Определение № 1628 от 20.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. София, 01.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба от управител на „Т.“ЕООД срещу определение от 21.03.2023 г. постановено по НЧД № 1581/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15177/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.

№ 5708/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201 НК.

В жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК, като се излагат съображения, че освен правото на собственост се явява засегнато отрицателно и трудовото правоотношение, съществуващо между дееца и дружествотоработодател, присвоената сума била над минималната за страната работна заплата към датата на деянието, а наред с това с посочената банкова карта са били направени и още два опита за теглене на парични суми, останали неуспешни по независещи от дееца причини. В този смисъл се оспорват изводите за малозначителност на деянието и се въвеждат доводи за евентуална квалификация като маловажен случай на присвояване по смисъла на чл. 204 б.

„А“ НК.

По доказателствения анализ жалбоподателят релевира възражения, че не били взети предвид обясненията на лицето С.-З., че сумата била изтеглена за лични нужди, както и писмените доказателства, представени от страна на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД във връзка с подадено заявление за деактивиране на банкова карта и установяващи още неправомерни опити за теглене на парична сума. В жалбата се сочат неизяснени в хода на производството обстоятелства.

Отправя се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и за връщане на делото на СРП със задължителни указания относно приложението на закона.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и 1 доводите, изложени в жалба, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустимя поради това, че е депозирана в законоустановения 7дневен срок от надлежна страна и пред компетентен съд, съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 15177/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 5708/2019 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 24.06.2019 година и е водено за престъпление по чл. 201 НК.

В хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК.

С постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020 г. наказателното производство по досъдебно производство № 15177/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 5708/2019 г. по описа на СРП е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е формирал извод за осъществен от формална страна състав на чл. 201 НК, но поради малозначителност на деянието на осн. чл.

9, ал. 2 НК същото не съставлявало престъпление.

С определение от 21.03.2023 г. постановено по НЧД № 1581/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 състав по жалба на управител на ОЮЛ първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурор при СРП, като също е счел, че деянието изпълва хипотезата на чл.9, ал.2 НК и не следва да се квалифицира като престъпление.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено, като правилно, тъй като е обосновано и законосъобразно. Това е така, защото районният съд е подходил отговорно към задълженията си възложени му от законодателя с процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Въз основа на правилна преценка на доказателствените материали, районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението на СРП, с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебното производство следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Първоинстанционният съд е подложил събраните в хода на досъдебното производство доказателства на внимателен анализ и съпоставка, изложил е убедителни и по същество правилни аргументи кои от доказателствените източници следва да бъдат кредитирани и кои не, както и причините за това.

Обосновано първоинстанционният съд е извел фактологията по случая, като след самостоятелна преценка на гласните доказателствени източници и писмени доказателства, настоящият съдебен състав не намери основание за внасяне на изменение във фактическите изводи на СРС и намира за установено следното по фактите:

На 01.01.2005 г. бил сключен трудов договор между „Т.“ ЕООД и св. В.С.-З., като последната била назначена на длъжност „технически секретар“ в дружеството, управлявано от св. З.. На св. З. не била връчена длъжностна характеристика, като служебните й задължения били възлагани устно от св. З..

2

На 20.06.2006 г. св. З. и З. сключили граждански брак и към 2018 г. живеели в семейното си жилище - къща в кв. Панчарево, като имали общо дете.

З. била единствения служител в дружеството през 2018 г., като към този момент „Т.“ ЕООД се занимавало с внос и интернет продажба на хранителни добавки. На последната от страна на Зхариев било възложено да обработва постъпилите онлайн поръчки, да се разплаща с клиенти и доставчици на стоки и услуги, като работното й място било офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул. ****, офис № 2. Дружеството имало открита банкова сметка в Уникредит Булбанк АД с IBAN **** ****, като към същата сметка били издадени две дебитни банкови карти, връчени на управителя св. З.. Той единствен разполагал и с достъп до онлайн банкирането по сметката, като право да създава нареждания за плащане имала и счетоводителката М.К.. З. предоставил една от банковите карти /с номер завършващ на 1018/ на своята съпруга, на която предал и ПИН кода за картата. Тя използвала картата за плащане на разходи на дружеството, като понякога и внасяла суми по сметката чрез картата. Св. З. съобщил на съпругата си и кода за онлайн банкирането по сметката, но същата не разполагала с пълномощно за разпореждане със средствата по банковата сметка. Към 2018 г. св. З. се занимавала с цялостната дейност на дружеството, като съпругът й бил единствено формално управител.

