Решение № 228 от 18.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Плевен, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430103593 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Р. Й. ЕГН **********, с адрес в гр. Т. срещу М. Й. Й. ЕГН **********, Р. Н. Д. ЕГН ********** и Д. Н. М. ЕГН ********** и трите с постоянен адрес в гр.

Плевен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на следните недвижими имоти, а именно: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** , находящ се гр. ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 100,20 кв.м. с Брой нива на обекта – 2, състоящ се от две спални, дневна – столова, кухненски бокс, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво №1: На същия етаж: имот № ****** и имот № ******, под обекта: имот № ******; над обекта: няма и съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво: на същия етаж: имот № ****** и имот № ******; под обекта: няма; над обекта: няма, с принадлежащи части: избено помещение № 27 и № 28 с площ 7.74 кв.м., както и 1.624% идеални части от общите части на сградата с идентификатор № и от отстъпеното право на строеж. Сградата с идентификатор № ****** е разположена в поземлен имот с идентификатор № ****** по КККР на гр.

Плевен. 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******.**, находящ се гр. ******, представляващ гараж № 9, с площ от 18,77 кв.м., разположен на етаж №1 в сграда с идентификатор № ******.5, с предназначение: хангар, депо, гараж, с принадлежащите към него 5.061% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи на същия етаж: имот № ******.5.10 и имот № ******.5.8; Под обекта: имот № ******.5.19; Над обекта: Няма. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ******.В исковата молба е предявена и 1 претенция, която съдът е приел за разглеждане в настоящето производство за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК посредством осъждане на ответниците да заплащат на ищцата сумата от 300.00 лева месечно, от които 250 лева за процесния недвижим имот и 50 лева за процесния гараж, представляващи обезщетение за едноличното ползване на същите.

Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че с ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти. Сочи, че родителите й Р.Т.Й., починал на 10.10.2007 г. и Р.Н. Й., починала на 12.11.2002 г са придобили собствеността върху недвижимите имоти. Излага, че след смъртта на родителите й техни наследници са останали тя и брат й Н.Р.Й., починал на 21.09.2018 г. и оставил като наследници ответниците по делото. Твърди, че докато е бил жив брат й отношенията между тях били много добри и често посещавала имота и ползвала нейната идеална част. Излага, че след смъртта на брат й отношенията с неговите наследници се влошили, като към този момент те ползвали имота. Сочи, че правила предложения на ответниците да се поделят доброволно, но те отказали. Твърди и, че поискала да й бъде осигурен достъп до имотите, като й бъде предоставена възможност да ползвам своята ½ идеална част, но ответниците отказали. Излага и, че не й плащат и обезщетение за лишаване от ползването на имотите. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищцата моли съда да уважи предявения иск. Твърди, че родителите й никога не за заявявали желание апартаментът да остане за брат й, а тя да бъде обезщетена финансово. Сочи и, че именно поради това са и направени двете партиди на жилището. Разказва, че дори след смъртта на майка й баща й искал да продадат жилището и да се пренесе при нея в гр. Т.. Твърди, че в изпращаните пари до нея пишело „вноска за апартамент“ , а не „подпомагане за дърва“. Излага и, че са водили преговори за продажба на имота с ответниците.

В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Отрича, че в нейно присъствие баща й и майка са казали,че апартамента ще е за брат й.

Счита, че в този случай ответниците са щели да претендират начало на придобивна давност от датата на годежа, а не от датата на смъртта на баща й.

Навежда доводи, че брат й никога не владял апартамента само за себе си, като доказателство за което е и, че след смъртта на баща им, той е декларирал имота на името на двамата. Твърди, че съпругата на брат й по никакъв начин не е отблъснала владението й, напротив дори тя самата й е плащала пари за дела на апартамента.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Считат иска за неоснователен. Правят възражение за изтекла в полза на наследодателя им 10-годишна придобивна давност. Твърдят, че процесното жилище е закупено от родителите на ищцата и техния 2 наследодател Н. Й. през 1980г. Сочат, че след като се омъжила през 1989г. ищцата заживяла със съпруга си в гр.Т., а в процесното жилище продължили да живеят родителите им, както и брат й Н. със семейството си. Излагат, че след смъртта на Р.Н. Й. и Р.Т.Й. апартаментът останал семейно жилище на наследодателя им и първата ответница, тъй като семейството им нямало друго жилище. Твърдят, че приживе Р.Н. Й. и Р.Т.Й. са предвидили жилищните въпроси на децата си като за сина си са отредили процесното жилище и гараж, а за дъщеря си - финансово обезпечение за придобиване на семейното им жилище в гр. Т.. Излагат, че това тяхно желание е било известно както на ищцата и брат й, така и на техните близки и роднини. Сочат, че след смъртта Р.Н. Й. и Р.Т.Й., зачитайки волята на родителите си, наследодателят им останал да живее в процесното жилище, което ползвал и владял с намерението да го свои изцяло, а ищцата се била съгласила с това положение, тъй като приживе й били дадени средствата за семейното й жилище в гр. Т..

