Решение № 483 от 02.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Е.ИЯ ПЛ. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100903 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано, след изпращането по подсъдност от Районен съд Плевен.Пред ПРС е образувано гр.д.№5864/2024г.по постъпила искова молба от Д. Д. Л., ЕГН ********** против П. Д. Н., ЕГН ********** и Е. Й. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.С определение на ПРС №4772 от 14.11.2024г.на осн.чл.118 вр.с чл.104,т.4 ГПК,с оглед цената на предявения иск е прекратено производството по гр.д. №5864/2024г.по описа на ПРС и делото е изпратено по подсъдност на ПОС.

В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на основание чл.65 ал.2 от ЗЗД № 138, том VІІ, рег. № 4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. № *** на НК, Д. Д. Л. е прехвърлил на П. Д. Н. и Е. Й. П. следните недвижими имоти:

1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Плевен, ул. „****“ № 7, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на 1 самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащи части: маза № 3 с площ от 19 кв.м. и таван № 3 с площ от 20 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***;

2./13/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.

Плевен, ул. „****“ № 7, с посочена в документа площ 485 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 5923, квартал 390, парцел ІV, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Твърди се ,че данъчната оценка на описания недвижим имот към момента на изповядване на сделката е била 52 317 лв., а пазарната цена със сигурност е надвишавала 100 000 лв.Според сключения договор имуществото е прехвърлено за погасяване на задължение в размер общо на 24 623,11 лв.

Ищецът счита, че посочената в договора за прехвърляне на недвижим имот цена е толкова малка, с оглед на стойността на имота, че това води до значително нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите, характерен за двустранните и възмездни договори, което от своя страна води до хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, а именно, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави.Твърди се , че при сключване на договора за прехвърляне на недвижимите имоти,страните реално не са искали настъпването на описания в договора резултат, а именно преминаване на правото на собственост върху имотите в полза на правоприемниците срещу погасяване на описаното задължение. Целта е била тези имоти да продължат да служат като обезпечение на задължението на праводателя към ответниците.

Поради тази причина, ползването на имотите е оставено на Л.,а Н. и П. са сключили предварителен договор за продажбата на гореописаните имоти с майката на ищеца Н.Л.. Цената за обратното изкупуване на описаните имоти само две години по-късно вече е 34 871 евро. Твърди се, че въпреки неизпълнението в срок на поетото задължение по предварителния договор с Л.а, след смъртта й през 2019 г.ответниците са сключили нов предварителен договор за продажба на описаните имоти с ищеца за 35 285 евро. Твърди се ,че 2 ответниците никога не са ползвали имота и не са имали намерение да бъдат собственици на същия, защото целта е била да служи за обезпечение на вземанията, които имат. Според ищеца е налице нарушение на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, което води до нищожност на сключения договор.

В заключение ищецът моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с добрите нрави.При условията на евентуалност, ако съдът не уважи това искане ищецът моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с императивната норма на чл.152 от ЗЗД.

В съдебното заседание на 11.11.2025г.ищецът чрез своя пълномощник адвокат З. М. от ПАК поддържа предявения главен иск,а при отхвърлянето му предявения евентуален иск и моли съда същите да бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника на ищеца писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е. Й. П., ЕГН ********** и П. Д. Н.,ЕГН ********** чрез пълномощника им адвокат П. А. от ПлАК,в който се изразява становище, че предявеният иск е вероятно допустим, но неоснователен.Ответниците не оспорват, че на 18.09.2014г. е сключен процесния договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на основание чл.65 ал.2 от ЗЗД № 138, том VII, peг. № 4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., peг. № *** на НК.Въз основа на договора ответниците на основание чл.65, ал.2 от ЗЗД са приели вместо плащане от ищеца на задълженията му към тях общо в размер на 24 623,11 лв., описани по вид и размер в договора, да получат при равни права от ищеца собствеността върху процесните имоти,като ищецът си е запазил правото да ползва същите безвъзмездно до 18.02.2023г.В отговора се твърди,че именно ищецът е посочил този начин за погасяване на задължението си към тях.Според ответниците е невярно твърдението в исковата молба, че страните не са искали настъпването на описания в договора по чл.65, ал.2 от ЗЗД 3 резултат, а именно преминаване на правото на собственост върху имотите в тяхна полза срещу погасяване на задължението на ищеца, а целта е била имотите да продължат да служат като обезпечение на задължението на ищеца към тях, като по тази причина правото на ползване е оставено на ищеца.С прехвърлянето на собствеността върху имотите е погасено и задължението към тях,поради което е несъстоятелно твърдението на ищеца, тъй като с настъпване на погасителния ефект на сделката спрямо съществуващото задължение на ищеца, вече не е съществувало негово задължение към тях, което да бъде обезпечавано. Твърди се, че по искане на ищеца ответниците са му учредили правото на безвъзмездно ползване на имота за срок от 8 години и 5 месеца, за да се компенсира разликата в насрещните престации, съобразно данъчната оценка на имотите, която към датата на изповядване на сделката е била 52 317 лв.

