Решение № 398 от 04.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Бургас, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500157 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. А. С.,подадена чрез пълномощника му адв.Петя Колева против съдебно решение № 2639 от 25.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 6155/2024г. по описа на РС- гр.Бургас,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивника С.

А. С.,ЕГН:********** с адрес: ***, представляван в производството по делото от адвокат Петя Колева, против „Благоустроител - 2“ ЕООД ЕИК 102671419, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.42А, вх.1, ет.5, представлявано от управителя Станко Киров, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 2 500 лева, частично от предявена сума в общ размер от 70 615, 14 лева, представляваща главница, дължима на основание изпълнителен лист от 11.06.2010 година, издаден по частно гражданско дело № 3 по описа на Районен съд -Айтос за 2010 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и искането на ищеца за осъждане на ответника да плати съдебно - деловодни разноски.

С подадената въззивна жалба ищецът С. С. е оспорил решението на БРС като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Оспорен е решаващият извод на районния съд,че по отношение на физическото лице С. С. не е изтекла погасителната давност за процесното задължение,като се изтъква,че с регистрацията на физическото лице като ЕТ не възниква нов правен субект,а се открива възможност за физическото лице да бъде страна и в търговски правоотношения.Нито в издадената заповед за изпълнение,нито в изпълнителния лист е посочено и индивидуализирано физическото лице ,което има качеството на търговец, а длъжникът е индивидуализиран като ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“. Направен е анализ на събраните по делото доказателства,който според въззивника води до извод,че няма изпълнителен титул спрямо физическото лице,поради което и погасителната давност спрямо 1 него е изтекла. Анализирани са и доказателствата,които установяват твърденията на въззивника,че задължението на ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“ е поето от друго физическо лице –С. К. С.,който е извършвал реално търговската дейност на ЕТ.С това физическо лице е било сключено споразумение,представено по изпълнителното дело и то е предложило като обезпечение свой собствен имот.Като необоснован и неправилен е оспорен изводът на съда,че при сключване на споразумението през 2013г.въззивникът е бил недобросъвестен.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на твърдението,че перемпцията е настъпила на 18.01.2013г.,а погасителната давност е била прекъсната с изпълнително действие –запор върху трудово възнаграждение от 30.08.2013г. Позовава се на т.3 от ТР №2/2023г.от 04.07.2024г.по т.д.№2/2023г.на ОСГТК на ВКС,като счита,че в случая погасителната давност е започнала да тече от 30.08.2013г.Въз основа на наложения запор са постъпвали суми в продължение на години,но тези действия на работодателя не са принудителни действия и не представляват признание на вземането,поради което петгодишната погасителна давност,започнала да тече на 30.08.2013г. е изтекла.Прави довод,че дори да не се възприеме горната теза,то към момента на постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС е имало висящо изпълнително производство,то от 26.06.2015г.е започнала да тече нова давност ,която е изтекла към датата на образуване на настоящото дело. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд,с което искът да се уважи.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Г.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

Пред БРС ищецът е предявил срещу ответното дружество иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК вр.с чл.124 ал.1 ГПК ,като е твърдял,че не дължи на ответното дружество сумата от 2 500 лева, частично от предявена сума в общ размер от 70 615, 14 лева, представляваща главница, дължима на основание изпълнителен лист от 11.06.2010 година, издаден по частно гражданско дело № 3 по описа на Районен съд -Айтос за 2010 година.

Твърдял е настъпили след издаване на изпълнителния титул факти,които според него обосновават недължимостта на вземането на ответното дружество – изтекла погасителна давност.Твърдял е също така,че няма задължение като физическо лице,тъй като задължението към ответното дружество е възникнало за ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“,срещу което е издаден изпълнителният лист, а не за физическото лице С. А.

С..Твърдял е,че задължението на ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“ е възникнало,когато с търговското предприятие е работило друго лице-С. К. С.,което е изразило готовност да участва в погасяването му като съдлъжник в хода на изпълнителното дело и е предоставило свой имот като обезпечение.

По делото са ангажирани,а в мотивите на решението са обсъдени релевантните за специалния отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК вр.с чл.124 ал.1 ГПК факти и обстоятелства и съдът се е произнесъл по предявения иск. Разглеждайки спора по същество, БРС е съобразил от правна страна ППВС №3/80г.,както и ТР № 3 от 28.03.2023г.по т.д.

№3/2020г.на ОСГТК на ВКС. Правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика районният съд е възприел становището, че отмяната на ППВС №3/80г.няма обратно действие и давността върху вземания,за които са образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015г./ датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/ не тече.

От правна страна районният съд е съобразил и т.10 от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС,съгласно която когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено на основание 2 чл.433 ал.1 т.8 ГПК,нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.По въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие по перемирано изпълнително дело съдът е взел предвид и задължителната съдебна практика,обективирана в ТР № 2 от 04.07.2024г.по т.д.№2/2023г.на ОСГТК на ВКС.По т.3 на това тълкувателно решение е даден отговор,че погасигелната давност се прекъсва от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция.

