Решение № 21012 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21012 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110160481 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу „[фирма] кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 380 лева, включваща сумата от 4 365 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за възстановяване на щети по лек автомобил „М.“ модел „*** ****“ с рег. № ВН**** АМ вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 27.03.2023 г. на републикански път I-8 между град П. и град П., както и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата от 251,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2023 г. до 31.10.2023 г.

Ищецът твърди, че на 27.03.2023 г. на републикански път I-8 между град П. и град П. около 8-ми километър в посока град П. лек автомобил „М. S *** 4 ****“ с рег. № ВН **** АМ, попадайки в задръстване, спрял движението си, като в този момент намиращият се зад него лек автомобил „В.“ с рег. № РА **** КС е ударен отзад от водача на лек автомобил „М.

Ц ***“ с рег. № РВ **** ХТ. Посочва се, че вследствие на инцидента са причинени щети по лек автомобил „М. S *** 4 ****“ с рег. № ВН **** АМ, описани в протокол за ПТП от 27.03.2023 г, уведомление за щета и опис-заключение по щета, като увредени били цялата предна и задна част на автомобила. Поддържа се, че към момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие увреденото МПС било застраховано при [фирма] по силата на валидна застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +“. Ищцовото дружество твърди, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „М. Ц ***“ с рег. № РВ **** ХТ, който не съобразил движението си с пътната обстановка и не спазил безопасна дистанция. Сочи се, че към 27.03.2023 г. гражданската отговорност на този водач била застрахована при ответника [фирма] по силата 1 на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Посочва се, че за обезщетяване на настъпилите щети по „М.“ модел „*** ****“ с рег. № ВН **** АМ пред ищеца била образувана преписка, в хода на която и на основание експертна оценка за възстановяване на автомобила било необходимо извършването на ремонтни дейности на стойност от 4 950,22 лева, която надвишава 70 % от определената действителна цена на автомобила от 6 000 лева, поради което щетата била оценена като тотална такава. Излага се, че „[фирма] одобрило изплащането на застрахователно обезщетение в размер от 4 365 лева след приспадане на 25 % запазени части, което било изплатено в полза на застрахования на 10.04.2023 г. В исковата молба се посочва, че с изплащане на застрахователното обезщетение и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и виновен водач за настъпване на ПТП. Допълва, че с регресна покана, получена от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ на 21.04.2023 г. ответникът бил поканен да заплати процесната сума доброволно, но последният отказал това. Ето защо, [фирма] предявява настоящите искови претенции с искане за заплащане на сумата от 4 380 лева, включваща сумата от 4 365 лева, представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по определянето му, както и сумата от 251,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2023 г. до 31.10.2023 г. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г. до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез пълномощника си юрк. Стоянов, оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва и изрично признава съществуването на застрахователно правоотношение между дружеството и водача на лек автомобил „М. Ц ***“ с рег. № РВ **** ХТ по силата на застрахователна полица № BG/30/***, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва описаният от ищеца механизъм на настъпване на произшествието с довод, че последното е станало непредотвратимо за водача на л. а. „М. Ц ***“ с рег. № РВ **** ХТ поради извършеното внезапно и рязко спиране на водача на л.а.

„В.“ с рег. № РА **** КС, което се установява и от представената към протокола схема.

Евентуално счита, че водачът на лек автомобил „М.“ модел „*** ****“ с рег. № ВН **** АМ е реализирал ПТП със спрелия пред него автомобил, поради което единствените вреди, които следва да му бъдат възстановени са тези, засегнали задната част на автомобила. Въвежда се и евентуално възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил , който в нарушение на ЗДвП е предприел аварийно спиране без това да е необходимо и по този начин е станал причина за произшествието. Оспорва част от щетите да са в причинна връзка с ПТП, тъй като претендираното обезщетение е свързано с ремонт на детайли, които реално не са увредени по време на инцидента. Ответното дружество оспорва и като завишена стойността на ремонта, както и пазарната стойност на увреденото МПС, което е довело до определяне на по-висока стойност на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“. С тези доводи „[фирма] отправя искане за отхвърляне на исковите претенции., както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия 2 застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка), в случай, че твърди това.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност наличието на описаното поведение на водача на увреденото МПС, с което същият е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, както и, че е погасил претендираното вземане, в случай, че твърди това.

Между страните по делото не се спори, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л.а. „М.“ модел „*** ****“ с рег. № ВН **** АМ, застрахован при ищеца „[фирма] по застраховка „Каско +“ и л. а. „М. Ц ***“ с рег. № РВ **** ХТ, застрахован при ответника „[фирма] по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № BG/30/***, както и, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 4 365 лева, като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева, поради което с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 06.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, същите са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.

За настъпването им свидетелстват и приетите по делото писмени доказателства, от които се установява сключването на 23.09.2022 г. между третото за процеса лице Т.А. Г., в качеството му на застраховащ, от една страна и [фирма], в качеството му на застраховател, от друга страна, на договор за имуществена застраховка „Каско+“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ***, със срок на действие от 15:30 часа на 23.09.2022 г. до 23:59 часа 22.09.2023 г., с обект на застраховка лек автомобил „М. Б.“ модел „S *** ****“ с рег. № ВН **** АМ, с дата на първа регистрация 29.09.1999 г., по клауза „пълно каско“. В договора за застраховка е удостоверено, че неразделна част от същия са и Общите условия на автомобилна застраховка „Каско +“, с които застраховащият е запознат, получил е екземпляр от същите и е съгласен с последните.

По делото е представен и приет като писмено доказателство заверен препис от Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“, приети с Решение на УС на дружеството и одобрени от КФН, с последно изменение и допълнение в сила от 05.11.2018 г., а с това и приложими към твърдяната дата на ПТП. Съгласно клаузата на т. 1 от раздел I „Общи положения“ от последните ищецът, като застраховател, сключва застрахователни договори по застраховка „Каско +“, в т.ч. за покритие „Каско“ на МПС за предоставяне на 3 застрахователна защита при заплащане на застрахователна премия. В т. 2.3 от Раздел II “Каско“ от Общите условия е отразено, че клаузата „Пълно Каско“ покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, сред които и пътно-транспортното произшествие (арг. т. 2.1.3.). В т. 14 от Раздел „Дефиниции“ ПТП е определено като неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на застрахованото МПС, предизвикало повреда на МПС, други имуществени или неимуществени вреди. Съгласно клаузата на т. 12 от Общите условия с изплащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на щетата, респ. срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на заплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Така установените факти, следващи от анализираните доказателства, обуславят извода, че към твърдяната дата на процесното ПТП – 27.03.2023 г. между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „М. S *** ****“ с рег. № ВН **** АМ, е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“. В случая договорът за имуществена застраховка, обективиращ съгласието на двете страни, е сключен под формата на застрахователна полица съгласно чл.

344, ал. 1 КЗ, съдържаща всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ и в която е удостоверено прилагането към правоотношението на Общите условия на застрахователя, поради което е налице възникнало застрахователно правоотношение.