Решение № 8609 от 12.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8609 гр. София, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110168173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., съдебен адрес . (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Й. С.. Ищецът твърди, че на 16. 07. 2014 г. между него в качеството му на кредитор, и ответника Й. Н. К. – в качеството му на кредитополучател – е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът е отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева със срок на издължавана 120 месеца. Кредитът бил отпуснат с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10,5 % годишно или 0,03% на ден, при изпълнение на условията по договор за ползване на пакети частно банкиране на „.“ АД и приложенията към него, сключен между страните по договора. Съгласно сключения договор, падежната дата за издължаване на месечните вноски е била 20-о число на месеца с месечни погасителни вноски, определени с погасителен план, неразделна част от договора.

Ищецът изпълнил задължението си по кредитния договор, като е предоставил на 16.

07. 2014 г. сумата по разрешения кредит по разплащателната сметка, посочена в договора за кредит и с титуляр Й. Н. К.. Кредитът е бил отчитан по заемна сметка № 21950264. На 06. 06. 2017 г. във връзка с подадена молба от Й. Н. К. за преструктуриране на кредита е било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което променливият лихвен процент по кредита се изменил /бил намален/ на 8,45 % годишно или 0,0235 % на ден, като се формира от 6месечен SOFIBOR в размер на 0,326%, който при отрицателна стойност се приема за стойност нула, и фиксирана стандартна надбавка от 8,124 % п. п. при изпълнения на условията по договор за ползване на пакет частно банкиране на „. АД“ и приложенията към него. Месечната падежна дата за издължаване на вноските се променила на 27-о число на месеца. Впоследствие редовното изплащане на уговорените месечни вноски 1 било преустановено и длъжникът е изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което на основание чл. 19.1 и следващите от общите условия, както и след извършено уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, на 16. 01. 2018 г. кредитът е бил трансформиран в предсрочно изискуем в пълен размер. На основание общите условия към кредитния договор и допълнителното споразумение /чл. 19.1 и сл./ ищецът предприел действия по предвидения от закона ред за принудително събиране на вземането си. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на кредитора „.” ЕАД, че ответникът Й. Н. К. дължи на кредитора „.” ЕАД по силата на сключен на 16. 07. 2014 г. договор за кредит за текущо потребление и допълнително споразумение към него от 06. 06. 2017 г. следните суми: 12 460 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 26. 01.

2018 г. до изплащане на вземането; 668 лева и 43 стотинки – договорна лихва за периода от 07. 06. 2017 г. до 25. 01. 2018 г.; 50 лева и 23 стотинки санкционираща лихва за периода от 07. 06. 2017 г. до 25. 01. 2018 г.; и 120 лева заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 6090 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2018 г.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Й. Н. К. с ЕГН **********, адрес ., макар и преписите от исковата молба, нейните приложения и указанията на съда да са му били надлежно връчени (л. 60). Ответникът не се явява и не прави писмени изявления и за откритите съдебни заседания пред първата съдебна инстанция.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл.

128 ГПК. Съответства на параметрите на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Постъпила е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК, съответно с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и „.“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което е предоставена на Й. Н. К. сума в претендирания размер, а последният се е задължил да я върне в посочения срок заедно с възнаградителна лихва в твърдения от ищеца размер, както и че вземанията са станали изискуеми, в това число и че надлежно е упражнено на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; както и че в договора за потребителски кредит са били включени твърдените от ищеца неустоечни клаузи, както и размерите на претендираните неустойки. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи изпълнението на задълженията си по договора за потребителски кредит.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене писмени доказателства се установява, че на 16. 07. 2014 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на 15 000 лева, а ответникът се задължил да му я върне и да му заплати възнаградителна лихва при 2 променлив лихвен процент в първоначален размер 10, 5 % на годишна основа или 0, 03 % на дневна основа на 120 месечни вноски, като падежът на последната вноска трябвало да е на 16. 07. 2024 г. При неизпълнение страните уговорили неустойка („надбавка“) за забава в размер на 10 %, както и възможност задълженията по договора да станат предсрочно изискуеми, ако забавата продължи над 90 дни (т. 18 и т.

19 от общите условия). Ответникът освен това поел задължението да заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които ищецът прилага по извършвани услуги на клиента (тарифата). Ответникът освен това сключил договор за допълнителни услуги („пакет „Частно банкиране““).

От данните от основното експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, които ще бъдат обсъдени отново по-нататък, се установява, че още в деня на сключването на договора ищецът изпълнил задължението си да предостави на ответника паричната сума в размер на 15 000 лева. Ответникът изпълнявал редовно паричните си задължения по договора за кредит за периода от сключването му на 16.

