Решение № 4641 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110147624 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.03.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 47624/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДО“ ЕАД срещу „ЗАД АР“ АД, като се твърди, че на 10.03.2022 г., около 9:20 часа, в гр. Бургас на кръстовището на бул. „Струга“ и бул. „Янко Комитов“, било настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, управляван от водача Я. Н., който поради неправилно извършена маневра за изпреварване и недостатъчен контрол върху управляваното от него превозното средство, реализирал удар с лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****, управляван от собственика З. Н. К.. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол от 10.03.2022 г., в който подробно бил описан механизма на произшествието и водачът Я. Н. бил признал вината си за настъпването му. Излага съображения, че за лек автомобил „Тойота Корола“, 1 рег. № ****, била сключена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 4700021021000439 с период на застрахователно покритие от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на застрахователното покритие от 25.10.2021 г. до 24.10.2022 г. Във връзка с ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана щета) № 470033322001771, като на сервиза, извършил възстановителните дейности, била изплатена сумата от 2424,48 лева с платежно нареждане от 01.06.2022 г., като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Навежда доводи, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че поканил ответника да му заплати дължимата сума в размер на 2424,48 лева и обичайните разходи в размер на 15,00 лева, но последният платил сумата в размер на 1637,64 лева, като останал непогасен остатък в размер на 801,84 лева, който не бил платен до момента. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претенидраните суми по делото, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че към датата на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, сключена с ответното дружество, както и че във връзка с процесното произшествие ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение в твърдения размер. Поддържа, че не били налице предпоставките за възникване на регресното вземане на ищеца. Навежда дводои по отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****, сключена с ищцовото дружество, тъй като приложената към исковата молба застрахователна полица не била подписана от страните по договора. Излага съображения досежно настъпването на ПТП-то и неговия механизъм и сочи, че същото не било настъпило, евентуално не по описания в исковата молба начин. Твърди, че било технически невъзможно ПТП-то да е настъпило по декларирания пред ищеца начин. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените увреждания. Твърди, че произшествието било настъпило поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****, който на кръстовището на бул. „Струга“ и бул.

„Янко Коитов“ бил извършил несигнализирана и необезопасена маневра за ляв завой, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, загубил управлението върху автомобила и не спазил необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, при което реализирал удар в задна лява част на същия. Оспорва твърдението, че произшествието било настъпило по вина на застрахования при ответника водач, тъй като по делото липсвали доказателства относно механизма на произшествието, респ. дали поведението на застрахования при ответника водач било противоправно. Излага доводи, че представеният от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП, като частен свидетелстващ документ, не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, включително относно субективната преценка на водачите за вината на единия или другия от тях. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****. Твръди, че не всички вреди били причинени от процесното ПТП, като повечето от тях били налице преди сключването на имуществената застраховка с ищеца.

Поддържа, че е завишен размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, като твърди, че автомобилът не е следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз на марката, а обещетението е следвало да бъде определено по средни пазарни цени към датата на ПТП-то. Навежда доводи, че с извършеното плащане изцяло е погасил регресното вземане. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на водача на „Мерцедес“, рег. № *****, била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2) че за ПТП-то бил изготвен двустранен констативен протокол, като при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана щета) № 470033322001771, като по застрахователната преписка на сервиза, извършил ремонта, била заплатена с преводно нареждане от 01.06.2022 г. сумата от 2424,48 лева, като освен това били сторени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева; 3) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума и последният е заплатил сумата в размер на 1637,64 лева.

Приложена е Застрахователна полица № 4700021021000439/09.11.2021 г., сключена между З. Н. К. от една страна в качеството на застраховащ и застрахован и „ДО“ ЕАД от друга страна в качеството на застраховател. По силата на застрахователния договор застрахователят приема да носи застрахователния риск по застраховка „Каско“, при условията на „пълно Каско“ по отношение на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № А **** МС за период на застрахователно покритие от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г., а застраховащият се задължава да заплати уговорената по договора застрахователна премия.

Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

На следващо място, съдът намира, че приложение трябва да намери и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността й.

Следователно, страната (в това число и отвентика-трето лице) не може да се позовава на недействителност по договора (по аргумент от относително действие на облигационното 3 отношение – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД), ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна и този отговор е относим и към абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователните такива (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) – в този смисъл Решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135 / 2015 г., II т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК. В случая няма спор, че застрахователното обезщетение е заплатено от страна на ищеца в полза на застрахованото трето лице, поради което и съдът намира, че безспорно е установено наличието на застрахователно правоотношение.

Представен е Двустранен констативен протокол от 10.03.2022 г., като в същият е отразен следния механизъм на ПТП: на 10.03.2022 г., около 09:20 ч. в гр. Бургас, лек автомобил „Мерцедес С 350 Д“, рег. № А **** НХ се движи по бул. „Даме Груев“ в дясната пътна лента и непосредствено след кръстовището образувано с бул. „Струга“, водачът предприема маневра за отклонение наляво, в следствие на което настъпва ПТП с движещият се в лява лента, лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № А **** МС.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и причинените в следствие на това вреди са спорни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Я. Н..

От казаното от св. Н. се установява, че не помни подробно инцидента, но запознат със заключението на САТЕ, което правилно било отразило случилото се, вкл. по отношение на механизма. Нямал различни спомени от написаното, което било станало преди четири години. Бил управлявал собственият си лек автомоби „Мерцедес S 350“, който бил с рег. № А ****. Свидетелства, че завивал наляво на ляв завой, като имало зелен светофар, преди който били спрели. Той се намирал от дясно на другия автомобил, който бил „Тойота Корола“. Изяснява, че двамата водачи били извършили ляв завой, като той самият се движел в дясната лента след завоя, а другият автомобил се движел в лявата лента, след което настъпило ПТП. Бил настъпил удар в левия заден калник на неговия автомобил, като самото ПТП било станало след светофара на ул. „Струга“ в гр. Бургас. Не може да каже точно какво е било движението, но смята, че и пред двата автомобила е имало други коли. Уточнява, че може би е имало по един автомобил, като той бил направил завоя от дясната лента, след което настъпил инцидента. Сочи, че той лично е бил в дясната лента, но не може да каже с категоричност в коя лента е станало ПТП-то, тъй като не помнел. Установява, че имало видимост – не валяло и настилката не била мокра, нито имало други пречки. Датата била 10.03. Свидетелства, че в случая маневрата била на светофара на ул. „Струга“, като и двамата водачи преминали на зелено и наляво. Свидетелства, че той бил преминал по-бързо и другия водач го ударил в задния калник, но не може да каже дали той е засякъл лентата на другия автомобил или другия автомобил неговата лента. На мястото левия завой бил позволен. На мястото маневрата била позволена, като кръстовището било натоварено, поради което и бил подал съответен мигач. След инцидента написали двустранен протокол, като при предявяването му в о. с. з. от 26.01.2026 г. посочва, че това е протоколът, който е бил написан, а подписът до буква „А“ е положен от него.