Решение № 199 от 24.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000499 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260073 от 11.05.2021 година, постановено по т. дело № 53/2020 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени предявените искове по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр. С. *****, ул. „Б.м.“ ***, партер, офис* адв. П.К., срещу „Д.З." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, бул. „К.А.Д." №**, чрез юрисконсулт В.Т., за осъждане на ответника „Д.З.“ АД да заплати на ищеца Д. Г. Д. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г. на главен път *-* в района на минерален плаж „Т.в.“ гр.Б. /като разлика между дължимото обезщетение от 200 000 лева и изплатеното от ответника в размер на 80 000 лева/, както и за законна лихва, считано от 21.02.2020 г.

Осъден е Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД, 1

ЕИК**********, разноски за производството по делото пред първата инстанция в размер на 600 лева.

Делото е разгледано с участието на трети лица помагачи на страната на ответника „Д.З." АД – С. В. М., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване гр.Б. ул. „М.“ №*.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Г. Д. чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от САК в частта, с която е отхвърлен предявения иск до размера на 70 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя са присъждане на разноски в размер на 9030 лева и той е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 600 лева.

Оплакванията са за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е приложен неправилно принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Правните и фактически изводи на съда не били съобразени в пълнота с указанията, съдържащи се ППВС № 4/1968 година и със събраните доказателства досежно броя и вида на средните телесни повреди, причинени на ищеца, претърпените 5 хирургични интервенции за период от 15 месеца и свързаните с тях анестезии, продължителния постелен режим , през който се е нуждаел от помощ за обслужването си и който е довел до мускулна атрофия, затруднения в придвижването за дълъг период след имобилизацията, болки и затруднени движения в дясната колянна става и в двете глезенни стави, намален обем на движенията на тези стави и мускулна хипотрофия. Не били взети предвид и усложненията в здравословното състояние, дължащи се на причинените му травми и изразяващи се в остеопороза като пряка и непосредствена последица от обездвижването. Не била съобразена и неблагоприятната прогноза, свързана с невъзможност на ищеца да се възстанови напълно след инцидента, ежедневните болки, които ще търпи до края на живота си при натоварване и при промяна на времето. Не били кредитирани в достатъчна степен и показанията на разпитаните свидетели, свързани с това, че той е отслабнал, затворен в себе си, не шофира, страхува се да се вози в кола и получава паник атаки при разминаване и изпреварване с други МПС. Съдът не бил взел предвид факта, че работата на ищеца като техник по поддръжката на язовири 2 и каскади е свързана с ежедневни физически натоварвания, които му причиняват болки. Оспорени са изводите на съда, че възстановяването на ищеца е приключило за период от 9 месеца, които не кореспондирали със събраните доказателства и се опровергавали от заключението на вещото лице за състоянието на ищеца към момента на извършения преглед в хода на процеса / 42 месеца след ПТП/. Оспорени са мотивите, че получената от ищеца остеопороза не следва да бъде кредитирана като усложняваща здравословното му състояние, както и че присъждането на обезщетение в размер, надхвърлящ 80000 лева, колкото застрахователят е заплатил доброволно, би довело до неоснователно обогатяване. Оспорено е и позоваването от съда на съдебна практика по други случаи, различни от процесния. С тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 70 000 лева / разликата между платените от застрахователя 80 000 лева и дължимите според ищеца 150 000 лева/ и присъждане на допълнително обезщетение от 70 000 лева, ведно със законната лихва от 21.02.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която ищецът е осъден да заплати 600 лева разноски на застрахователното дружество. Претендира се присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство в размер на 9030 лева, както и на разноските за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д.З.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Отговор срещу въззивната жалба е подаден и от участващите в процеса като трети лица помагачи на страната на ответника С. В. М. и П. В. М.. В него е посочено, че жалбоподателят Д.Д. не е доказал по безспорен начин възникването на отговорността на застрахователя „Д.З.“ АД, както и наличието на елементите от фактическия състав, необходими за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се, че жалбоподателят е бил без поставен предпазен колан, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Твърди се, че не са доказани причинно –следствената връзка 3 между ПТП и телесните увреждания, които са му причинени, вида, характера и степента на уврежданията, както и продължителността на оздравителния период и твърдението, че той все още не е приключил. Становището на третите лица – помагачи е, че заплатеното от застрахователя обезщетение от 80 000 лева съответства напълно на принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Нямало данни ищецът да е бил в безсъзнание, не били установени травматични изменения на мозъка и неврологични нарушения.

Нямало данни за усложнения в оздравителния процес, а извършените интервенции на 12.01.2018 година, 19.05.2018 година и 29.09.2018 година били само за отстраняване на импланти от стъпалото. Неправилно било определянето на травмите на ляв и десен глезен като множество отделни травми. Експертните решения били за временна, а не за трайна нетрудоспособност. Оспорени са изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с вида на уврежданията и периода на възстановяване, както и с настъпили усложнения, като от началото на 2019 година нямало данни ищецът да е търсил медицинска помощ във връзка с уврежданията си, да е бил на болнично лечение или да му е предписвано домашно такова. Това неполагане на грижи от ищеца за здравословното му състояние можело да доведе до усложнения. Липсвали данни за наличие и към момента на силни болки, за ограничени движения и неблагоприятни прогнози за здравето.

Усложненията в здравословното състояние можели да се дължат на неправилно лечение или на непроведени рехабилитационни процедури, а болките, включително и остеопорозата – на възрастови промени при лицето или на стари заболявания. Поддържа се също, че твърденията за продължителен стрес, както и за други емоционални нарушения, за промяна в социалния живот и психиката на ищеца не са доказани. В отговора се оспорват и обстоятелствата, свързани с евентуалните регресни права на „Д.З.“ АД към привлечените трети лица –помагачи, а именно употребата на алкохол над допустимите граници от страна на водача, причинил ПТП - В.

М.. Формулирано е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и е направено при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните 4 по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца частично срещу решението, с което е отхвърлен предявения от него иск. При подаване на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че ищецът Д. Г. Д. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди при ПТП, станало на 16.11.2017 година, причинено от В. П. М. при управлението на лек автомобил Ф.П. с рег № **********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *************, валидна за периода от 08.08.2017 година до 07.08.2018 година. Претенцията е заведена при застрахователя с вх. № ********** от 20.11.2019 година.

Въз основа на тази претенция „Д.З.“ АД е определило и е приело да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди / писмото на стр. 193/.

Безспорно е между страните, че на 17.03.2020 година на ищеца е заплатена от застрахователното дружество сумата от общо 81482 лева, от които 80 000 лева са обезщетението за неимуществени вреди. В тази насока има изрично признание в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът не е съгласен с размера на определеното и реално заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева, което е посочено в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, като счита че справедливият размер е 200000 лева и претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 21.02.2020 година – датата, следваща изтичането на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя. При несъгласие с изплатения размер на обезщетението предявеният иск е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение 5 въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат до това какви са уврежданията, причинени на ищеца, респ. какви по вид, интензитет и продължителност са претърпените от него болки и страдания, установени със събраните по делото доказателства и какъв е справедливия размер на обезщетението за тези вреди.

От събраните по делото доказателства – медицинска документация, представена към исковата молба и приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: транскондилна фрактура на голямопищялната кост на десен крак, раздробена фрактура на костите на дясната подбедрица в дисталната им трета, счупване на ходилните / метатарзални/ кости от първа до пета на десен крак, счупване на костите на лявата подбедрица в долната им трета, както и мозъчно сътресение. Във връзка с тези увреждания ищецът е претърпял пет броя хирургични интервенции през периода 16/17.11.2017 година до 26.02.2019 година.