07. 2014 г. до 20. 03. 2017 г. В периода 20. 03. 2017 г. – 06. 06. 2017 г. ответникът само частично изпълнил задълженията си за заплащане на главница и възнаградителна лихва, като неизпълнените му задължения възлизали на 283 лева и 54 стотинки главница и 378 лева и 86 стотинки договорна лихва. При това положение на 06. 06.

2017 г. страните сключили допълнително споразумение, по силата на което ответникът внесъл част от незаплатените задължения (165 лева и 68 стотинки), а ищецът му опростил неустойката за забава („наказателни лихви“) в размер на 3 лева и 38 стотинки. Освен това променливият лихвен процент бил намален на 8, 45 %, който се формирал от променливата компонента 6-месечен SOFIBOR (която при отрицателна стойност щяла да се равнява на нула) и фиксирана компонента в размер на 8, 124 %.

Страните изготвили и нов погасителен план. Макар и да не е изрично уговорено в допълнителното споразумение, от данните от основното експертно заключение се установява, че с това споразумение ищецът е капитализирал неплатената договорна лихва в размер на 213 лева и 18 стотинки към неплатената главница, с което приел общ размер на неплатената главница 12 460 лева и върху него продължил да начислява лихвите по кредита. С допълнителното експертно заключение вещото лице е представило вариант на задълженията по кредита без капитализирането на лихви към главницата. Освен допълнителното споразумение, на 06. 06. 2017 г. страните сключили и договор за залог, по силата на който ответникът заложил в полза на ищеца като обезпечение за главницата, лихвите и разноски по кредита вземанията си по платежната сметка при него, по която бил усвоен и се обслужвал кредитът.

Въпреки постигнатото споразумение ответникът трайно преустановил плащанията по кредита. При това положение била налице обективната предпоставка по т. 18 и 19 от общите условия за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Това било сторено от ищеца с уведомително писмо.

Уведомителното писмо му било изпратено чрез нотариална покана до адреса, посочен от ответника при сключването на договора за потребителски кредит, който съвпадал и с постоянния му и настоящ адрес съобразно установеното от нотариуса от регистрите на населението. Връчителят посетил адреса трикратно в рамките на повече от един месец с интервал между посещенията повече от една седмица в различно часово време, като едно от посещенията (това на 11. 11. 2017 г.) било в неприсъствен ден. На връчителя не бил осигурен достъп и той не намерил лице, което да се съгласи да получи уведомителното писмо, поради което на 29. 11. 2017 г. залепил уведомление на вратата на сградата, съгласно което ответникът трябвало да се яви в кантората на 3 нотариуса в двуседмичен срок, за да получи нотариалната покана. Ответникът обаче не го сторил, поради което уведомителното писмо следва да се счита редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 13. 12. 2017 г. От този момент следователно трябва да се счита за осъществена и субективната предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост. Ищецът се позовава на настъпване на предсрочната изискуемост към покъсен момент, а именно на 16. 01. 2018 г.

След настъпването на предсрочната изискуемост съобразно основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза (с капитализиране на лихви) паричните задължения на ответника към ищеца възлизат на:

1. 12 460 лева главница;

2. 668 лева и 43 стотинки договорна лихва за периода 27. 06. 2017 г. – 27. 12. 2017 г.;

3. 15 лева и 62 стотинки неустойка за забава („санкционираща лихва“), начислена върху просрочената главница до 15. 01. 2018 г.;

4. 34 лева и 61 стотинки неустойка за забава („наказателна лихва“), начислена от 16. 01. 2017 г. до 25. 01. 2018 г.;

5. както и такса за предсрочна изискуемост в размер на 120 лева.

Според допълнителното експертно заключение (без капитализиране на лихви) паричните задължения на ответника към ищеца възлизат на:

1. 12 246 лева и 82 стотинки главница;

2. 798 лева и 64 стотинки договорна лихва за периода 20. 04. 2017 г. – 15. 01. 2018 г.;

3. 36 лева и 73 стотинки неустойка за забава („санкционираща лихва“), начислена върху просрочената главница до 15. 01. 2018 г.;

4. 34 лева и 2 стотинки неустойка за забава („наказателна лихва“), начислена от 16.

01. 2017 г. до 25. 01. 2018 г.;

5. и сумата 120 лева, представляваща незаплатена такса предсрочна изискуемост.

И в основното, и в допълнителното експертно заключение вещото лице е отчело постъпили плащания от ответника след издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист в рамките на съответното изпълнително производство. Макар и по начало съобразно 235, ал. 3 ГПК съдът да 4 съобразява извършените в хода на процеса плащания, при исков процес по реда на чл.

422 ГПК, съответно чл. 415, ал. 1 ГПК, развиващ се успоредно с изпълнителното производство по незабавното изпълнение, съдът не следва да зачете погасяването на паричните задължения чрез способите на принудителното изпълнение. „Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“ – т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.