Решение № 60 от 13.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Смолян, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 111/25.11.2022г., постановено по гр.д.№ 39/2022г. по описа на Д.ския районен съд е разпределено правото на собственост между Н. Л. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д.,обл.Смолян, ул.”Г.и.” № 3,ет.2 и В. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д.,обл.Смолян, ул.”Г.и.” № 3,ет.1 върху дворно място в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със заповед № РД-1890/18.12.2009г. с площ от 464 кв.м., с административен адрес гр.Д., ул.”Г.и.” № 3, при съседи на имота с идентификатори: ***, ***, *** и *** по втори вариант отт заключението навещото лице инж.П., както следва: Дял първи за Н. Ч. получава незастроената част за ползване от 166 кв.м., оцветена с червен цвят на скицата на л.98 и дял втори за В. К. получава незастроена площ за ползване от 122 кв.м., оцветена със син цвят на скицата на л.98, като общата площ за ползване е 80 кв.м.,оцветена в жълт цвят.

Скицата на л.98 от делото по назначената допълнителна СТЕ е приета като неразделна част от решението.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3372/13.12.2022г. от Н. Л.

Ч., чрез пълномощника й адв.Д.М. с оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като е пренебрегнал принципа за установяване на истината в гражданския процес.В проведеното на 24.10.2022г. съдебно заседание вещото лице е 1 заявило, че е налице несъответствие между архитектурното заснемане и ситуацията на терен, като според архитектурното заснемане тоалетната е функционално свързана с първия жилищен етаж, но де факто между външната тоалетна и жилищния етаж е налице проход, който води зад къщата. След извършения оглед вещото лице е заявило, че не е имало спор за ползването на дворното място с изключение на тази част от двора и външната тоалетна, която е отразена в жълто на скицата към заключението, като по отношение на повдигнатото в червен и син цвят на скицата не е имало спор, а само по отношение на тоалетната отразена с две кръстосани линии и повдигната в жълт цвят. В съдебно заседание от 17.11.2022г. вещото лице е заявило, че с допълнителното заключение е изготвило втори вариант за разпределение правото на ползване, въз основа на архитектурното заснемане, но това не разколебава първото й заключение, в което със син цвят е повдигната ивицата между външната тоалетна и първия жилищен етаж. Посочило е, че архитектурното заснемане е направено така, че тоалетната е допряна до жилищната сграда, но в действителност не е така и затова в заключението си е посочило, че реално на терена размерите и местоположението на банята не отговарят на заснетото. Заявило е, че няма спор, че тоалетната е външна, така както е посочено в първоначалното заключение и е извън очертанията на къщата. След като одобреното архитектурно заснемане -проект за делба по чл.202 от ЗУТ не отговаря на фактическото положение първоинстанционния съд е следвало да извърши косвен съдебен контрол и да приеме, че този проект е ирелевантен по отношение на правния спор предмет на делото и като не го е направил е нарушил установения в чл.10 от ГПК принцип за установяване на истината в гражданския процес. В практиката на ВКС категорично е прието, че пренебрегването и неспазването на този принцип е съществено нарушение на процесуалния закон, обуславящо неправилността на постановения съдебен акт и като такова е самостоятелно основание за отмяната му.

Районният съд не е взел предвид направеното оспорване на допълнителното заключение на вещото лице и представените в тази връзка писмени доказателства относно незаконосъобразността на архитектурното заснемане по чл.202 ЗУТ. Съгласно Решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на ВКС, I г.о при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на административен акт, какъвто безспорно е действието по одобряването на архитектурното заснемане като проект за делба по чл.202 от ЗУТ, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. Съдът в случая е бил длъжен да назначи служебно комплексна експертиза, в състава на която да се включат геодезист и архитект,които след като извършат заснемане и проверка на наличните строителни книжа в община Д. да изяснят фактите около единствения спорен момент в делото, а именно статута на външната тоалетна - дали е самостоятелна сграда по смисъла на ЗКИР и ЗУТ или е част от самостоятелен обект, респективно сграда. Съгласно Решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, когато съд пристъпи към постановяване на решение преди да е изяснил спора от фактическа страна, това представлява нарушение на чл. 10 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и на основния принцип за установяване на истината в гражданския процес. След като първоинстанционния съд е пристъпил към решаването на 2 спора по същество без да е установено категорично статута на външната тоалетна - дали е самостоятелна сграда по смисъла на ЗКИР и ЗУТ или е част от самостоятелен обект, респ. сграда, дали попада в обхвата на банята по представеното архитектурно заснемане, ако попада дали попада изцяло или само част от нея, къде е предвидено изграждането на баня и тоалетна по първоначалния проект на къщата, е налице съществено процесуално нарушение.

