобилът започнал да прекъсва и алармира за грешка. Свидетелят спрял автомобила, отворил капачката за гориво, подушил и предположил, че е зареден дизел вместо бензин. Повикали пътна помощ и закарали автомобила в сервиз, а ищцата се обадила по телефона на бензиностанцията. Отишли на място и изискали касовия бон, при което служителят им предоставил такъв само да го снимат. Впоследствие били проведени разговори със собствениците на бензиностанцията, които категорично отказали да поемат отговорност. Свидетелят споделя, че ищцата имала подобен проблем около година по-рано, при което от съответната бензиностанция поели разходите за ремонт на автомобила. Според свидетеля ищцата се е оплаквала, че за възстановяване на гаранцията на автомобила е необходимо да се извършат ремонтни дейности на значителна стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставките: възникнало между страните правоотношение по договор за покупко-продажба на гориво, неизпълнение/неточно изпълнение/ на поетите задължения от страна на продавача – ответното дружество, настъпили вреди за купувача – ищцата, както и причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредите.

По делото безспорно се установява, че ищцата е ползвател на процесния автомобил в качеството си на лизингополучател по силата на сключен договор за финансов лизинг, при което носи риска от повреждане на лизинговата вещ съобразно чл. 343 ТЗ.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че на 24.12.2024 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод договор за покупко-продажба на гориво, като ищцата е посетила търговския обект на ответното дружество – бензиностанция ... в гр. П. за зареждане на гориво в процесния автомобил. Същевременно не се доказва при условията на пълно и главно доказване твърдяното неизпълнение в качествено отношение на задължението на ответника за зареждане на автомобила с указания вид гориво. От показанията на разпитания свидетел се установява, че 4 е казано на служителя на ответника да зареди автомобила с бензин на стойност 50 лева. В същото време нито свидетелят, нито ищцата са присъствали при самото зареждане, за да възприемат вида гориво зареден в автомобила. Според настоящия съдебен състав подобно поведение е несъответно на изискването за полагане на грижата на добрия стопанин за лизинговата вещ от страна на ищцата, особено в светлината на установения по делото предходен случай на зареждане на автомобила с грешно гориво. Наред с това ищцата не е изискала своевременно издадения за продажбата касов бон.

Такъв й е представен впоследствие, но липсва необходимата категоричност дали същият касае именно процесната продажба. Така при извършената от органите на ТД на НАП проверка е констатирано, че на същия ден и в рамките на 20 минути около твърдения час на зареждане са извършени 3 броя продажби на гориво на стойност 50 лева, от които 2 броя на дизел и 1 брой на бензин. Следователно не е изключена възможността в автомобила да е зареден указаният вид гориво – бензин. Изнесените от разпитания свидетел предположения за зареждане на автомобила с дизел, почиват на помирисване на горивото в резервоара и предходния опит на ищцата с погрешно заредено гориво. Това обаче не е достатъчно да обоснове категоричен извод за зареждане на автомобила с дизеловото гориво от служителя на ответното дружество.

По делото безспорно се установи, че от оторизирания сервиз е констатирано зареждане на процесния автомобил с дизелово гориво и необходимостта от извършване на ремонтни дейности за възстановяването му в изправност. От друга страна неизяснено остана обстоятелството при какъв пробег с грешно гориво автомобилът аварира. При това положение не може да се приеме за доказано наличието на причинно-следствена връзка между зареждането на гориво на бензиностанцията на ответното дружество и настъпилите вреди по процесния автомобил.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66bbce3d-f7b5-4500-8d5b-ea3a9f66b6e8