Решение № 611 от 22.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500291 по описа за 2023 година

С Решение № 39/ 30.03.2022г. по гр.д. 251/ 2020г. по описа на Районен съд – гр. Е. е поставен в дял на основание чл. 349, ал.2 от ГПК на И. Г. Д. с ЕГН **********, следния недвижим имот, а именно: МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 3267, със застроена площ от 67 кв.м., второстепенна масивна сграда със застроена площ от 8 кв.м. и паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 9 кв.м. – пристройки, построени през 1970 година, въз основа на отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел III-1697 в кв.164 по ПУП на гр.Е., при граници: улица, УПИ II-1697, УПИ XIV-1697, УПИ V1697 и УПИ IV-1697, с пазарна стойност 46 311 лв. Със същото решение И. Г.

Д. е осъден да заплати на Д. Г. Д. за уравнение на дела му, на основание чл.

349, ал. 5 от ГПК, сумата в размер на 7 328.90 лв., ведно със законната лихва, в 6- месечен срок, считано от влизане в сила на решението за възлагане.

С Решение № 18/ 24.02.2023г. по гр.д. 13/ 2023г. на Районен съд – гр. Е. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, като е отхвърлена претенцията за уравняване на дела на Д. Г. Д. за сумата над 7328.90 лева до сумата от 8108.10 лева като погасена чрез прихващане.

Настоящото производство е образувано по жалба на Д. Д., в която твърди, че Решение № 39/ 30.03.2022г. е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Жалбоподателят счита, че жилището, предмет на делбата, е поделяемо, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 349, ал. 2 ГПК. Твърди, че, предвид нежеланието на втората ответница да получи дял в натура, искането му имотът да бъде разпределен между него и ответника И. Д.

1 удовлетворява разпоредбата на чл. 69 ГПК. На следващо място, заявява, че без да се произнася по предявените искове по сметки, цялата претендирана от ответника сума за подобрения, нередуцирана спрямо квотата му, е служебно приспадната към паричното му задължение за уравнение на дела му в пари.

Твърди, че извършеното прихващане е освен недопустимо и произволно по стойност. Изтъква, че претенцията по сметки е изцяло оспорена и че освен това се е позовал на изтекла погасителна давност. Твърди, че не е заявено в какво качество са направени разноските и дали действително представляват подобрения, за което липсват доказателства. Позовава се и на обстоятелството, че районният съд не е изготвил доклад по делото, както и че не е разпределил доказателствената тежест.

От същия въззивник е постъпила и жалба срещу Решение № 18/ 24.02.2023г., постановено по гр.д. 13/2023г. на Районен съд – гр. Е., в която излага съображения, че това решение е недопустимо и постановено при липса на предпоставка по чл. 247, ал. 1 от ГПК. Твърди, че никъде в мотивите на Решение № 39/30.03.2022г. съдът не бил изразил словесно волята си да извърши прихващане, поради което е недопустимо, такава воля да се допълва по реда на чл. 247 ГПК. Счита, че районният съд въобще не бил формирал воля по претенцията по сметки, в който случай пропускът подлежи на отстраняване по реда на чл. 250 ГПК, срокът за което обаче вече е изтекъл.

Постъпил е отговор на жалбата от И. Д. и Б. К., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемите твърдят, че неправилно жалбоподателят смята, че имотът може да бъде поделен между съделителите, тъй като те са трима на брой. Сочат, че И. Д. живее в жилището от деня на раждането си – 24.06.1970г., както и че Д. Д. не живее в него повече от 20 г. – откакто е сключил граждански брак. Твърдят също, че И. Д. не притежава друго жилище. Считат, че това обосновава приложението на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Излоагат съображения, че съдът правилно е уравнил дяловете на останалите съделители и правилно се е произнесъл по претенцията по сметки.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. Н., която моли съда да отмени решенията на първоинстанционния съд по съображенията, изложени във въззивната жалба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият И. Д. се явява лично и се представлява от адв. Т.. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди решенията на първоинстанционния съд. Представя се и списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата Б. К. се явява лично и се представлява от адв. Р.. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди решенията на първоинстанционния съд. Поддържа становището на адв. Т.. Представя и списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред Етрополския районен съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необхоД. да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

2

В производството пред въззивната инстанция с Разпореждане № 1065/ 03.10.2022г. по гр.д. 441/2022г. съдът е указал на съделителя И. Д. - ищец по претенцията по сметки - да отстрани нередовностите в исковата молба, в изпълнение на което последният е уточнил, че е извършвал подобренията като е зачитал собственическите права на останалите съделители върху идеалните части от делбения имот, както и че ги е извършил със знанието и със съгласието на съделителите.

В хода на въззивното производство са събрани гласни доказателства.

Разпитан е свидетелят И.К., съпруг на Б. К., който заявява, че И. Д. е правил подобрения в процесния имот. Като пример сочи, че не е имало стълбище за втория етаж, не е имало греди отгоре. Твърди, че И. Д. е направил всичко по къщата в гр. Е. на бул. С., където и живее. Свидетелства, че Д. Д. живее в С.. Сочи също, че Д. само е преспивал в имота, в които случаи го е срещал и го е съветвал да помага на брат си, а в отговор Д. заявявал, че няма да помага, защото това е къщата на брат му, а той има къде да живее. Според показанията на св. К-., Д. Д. не е изразявал несъгласие по отношение на ремонтите, а когато е оставал в Е., е спял в една от стаите, в която всичко е непроменено освен леглата. Свидетелят твърди, че не е чувал Д. да казва, че не е съгласен с ремонта - дори когато И. го е търсил, за да му помогне да преправя нещо.