Индивидуалния административен акт съставляващ действие по одобряване на архитектурно заснемане с цел делба по чл.202 от ЗУТ, сам по себе си е нищожен административен акт, тъй като е одобрен при съществено нарушение на производствените правила. Основният спор по делото е изградената външна тоалетна, която нито фактически, нито функционално е свързана с първия жилищен етаж, респективно жилищната сграда, независимо че според одобрения проект, тя е долепена до жилищната сграда и по-конкретно непосредствено до входа на първия жилищен етаж. Според легалното определение в §5, т.ЗО от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Следователно е налице изискване помещенията да са функционално и пространствено свързани. В чл. 40, ал.1 от ЗУТ е посочено, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, т.е изключението е само за складовите помещения, а помещението „баня-тоалетна" задължително трябва да е в жилището и да е функционално свързано. В конкретния случай от представения проект по чл.202 ЗУТ се установява, че посочената в него баня-тоалетната не е функционално и пространствено свързана с жилището, тъй като същата е извън жилището и няма пряк достъп до нея от жилището.Друг порок при одобряването на проекта е липсата на съгласие от всички заинтересовани лица, а именно на Н. Ч. като носител на ограничено вещно право на строеж и право на ползване върху земята и Община Д. като собственик на земята. Предвидената в проекта баня-тоалетна представлява пристрояване към жилищна сграда, поради което за одобряването на инвестиционния проект и за изграждането на същата е приложима разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, в която е посочен кръга на заинтересованите лица.Друг порок на архитектурното заснемане с цел делба по чл.202 от ЗУТ е неговото несъответствие с обективната действителност, както по отношение на нанасянето на несъществуващата в правния мир „баня - тоалетна", така и по отношение на посоченото като прилежащото към първия етаж складово помещение. Съгласно представеното и прието като доказателство по делото споразумение от 30.06.2020г. Н. Ч. е ползвател на 1/2 реална част от избения етаж, съставляваща югоизточното избено помещение, а по приетия като доказателство по делото проект по чл.202 ЗУТ, същото е заснето като прилежащо към първия жилищен етаж. В чл.202 и чл.203 от ЗУТ са уредени правилата за доброволна и съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, като и за двете производства е налице императивното изискване за одобряването на инвестиционни проекти, които подлежат на оценка за съответствие със строителните правила и нормативи.В чл.142, ал.1 от ЗУТ е посочено, че инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж.

3

Това означава, че делбата се извършава въз основа на одобрен инвестиционен проект, а не въз основа на архитектурно заснемане, което е част от инвестиционния проект, но то само по себе си не е основание за издаване на разрешение за строеж. В конкретния случай безспорно е установено, че външната тоалетна не е долепена до жилищната сграда, поради което заложеното в представения по делото проект е само инвестиционно намерение за преустройство и пристрояване, но за реализирането му е налице императивно изискване, да има издадено разрешение за строеж. След като първоинстанционния съд не е взел предвид това обстоятелство при постановяването на решението, съобразявайки се с действителната фактическа обстановка, а не одобреното нищожно архитектурно заснемане по чл.202 ЗУТ, то постановеното от него решение е необосновано, тъй като правните изводи са базирани върху едно предположение- предвиденото в проекта, което не отговаря на действителното фактическо положение , което е в противоречие с принцип за дирене на истината.

Наличието на одобрен проект по чл.202 от ЗУТ не дерогира останалите императивни правила предвидени в ЗУТ, а именно одобряването на инвестиционен проект, издаване на разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. От доказателствата по делото се установява, че правния спор между страните е възникнал заради неправомерното действие на В. К., когато е започнал да копае общия подход с цел изграждане на съоръжение за заустване на обратните води от изградената вътре в жилището му тоалетна. Въпреки наличието на данни, че е налице изградена "баня-тоалетна" в жилището на К., това обстоятелство не е обсъдено.Районният съд не се е съобразил с ТР № 13/10.04.2013г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права.Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на обшия исков процес, съгласно които съдът дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост в най-голяма степен би се постигнала целта на закона разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да се разпределите правото на 4 ползване между страните по лице(първоначалното заключение). вариант първи от заключението на вещото