Ответниците признават,че действително не са ползвали имота след придобиването му, но това е по обективна причина,тъй като ищецът е запазил правото си на ползване върху него в срок до 18.02.2023г., което е препятствало реалното ползване на имота от тях.Намерението на ответника Е. Й. П. да ползва имота се установява от факта, че след изтичане на срока на правото на ползване на имотите от ищеца, ответницата П. Д. Н. е продала на ответника Е.

Й. П. своята ½ идеална част от имота на 22.08.2023 г., която сделка е обективирана в нотариален акт от 22.08.2023 г. за покупко-продажба на идеална част от недвижими имот № 88, том І, peг. № 1453, дело № 83/2023г. на нотариус Д.Я., рег. № 681 на НК.Изложени са доводи,че тази сделка съставлява косвен факт за обстоятелството,че договорът по чл.65 ал.2 ЗЗД не обезпечава дълг на ищеца.

Ответниците не оспорват,че на 09.06.2016г. е сключен предварителен договор за продажба на процесните имоти с майката на ищеца - Н.К.Л.,която е поискала да придобие собствеността на имотите.Този договор е бил развален по право на основание т.11 от същия, поради неплащане на повече от три поредни вноски от купувача Н.К.Л..Същата е починала, което е наложило на 30.12.2019 г. да бъде сключено споразумение с нейния законен наследник, в случая ищеца, с когото да бъдат уредени финансовите отношения, породени от разваления предварителен договор и въз основа на което споразумение ответникът Е. Й. П. е превел на ищеца на 30.12.2019 г. сумата от 9 100 евро.

4

Впоследствие, по искане на ищеца, на 03.01.2020 г. ответниците са сключили с ищеца предварителен договор за продажба на имотите, като желанието си да придобие имотите, същият е обяснил „със сантименталната стойност", които имат за него. Този предварителен договор също е развален по право, на основание чл.11 от същия, поради виновно неизпълнение от ищеца на задължението му да плати вноските от продажната цена по договора.

Ответниците твърдят, че в течение на 10 години от датата на сключване на договора по чл.65, ал.2 от ЗЗД до 2024 г. ищецът не е твърдял и предявявал претенции към тях,че сделката от 2014 г. е нищожна, а е започнал да го твърди, едва когато е бил наясно, че не може да изпълни задълженията си по сключения предварителен договор от 03.01.2020 г.Посочено е, че не е налице хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.е. не е налице нищожност на процесния договор по чл.65 ал.2 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави,като считат за неоснователен релевирания довод на ищеца за противоречие на договора с добрите нрави, поради нарушаване на принципа на еквивалентност на насрещните престации.В тази насока са изложени подробни съображения,като ответниците се позовават и на посочена съдебна практика на ВКС и изразяват становище,че искът по чл.26 ал.1 ЗЗД е неоснователен.

Относно предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на процесния договор по чл.65 ал.2 ЗЗД,поради противоречие с разпоредбата на чл.152 ЗЗД е взето становище,че този иск също е неоснователен.В случая не е налице съглашение между страните, което да представлява по време предварително уговаряне по смисъла на чл.152 от ЗЗД,предхождащо вземането на кредиторите.Такова предварително съглашение не е договорът за прехвърляне на имотите, нито предварителните договори за продажбата им.

Дори да се приеме,че е уговорен начин за удовлетворение на кредиторите, различен от този предвиден в закона, то това е направено след възникване на заемните правоотношения между страните. По тази причина това уговаряне е валидно и представлява даване в изпълнение.Съобразно принципа за свобода на договарянето в чл.9 ЗЗД страните могат да уговарят изпълнение,различно от първоначално уговореното, като последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби,нито на добрите нрави.Страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото и по същество това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното 5 отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора,което е в рамките на посочената по-горе договорна свобода.В този смисъл ответниците се позовават на решение на ВКС №1200/02.12.2008г.по гр.д.

№1520/2008г.,IIг.о.

В съдебното заседание на 11.11.2025г.ответниците П. Н. и Е.

П.,последният лично ,двамата чрез своя пълномощник адвокат П. А. от ПАК вземат становище,че предявеният главен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД е неоснователен,като молят съда същият да бъде отхвърлен,че е неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност ,поради нарушение на чл.152 ЗЗД,който също следва да бъде отхвърлен.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от пълномощника на ответниците писмени бележки.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Безспорно между страните е,че на 18.09.2014г.е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн. чл.65,ал.2 ЗЗД,обективиран в нотариален акт №138 ,том VІІ, рег. № 4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. № *** на НК.Съгласно този договор ответниците П. Д. Н. и Е. Й. П. в качеството им на кредитори са се съгласили на основание чл.65,ал.2 ЗЗД вместо плащане от длъжника Д. Д. Л. на задълженията към тях в общ размер на 24 623,11лв.,подробно индивидуализирани да получат при равни права от длъжника Д. Д. Л. собствеността на следните имоти,находящи се в гр.Плевен :