Свидетелят Н., зет на Б. К., заявява, че познава И. Д. от около 10 години, когато се запознал с жена си, а Д. Д. – от около 8 – 9 г. Твърди, че през последните десет години И. Д. е правил подобрения в дома в гр. Е., в кв. Я., на бул. „С.“ № 129 или 131, както и че той му е помагал. Сочи, че Д. Д. е бил наясно с ремонтите, които са извършвани от И., който му е звънял поне 4 пъти пред него самия, за да му каже, че ще прави подобрения на едната от стаите (банята долу, закрива прозорец, който се намира в една от спалните долу). И това също било със съгласието на Д. Д.. Свидетелства, че е присъствал на общи срещи, когато Д. Д. се прибирал в Е.. Твърди, че в тези случаи Д. е оставал да спи на първия етаж в голямата спалня и вечерта си правили сбирки с напитки и уточнявали различни въпроси. Понякога се засягала темата за къщата – какво ще правят, ще правят ли ремонт, ще правят ли още подобрения, на което Д. отговарял, че брат му можел да прави каквото поиска, и че го подкрепя. Свидетелства, че подобренията са направени в другите части на първия етаж. Имало оставено място за баня, която била направена преди 3-4 г. от него и И.. Подчертава, че И. е живял на втория етаж. Заявява, че са информирали Д. за ремонтните дейности по телефона, а след като е ремонтът приключил, той ходил да огледа, как е свършена работата. Уточнява, че Д. не е преспивал там по времето, в което са извършвани подобренията, а е идвал да ги види непосредствено след приключването на работата.

Разпитана е и свидетелката Ц., която е приятелка на сина на Д. Д..

Твърди, че е посещавала наследствения имот в Е. няколко пъти в годината на разходка. Заявява, че от 2013 г. до завеждане на делото няколко пъти в годината е посещавала имота. Сочи, че в къщата на втория етаж живее братът на Д. – И. със своето семейство, с които няма отношения. Свидетелства, че когато ходели там, спели в една стая на първия етаж, която била на Д..

Заявява, че от 2013 г. насам Д. не е знаел за подобренията. Твърди, че И. направил отвън някаква пристройка, която закривала спалнята на Д. и нямало никаква светлина. Опитал се да направи някаква баня, като по пода имало 3 някакви кабели, разклонители и тръби. Сочи, че Д. не знаел за тези подобрения. Когато ходел, постоянно казвал на И. да не прави нищо, защото това е негов дял. Ядосвал се, защото го ремонтите били на първия етаж, като особено го разгневила пристройката, която закрила прозореца му. Казвал изрично на И. да не прави по първия етаж нищо, защото щяло има дело и не желаел неговите части от къщата да бъдат ремонтирани, на което И. или замълчавал, или отговарял с „добре, добре“ и продължавал. Свидетелства, че Д. не се е възпротивявал на ремонтни дейности в останалите части. Д. искал, И. да премахне пристройката, защото му закривала светлината в стаята.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

III. По същество

1. По начина на извършване на делбата.

С депозираната въззивна жалба Д. Д. се противопоставя на извода на първоинстанционния съд, че имотът е неподеляем, без обаче да оспорва констатациите за наличието на останалите предпоставки на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на имота в полза на И., което очертава и обхвата на въззивното производство в произнасянето извършване на делбата.

Настоящата инстанция намира, че така наведения довод е неоснователен. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН, във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗС, основен принцип при извършването на делбата, е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно. Според задължителното тълкуване в ППВС 4/1964 г. т. 7 (респ. 5) неподеляемост на делбените имоти е налице не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по- малко от броя на дяловете, и всеки имот поотделно е реално неподеляем. Именно такъв е случаят в настоящото производство, тъй като предмет на делба е двуфамилна жилищна сграда и второстепенна пристройка към нея, които са непригодими за разпределяне между трима съделители, всеки от които е от различно коляно.

Неоснователно в писмените бележки, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя, се твърди, че поделяемостта на къщата на два дяла давала възможност за получаване на реален дял от двама от 4 съделителите (И. Д. и Д. Д.), като делът на третия съделител (Б. К.) се уравни в пари, съгласно нейното желание. Настоящият съдебен състав намира, че извършването на делбата по такъв начин би бил принципно допустим, ако наистина някой от съделителите е заявил нежелание да получи дял в натура, а от делбените имоти може да се обособят достатъчно дялове за останалите съделители. Противно на поддържаното от жалбоподателя, настоящият случай не е такъв, тъй като съделителката Б. К. не е заявявала нежелание да получи дял в натура. Още в отговора на исковата молба в първата фаза на делбеното производство тя е изразила становище, че „недвижимият имот следва да бъде разделен съразмерна законните квоти на всеки наследник“.