Решение № 2601 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110139663 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от С. Д. С. срещу „.........“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът С. Д. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д.

№ ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........ срещу нея е образувано изпълнително дело № ........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на КЧСИ, като вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по делото. Сочи се, че с издадения изпълнителен лист е осъдена да заплати на „..........” АД сума в размер на 2016,95 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 13.12.2004 г. и съдебни разноски. Изложени са подробни доводи, че последното законосъобразно извършено изпълнително действие по делото е осъществено на 04.05.2015 г., поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона най-късно на 04.05.2017 г., а към датата на предявяване на исковата претенция вземането за сумите по издадения изпълнителен лист от 08.03.2013 г. е погасено по давност. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2016,95 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 08.03.2013 г. по по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........ и е образувано изпълнително дело № ........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на КЧСИ. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „.........“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни 1 искания за прилагане на нови изпълнителни способни. Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

С определението за насрочване на делото от 11.08.2023 г. /л. 67 и сл./ съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........ в полза на първоначалния „..........” АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № ........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на КЧСИ, за следните суми: 2016,95 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, и съдебни разноски, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „.........“ ЕООД, като за извършената цесия ищецът е надлежно уведомен. Посочените обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват от представените писмени доказателства.

За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително изпълнение за процесните вземания по искане на ответника към доказателствата по делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № ........6 по описа на ЧСИ М.Б., от материалите по които се установява следното:

На 18.04.2013 г. е депозирана молба от „Юробанк България” АД за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. В молбата е направено искане за прилагане на изпълнителни способи – запор върху вземания по банкови сметки, моторни превозни средства и трудово възнаграждение на длъжника.

Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист по делото са преведени суми на взискателя, както следва: на 18.12.2015 г. – 124 лв., на 14.12.2016 г.

– 124 лв., на 22.12.2017 г. – 74 лв., на 10.01.2019 г. – 66 лв. Платежни нареждания за извършените плащания са приложени на л. 11 и сл. от изпълнителното дело и са с наредител „...........” ЕООД и основание –договор за аренда от 01.10.2014 г.

През месец април и месец юни, 2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в различни банки, видно от приложените запорни съобщения на л.

20 и сл. от изпълнителното дело.

2

На 08.05.2015 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по договор за аренда от 09.01.2014 г. от „...........” ЕООД /запорно съобщение и разписка за връчването му – л. 185 и л. 186 от изпълнителното дело/, във връзка с който до 10.01.2019 г. по делото периодично на взискателя са разпределяни суми.

На 25.02.2016 г. /л. 196/ е депозирана молба от ответника за конституиране, в качеството на взискател по делото, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист.

На 31.01.2019 г. е депозирана молба от ответника /л. 232/ за налагане на запор върху вземания за трудово възнаграждения на длъжника.

На 20.08.2019 г. е депозирана молба от ответника /л. 234/ за налагане на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, като запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 27.08.2019 г. /л. 236/, т.е. запорът е наложен на посочената дата.

На 09.09.2021 г. е депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Те-же Зираат Банкасъ-клон София” с приложено платежно нареждане за внесена такса.

На 16.01.2023 г. е депозирана нова молба от ответника за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.

Съгласно задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Процесното изпълнително дело от 2013 г. е образувано преди 26.06.2015 г., поради което съдът приема, че до тази дата погасителна давност не е текла за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Същата е започнала да тече от 27.06.2015 г. и е прекъсната на 31.01.2019 г. с депозирана молба от длъжника за прилагане на изпълнителен способ, както и 27.08.2019 г. /л. 236 от изпълнителното дело/ с налагането на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, т.е. преди изтичането на пет години, считано от 27.06.2015 г. погасителната давност е прекъсната. В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2022 г., погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла.

За пълнота е необходимо да се посочи, че по убеждение на настоящия съдебен състав, впоследствие, давността е прекъсната на 09.09.2021 г. и на 16.01.2023 г., на които дати взискателят е депозирал нови молби с искане за прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника в банка, от които дати е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. За да достигне до този извод, съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Във връзка с възражението на ищеца за прекратяване на производството по изпълнителното дело от 2013 г. поради т.н. „перемпция”, съдът намира, че същото е неоснователно с оглед данните относно процесуалната активност на взискателя по процесното изпълнително дело, включително и предвид данните за постъпления от наложения запор върху вземания на длъжника по договор за аренда в периода 18.12.2015 г. – 10.01.2019 г.

3

В тази връзка съдът съобрази, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /в този смисъл: Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Дори да се приеме, че делото е било перемирано, т.е. прекратено по силата на закона, петгодишната погасителна давност от 27.06.2015 г. е прекъсната на 27.08.2019 г. /л. 236/ с налагането на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД. За да достигне до този извод, съдът съобрази съдебната практика на ВКС, /решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о. и др./, в която е прието, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД. Когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, каквото е направено от взискателя на 20.08.2019 г. /л. 234 от изпълнителното дело/, преди изтичане на пет години от 27.06.2015 г., след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането за главница по процесния изпълнителен лист от 08.03.2013 г. не е погасено по давност – същата е започнала да тече от 27.06.2015 г. и е прекъсвана многократно, включително и на 27.08.2019 г. /л. 236 от изпълнителното дело/ с налагането на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД.

В обобщение, предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.