Решение № 2822 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2822 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500780 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №780/2023 г по описа на СГС е висящо по въззивна жалба на З. Й. П. ЕГН ********** / починала след подаване на въззивната жалба с наследници И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София и Й. Я. П. ЕГН ********** / и И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20138570 от 14.06.2021 г постановено по гр.д.№32966/20 г на СРС , 28 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че не дължат съответно по 4/6 и 1/6 от следните суми : 1494,74 лв главница за топлинна енергия , ведно със законната лихва от 24.10.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; и 159,62 лева мораторна лихва за периода 31.07.2009 г – 05.10.2011 г по издаден по гр.д.№15490/11 г на СРС , 91 състав ; за който /частично/ е образувано изп.дело №20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я. ; поради погасяване по давност .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . За периода 04.12.2012 г – 04.12.2014 г не са извършвани изпълнителни действия , с които да се прекъсне давността и на 04.12.2014 г изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Извършените изпълнителни действия са обезсилени и е недопустимо да се извършват нови изпълнителни действия . Съответно процесните задължение са погасени по давност , която е 3-годишна , а не 5-годишна по чл.117 ал.2 ГПК .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С писмени молби 1 оспорват същата .

Въззивната жалба е допустима. Основното решението на СРС е връчено на въззивниците на 24.06.2021 г и е обжалвано в срок на 01.07.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на основното решение на СРС .

Допълнително решение №20068562 от 23.11.2022 г по гр.д.№32966/20 г на СРС , 28 състав касае недължимост на сумата от 133 лева съдебни разноски, по изпълнителен лист от 24.11.2011 г . Същото е връчено на въззивниците на 05.12.2022 г , но не е обжалвано .

Следователно въпросната сума не е процесна пред настоящия съд и за нея допълнителното отхвърлително решение е влязло в сила . За разлика от решенията за поправка на очевидна фактическа грешка , които след постановяването им не е необходимо да се обжалват с нова въззивна жалба / защото нямат самостоятелен характер / ако едно решение по допълване не бъде обжалвано , същото влиза в сила и не може да се зачете за надлежна първоначалната жалба . Тя вече е счетена за молба за допълване , а решението по допълване има самостоятелен характер .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи за неправилна правна квалификация .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по представеното копие от изп.дело №20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я. липсва период от 3 /три / години , през който да не са извършвани изпълнителни действия . Изпълнителният лист е издаден по ГПК /отм./, а възражението за погасителна давност е направено „с отговора на исковата молба“ .

Решението на СРС е правилно като краен резултат .

Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви и неясни . Процесният изпълнителен лист не е издаден по реда на ГПК /отм./, а въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по действащия ГПК . Не е предявено възражение от ответника , а иск на ищеца почиващ на погасителна давност .

По аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е винаги 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.

№1722/21 г на ВКС , IV ГО , решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.№4063/21 г на ВКС , III ГО , решение №50295 от 23.01.2023 г по гр.д.№1030822 г на ВКС , IV ГО и др.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.11.2011 г и процесните задължения 2 биха се погасили по давност на 11.11.2016 г . Междувременно на 29.12.2011 г е образувано процесното изп.дело №20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я.. На 04.12.2012 г е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата З. П. . На 24.03.2016 г е насрочен опис и оценка на движими вещи на ищците . На 04.05.2016 г е съставен протокол за опис и оценка на движими вещи , а на 19.02.2018 г е наложен запор върху банковите сметки на И. П. . По изпълнителното дело има и искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия .

Без значение е , че за периода 04.12.2012 г – 04.12.2014 г не са извършвани изпълнителни действия , с които да се прекъсне давността и липсват искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия . В по-новата практика на ВКС / решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО, решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III ГО, решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III ГО, определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.№3409/21 г на ВКС , III ГО и др. се приема , че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл.116 б.

„в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.

Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер - 3 изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Следователно в случая не са налице твърдените от въззивниците последици от евентуално перемиране на изпълнителното дело , а с последващи искания на взискателя и извършени от ЧСИ изпълнителни действия давността е била прекъсвана и не е изтекла .

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено , с уточнения с оглед конституиране на наследниците на починалата след постановяване на решението на СРС ищца З. Й. П. . С оглед изхода на делото разноски пред СГС се дължат от въззивниците / юрисконсултско възнаграждение /.

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20138570 от 14.06.2021 г постановено по гр.д.№32966/20 г на СРС , 28 състав , като същото да се счита постановено по искове на И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София като ищец за 3/6 от процесните суми /лично и като наследник на починалата ищца З. Й. П. ЕГН **********/ ; и на Й. Я. П. ЕГН ********** като ищец за 2/6 от процесните суми / като наследник на починалата ищца З. Й. П. ЕГН ********** /.

Да се счита , че И. Я. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 75 лева разноски пред СРС , а Й. Я. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 25 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА всеки от И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София и Й. Я. П. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4