От фактическата страна на спора по делото се установява,че по молба на „Благоустроител-2“ЕООД ,подадена на 14.07.2010г.е било образувано изп.дело № 720/2010г.по описа на ЧСИ Таня Маджарова по представен изпълнителен лист от 11.06.2010г.по ч.гр.д.№3/2010г.по описа на АРС въз основа на заповед за изпълнение срещу ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“ с Булстат 102184492.В молбата дружеството взискател е посочило,че възлага на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ.Представена е била и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ,въз основа на която е бил издаден изпълнителният лист.На длъжника е била връчена ПДИ ведно с подлежащият на изпълнение акт,като няма твърдения и доказателства той да е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение или да е подал възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК. ЧСИ е извръшил множество справки –за банкови сметки и имущество на длъжника,като е наложил запори върху банковите сметки в „Уникредит Булбанк“АД и „Банка ДСК“ АД. Запорът в „Уникредит Булбанк“АД е приет,а наличните банкови сметки са били блокирани. ЧСИ е наложил запори и върху два леки автомобила и едно ремарке ,който е съобщил на длъжника със съобщение от 02.09.2010г.Наложен е бил и запор върху трудовото възнаграждение на С.

А. С. при работодателя му „Десий“ЕООД,който запор е бил вдигнат на 07.12.2010г.по молба на взискателя,а с молба от 14.12.2010г.взискателят е поискал ЧСИ да вдигне и запора върху дебитната карта на С. А. С.,след което ЧСИ Таня Маджарова е изпратила до „Уникредит Булбанк“АД съобщения за вдигане на наложените запори.

С молба от 06.06.2013г.взискателят е поискал отново да бъде наложен запор върху дебитната карта и трудовото възнаграждение на С. А.С.,както и възбрани върху недвижими имоти,съгласно приложена справка,като е посочил,че длъжникът е спрял да плаща доброволно. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя „Десий“ЕООД на 20.06.2013г.

По изпълнителното дело е било представено споразумение от 05.07.2013г.,сключено между взискателя,длъжникът ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“,представлявано от С. А. С. и неучастващото в изпълнителното дело трето лице С. К. С.. От съдържанието на споразумението става ясно,че страните са се споразумели взискателят да вдигне запора върху дебитната карта,по която С. А. С. получава трудовото си възнаграждение,като се съгласява като съдлъжник да встъпи С. К. С.,който реално е направил задължението по делото.С. К. С. се е съгласил да встъпи като съдлъжник по делото и да предложи като обезпечение свой личен имот –овощна градина в с.Рибарица.През периода от м.юли 2013г.до 23.08.2013г. съдебният изпълнител е изпратил искания за вписване на възбрани върху имоти,собственост на С. А. С.,както и върху имота,собственост на С. К. С. в с.Рибарица. Запорът върху дебитната карта на С. А. С. е бил вдигнат,но запорът върху трудовото му възнаграждение е останал.ЧСИ е изпратил на 30.08.2013г.напомнително съобщение до работодателя ,че следва да върне съобщение и да заяви,дали ще изпълнява запора. По изпълнителното дело са приложени платежни нареждания,от които е видно,че от м.октомври 2013г.работодателят е започнал да превежда по сметка на съдебния изпълнител ежемесечно сумата от по 100 лв.по наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца С..Запорът е бил изпълняван до прекратяването на изпълнителното дело през 2021г.

На 23.08.2021г.по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция- чл.433 ал.1 т.8 ГПК,като в молбата е посочено,че по делото не са били извършвани изпълнителни действия в периода след доброволното плащане от длъжника на сумата 1000 лв.,което е сторено на 30.05.2011г. и в периода от 30.05.2011г. до 06.06.2013г.,не са били искани и извършвани никакви 3 изпълнителни действия.Изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 24.08.2021г.

С молба от 07.02.2023г.управителят на дружеството взискател е поискал ЧСИ Маджарова да образува ново изпълнително дело въз основа на оригиналния изпълнителен лист,приложен по прекратеното и архивирано изп.д.№ 720/2010г. Било е образувано изп.дело № 227/2023г.по описа на ЧСИ Таня Маджарова,като са наложени възбрани върху недвижими имоти,собственост на длъжника и отново е наложен запор върху трудовото му възнаграждение,който е изпълняван от работодателя.

По делото е представена справка-таблица,изготвена от ЧСИ Маджарова с постъпилите плащания ,от която е видно,че на 27.08.2010г. ЕТ“Стройстил-Стоян Стоянов“ е заплатил сумата 30 000 лв.,на 05.10.2010г.сумата 5 000 лв.,на 15.11.2010г.сумата 4 000 лв.,а впоследствие е заплащал по-малки по размер суми,последното от които на 30.05.2011г.,в размер на 1000 лв.,след което няма плащания до 07.10.2013г.,а от тази дата,ежемесечно до 22.07.2021г.по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми от по 100 лв.по наложения запор върху трудовото възнаграждение на С..

Правилно и законосъобразно,в съответствие със задължителната съдебна практика БРС е приел,че течащата погасителна давност следва да се счита за прекъсната с искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. А.

С.,обективирано в молба от 06.06.2013г. Запорът е бил наложен и работодателят на въззивника С.- „Десий“ ООД го е изпълнявал ежемесечно,като е превеждал по сметката на ЧСИ сума в размер на 100 лева,а ЧСИ е извършвал превод на събраните суми към взискателя. Плащанията са отразени и с печати,положени върху изпълнителния лист,видни са и от представената по делото справка-таблица. През периода,докато е изпълняван запорът,погасителна давност не е текла,тъй като принудителното изпълнение по наложения запор е било осъществявано. Периодът от прекратяването на изп.дело № 720/2010г.до образуването на новото изп.дело № 227/2023г.,когато не са били искани и извършвани никакви изпълнителни действия е по-малък от изискуемия от закона петгодишен давностен срок,поради което съдът няма основание да приеме,че вземането на взискателя е погасено по давност.