Твърдят, че към този момент ищцата и наследодателят им бил постигнали съгласие помежду си в този смисъл. Излагат, че от 10.10.2007г. до своята смърт Н. Й. е продължил да живее в апартамента със семейството си, като е владял целия имот за себе си постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Сочат, че същият е установил фактическата власт върху имота със съзнанието, че този имот е за него, по волята на родителите им и със съгласието на сестра си за това. Считат, че този момент Н. Й. е установил фактическата власт за себе си като владение със всички негови признаци, включително и на идеалната част на сестра си върху процесното жилище и гараж, поради което и не било необходимо последващо манифестиране на промяна в намерението му. Твърдят, че след смъртта на родителите си, наследодателят им продължил да живее в наследствения имот заедно със семейството си, вече самостоятелно. Излагат, че през този период от време Н.

Й. е извършвал поддръжка и основен ремонт, правил е подобрения със свои средства на цялото жилище и гаража. Сочат, че ищцата е възприемала лично тези действия, не е проявявала интерес към съсобственото имущество, не е изразявала воля да упражнява правата си по предвидения в закона ред, не се е противопоставяла на въздействията върху процесиите имоти, нито е заявявала претенции върху тях в период от повече от 10 години. Оспорват твърдението на ищцата, че същата е ползвала своята идеална част от жилището, докато брат й е бил жив. Сочат, че за годините от смъртта на родителите им до смъртта на брат й ищцата е посещавала имота само по повод на семейни тържества /сватби, кръщенета/ и не е имала ключ за самостоятелен достъп до жилището и гаража. Излагат, че да неговата смърт тя не се е интересувала от имотите, не е изразявала претенции върху тях, поради изразената приживе воля на родителите им жилището да остане за него, постигнатото с брат й съгласие в този смисъл, както и поради обстоятелството, че със съпруга си са изплатили жилището си в гр. Т. със средства, осигурени от родителите им.

Сочат, че след сключване на гражданския брак на ищцата родителите й са й предоставили спестявания в размер на 7 хил. лв. Твърдят и, че по силата на 3 съдебно решение от 13.02.1991 г. по гр.дело №1603/1990г. на ПлРС за делба на съсобствено жилище Р. Й. е получила от майка си Ц.С. сумата 9098 лв. за парично уравняване на дела й, която сума била предадена на ищцата, а през 1997г. Р. Й. е наредил в нейна полза запис за сумата от 15 хил. лева. Сочат и, че през годините семейството на ищцата е било подпомагано финансово ежемесечно от родителите й по същата причина. Твърдят и, че претенцията по реда на чл.31, ал.2 от ЗС за неоснователна. В случай, че съдът счете същата за основателна то считат, че претенцията е завишена.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се у установило, че ответниците са собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза погасителна давност. Твърди, че наследодателят на ответниците е продължил да живее с общите наследодатели в имота до тяхната смърт, заедно със семейството си, правил е подобрения в имота без противопоставянето на другия наследник, от когато започва началната дата на придобивната давност. Навежда доводи, че наследодателят на ответниците е започнал да владее имота като свой от момента, в който родителите му в присъствието на ищцата са оповестили, че процесния имот е за сина им.

Поради изложеното счита, че имота е придобит от ответниците по давност.

Навежда доводи, че ищцата е тормозила психически ответниците, поради което и те са й предложили сума от 45 000 лева. Излага, че също така са я подпомогнали финансово за огрев.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявяните искове, за което развива подробни съображения. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е оборено твърдението на ищцата, че често е посещавала имота и, че брат й никога не е признавал правата на сестра си над имота.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №******, че Р. Т.Н. и Р.Н. Й. са признати за собственици на процесния недвижим имот.

Видно е от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, че Р. Т.Н. и Р.Н.

Й. са закупили въз основа на Заповед №РД-15-2981/15.12.1993 г. процесния делбен гараж.

От приобщените по делото Удостоверения за наследници на Р. Т.Н., починал на 10.10.2007 г. и на Р.Н. Й., починала на 12.11.2002 г., бивши жители на гр. Плевен, че са оставили за наследници своите деца Г. Р. Й. и Н.Р.Й., който от своя страна е оставил за наследници ответниците по делото 4

М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М..

Представена като доказателство по делото е и Разписка за запис №2/3, от която се установява, че на неустановена дата Р. Т.Н. е превел на дъщеря си Г.Р. сумата от 15 000 лева.

Видно е от представеното по делото Решение по г.д. №1603/1990 г. по описа на ПлРС, че в дял на Ц.А.С. е поставен недвижим имот, находящ се в гр. ******, а за уравнение на дела Р. Н.Т. е получила сумата от 9098,00 лева.

Установява се от представения по делото НА на собственост на жилище, строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство №***., че Г.И.Р. е признат за собственик на недвижим имот.

Приобщени като доказателства по делото са и НА за покупко – продажба на недвижим имот № ****** г. и законна ипотека от същата дата, че ищцата е закупила недвижим имот в гр. Т. и, че върху същия е учредена законна ипотека.

Установява се от приложената по делото Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ, Приложение №, че наследодателят на ответниците е декларирал на 12.10.2007 г, че е собственик на ½ идеална част от процесните недвижими имоти, а останалата ½ идеална част е собственост на сестра му Г.Р. Р.вска.