Решение № 653 от 31.10.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

Град Сливен, 31.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 518 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Д.К., ЕГН: ********** чрез процесуален представител адвокат К.К. срещу Решение № 1016 от 01.10.2019г., постановено по гражданско дело № 4827 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година.

С процесното решение Районен съд Сливен е отхвърлил молбата на Е.Д.К., ЕГН:

********** срещу Т.С.Д., ЕГН: ********** за защита срещу упражнен спрямо нея на 29.08.2019г., около 15:00 часа, в град Сливен от ответника акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо и емоционално насилие върху нея чрез заплашване със саморазправа спрямо молителката и опит да я удари през стъклото на автомобила, с който тя се придвижвала. С процесното решение молителката Е.Д.К. е осъдена на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от 25,00 лева – държавна такса за производството по делото.

В срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН срещу първоинстанционното решение е постъпила жалба от молителката чрез процесуален представител, с която решението се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателката оспорва като неправилен извода на Районен съд Сливен, че на посочената дата и час не е извършен акт на домашно насилие спрямо нея. Същата излага доводи, че съдът неоснователно кредитира показанията на свидетелката Г. като достоверни. Намира за неправилен извода на съда, че по делото не е доказано ответникът да е отправял закани към нея или пък да се е опитвал да я удари. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и да уважи молбата за издаване на заповед за незабавна защита със съответните посочени мерки за защита от домашно насилие.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в първоинстанционното производство и в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирано възражение.

Въззиваемият намира първоинстанционното решение за законосъобразно и обосновано. Излага твърдения, че свидетелите Т.Д. и И.И. не са били очевидци на процесната ситуация от 29.08.2019г. Допълва, че показанията на свидетелите Р. Г. и В.Р. са идентични. Излага доводи във връзка с причините, поради които свидетелката Г. и молителката не са могли да възприемат присъствието на свидетелката Р.. Въззиваемият намира за правилен и обоснован извода на съда за липса на отправени от него към молителката закани и заплахи, като в подкрепа на твърдението си излага подробни доводи, свързани с фактическата обстановка по случая. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба и в постъпилото възражение не са направени доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание въззивницата се явява лично и чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адвокат М. М., преупълномощена от адвокат К.. Изразява становище, че поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи молбата на доверителката ѝ за издаване на заповед за защита, като наложи поисканите в молбата мерки за най - дългия предвиден период. В допълнение на посоченото във въззивната жалба излага твърдения във връзка с достоверността на показанията на свидетелката Р. Г..

В откритото съдебно заседание въззиваемият се явява лично. Поддържа писменото възражение на въззивната жалба. В хода на устните състезания излага твърдения за причините, поради които молителката е поискала издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Сочи, че дори и да се приеме, че свидетелката Г. не е била категорична в показанията си, то свидетелката Р. е била категорична, че същият не е осъществил физическо насилие над молителката и не е отправял заплахи. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

В реплика въззивницата лично моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие, като посочва, че въззиваемият продължава да я притеснява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка, поради което се явява и допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

I. От фактическа страна

Страните по делото с живели във фактическо съпружеско съжителство от месец април 2016г. до месец февруари 2017г. Първоначално живели в жилище на молителката, впоследствие в жилище на въззиваемия. По време на съвместното им съжителство често възниквали скандали между тях. След раздялата им конфликтните ситуации помежду им продължили. На 29.08.2019г. свидетелката Р. Г. имала служебна среща с молителката за извършване на нотариална заверка извън кантората, в която молителката работи.

Свидетелката и молителката потеглили с автомобила на Г. от кантората в посока квартал „Надежда“ към Хлебозавода. На кръстовището на „Универмаг“ и „Сити Център“ свидетелката направила ляв завой, а молителката ѝ обърнала внимание, че автомобилът, който се движи след тях е на ответника. При извършване на левия завой свидетелката била забелязала този автомобил спрял на паркинга пред „Универмаг“. Автомобилът на ответника продължил да се движи зад този на Г.. Р. Г. решила да спре, за да разбере защо ответникът шофира зад нейния автомобил. Той също спрял след нея, слязъл и се приближил до автомобила ѝ, в който била и молителката. По молба на последната Г. заключила вратите на автомобила и оставила съвсем леко отворени прозорците. Ответникът, който бил клекнал и се държал за покрива на автомобила, настоятелно молил Е.К. да слезе от автомобила и да поговорят. Той не се съобразил с молбата на Г. да отложат разговора с молителката, тъй като двете са служебно ангажирани. Междувременно молителката се обадила на телефон 112, но не могла да посочи точно местоположение, тъй като двете със свидетелката не знаели името на улицата. Свидетелката Г. неколкократно помолила ответника да се отдръпне, за да тръгнат, но той не го направил и тя потеглила внимателно с автомобила, за да подкани ответника да се пусне. По време на тази ситуация и няколко часа след нея молителката била притеснена, треперела.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция намира да се установява от показанията на свидетелите Д.Д., И.И., Т.Д. и Р. Г..

Показанията на свидетелката Д. съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като същата е майка на ответника. Обясненията на свидетелката относно причините за раздялата на страните и за здравословното състояние на ответника са нейна лична субективна оценка на тези факти, а и нямат касателство към предмета на делото, поради което съдът няма да ги цени при формиране на своите фактически изводи. Показанията на свидетеля И.И., в частта, в която се описват отношенията на свидетеля с ответника са ирелевантни към предмета на спора, а в останалата част показанията му съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като същият живее във фактическо съпружеско съжителство с молителката, поради което се явява лице, заинтересовано от изхода на спора. Показанията на свидетелката Р. Г. са логични, последователни, непротиворечиви, същата е била единствен свидетел очевидец на процесната случка от 29.08.2019г., поради което съдът изгражда фактическите си изводи основно на нейните показания. Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Д., при условията на чл. 172 ГПК, същите са логични, последователни и донякъде се подкрепят от показанията на свидетелката Г. относно емоционалното състоянието на молителката. Съдът не цени показанията на свидетелката Д. в частта, в която свидетелката твърди, че К. се страхува от въззивамия, поради което избягва да се придвижва сама по улиците, доколкото същите са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по делото, а Д. е близка приятелка на К., поради което се явява заинтересована от изхода на спора.

Настоящата инстанция не цени показанията на свидетелката В.Р., намира ги за нелогични, противоречиви, същите не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, а съдът отчита и обстоятелството, че свидетелката има близки отношения с въззиваемия, поради което е заинтересована от изхода на спора. Свидетелката Р. твърди, че е била в автомобила заедно с ответника Т.Д. и когато той отишъл да говори с молителката тя излязла от колата, за да пуши. Свидетелката Г., обаче, е категорична, че с ответника не е пътувал друг човек. Настоящата инстанция счита, че в процеса на доказване се включват и опитните правила, които отчитат връзките между причините и явленията, както и правилата на формалната логика, които са част от доказателствения процес, тъй като съдът изследва не само фактите, но и връзките между тях (арг. чл. 153 от ГПК in fine) – така Решение от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV г.о;

Решение № 500 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 4591/2008 г. на ВКС, I Г.О. В този смисъл, прилагайки опитните правила и тези на формалната логика съдът намира, че доколкото автомобилът на ответника се е движил след този на управлявания от Г. дълго време, а впоследствие е спрял непосредствено зад нейния, то няма как Г., която е била и шофьор да не е възприела наличието на друг човек в автомобила, респективно до него. Още повече твърдението на ответника, че е карал свидетелката Р. до дома ѝ в квартал „Дружба“ не съответства на посоката, в която се е движел автомобила му. В тази връзка аргументите на въззиваемия защо свидетелката Г. и молителката не са възприели присъствието на свидетелката Р. почиват на негови предположения, а не на обективни факти, поради което не се споделят от съда.

II. От правна страна

Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката, въззивник в настоящото производство, следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

Твърдяните от молителката действия на ответника /въззиваем/, които са я мотивирали да иска налагане на мярка за защита се изразяват в това, че на 29.08.2019г. в град Сливен, на кръстовището за квартал „Надежда“ въззиваемият е упражнил спрямо нея акт на физическо и емоционално насилие като се е опитал да я удари през стъклото на колата, с която се е придвижвала и я е заплашил да се саморазправи с нея.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66ba18ac-0781-4199-88e7-b0c1edee4e9b