На 25.08.2018 г. през нощта между св. З.и избухнал скандал в дома им и св. З. нанесъл побой на съпругата си, след което тя напуснала дома им. Около обяд същия ден тя посетила кабинет по съдебна медицина, където й било издадено СМУ № 317.08/2018 г., описващо констатираните леки телесни повреди по тялото й. Същата подала и молба за незабавна защита от домашно насилие и й била издадена заповед от съдия в СРС. В последствие с решение от 17.01.2019 г. на 117 състав на СРС по гр.д. № 57211/2018 г. била издадена заповед за защита срещу св. Румен З.. С решение от 14.02.2020 г. на СГС по гр.д. № 4138/2019 г. влязло в сила на същата дата, е отменено първоинстанционното решение поради липса на годни доказателства и молбата за издаване на заповед за съдебна защита срещу З. била оставена без уважение.

Междувременно, св. З. не отишла в офиса на дружеството на 25, 26 и 27 август 2018 г. поради нанесените й телесни повреди от съпруга й и управител на дружеството. Когато на 28.08.2018 г. тя посетила офиса на дружеството и влязла със собствения си ключ, установила, че личните й вещи и пари, както и фирмена документация на управлявано от нея търговско дружество, била изнесена. За това св. З. подала жалба в 08 РУ СДВР, за което представила удостоверение по преписката. Св. З. не можела да се прибере в дома си и била останала без средства /като към този момент не й била заплатено и дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2018 г./, поради което решила да изтегли парична сума от останалата в нейно владение банкова карта, свързана със сметката на „Т.“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ ЕАД. Затова тя отишла до банкомат, находящ се на бул. **** и използвала банковата карта и предоставения й ПИН код, като първо проверила наличността по сметката, а след това в две последователни транзакции в 11:12 часа и 11:13 часа на 28.08.2018 г. изтеглила съответно сумата от 400 лева и след това 150 лева. Тя използвала сумите за свои лични нужди.

3

На 09.10.2018 г. управителят на дружеството З. издал заповед за дисциплинарно уволнение на св. З. поради неявяване на работа за три дни - 27, 28 и 29 август 2018 г., която била връчена на св. З. чрез нотариална покана. Тя от своя страна подала сигнал до ДИТ София за неизплащане на трудовите й възнаграждения, като в хода на проверката на „Т.“ ЕООД било установено, че в действителност, възнагражденията й за месеците юли и август 2018 г. не били изплатени в срок. Впоследствие сумите й били преведени от св. З.. След като разбрал за подадената срещу него жалба в 07 РУ СДВР, св. З. от своя страна подал жалба срещу св.

З. за това, че е подправила негови подписи в служебни документи.

На 03.09.2019 г. състав на СРС одобрил споразумение за прекратяване на брака между свидетелите. До прекратяване на ДП от прокурора, инкриминираната сума от 550 лева не била върната от св. З. на дружеството.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин въз основа на следните доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите С.-З., З., писмени доказателства-СМУ, протокол за проверка на ДИТ-София, трудов договор, банкови документи, решение от 18.01.2019 година на СРС, III ГО по гр.дело № 57211/2018 година, решение от 14.02.2020 година на СГС, ГО,II брачен състав по гр.дело № 4138/2019 година, решение от 03.09.2019 година на СРС, ГО, по гр.дело № 62785/2018 година, справка за съдимост.

Визираните гласни и писмени доказателствени средства са обсъдени всестранно от страна на първоинстанционния съд, като доказателствения анализ на е подробен и съответен на правилата на формалната логика и доказателствения наказателен процес. Формираните изводи се възприемат от настоящата инстанция, като не са налице основания за внасяне на корекция в същите и не е необходимо доказателствените изводи да бъдат преповтаряни като въззивната инстанция се солидаризира с тях. По повод доводите в жалбата за липсата на обсъждане на обяснения и сведения, дадени от страна на св. З., следва да се посочи, че цитираните в жалбата такива не са годно доказателствено средство в наказателния процес, същите са дадени в хода на проверка, преди образуване на досъдебно производство, като следва да се съобразят разпоредбите на чл. 104 и чл. 105, ал. 2 НПК. От друга страна главният факт в процеса по смисъла на чл. 102 НПК се явява установен с наличната доказателствена съвкупност, като не е необходимо извършване на допълнителни действия по разследване.

В принципен план правните съображебния на прокурора, а и на първоинстанционния съд досежно състомерността на престъплението по чл. 201 НК са съобразени с теорията и констатната съдебна практика. Настоящата инстанция същото констатира от правна страна, че несъмнено се установява, че св. С.-З. формално е осъществила състав на престъпление по смисъла на чл.201 НК, тъй като на 28.08.2018 година, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ НК е присвоила чужди /собственост на „Т.“ ЕООД/ пари, връчени и в това качество да ги управлява и пази, като е изтеглила сумата от 550 лева от банковата сметка на търговското дружество в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като ги употребила в свой личен интерес.

Правилно обаче представителят на СРП, а на собствено основание и първоинстанционният 4 съд е констатирал, че деянието поради своята малозначителност не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна. Правилно са обсъдени, без да са надценени обстоятелствата, които дават основание да се приеме дисквалифициране на деянието като престъпление по смисъла на чл.9, ал. 2 НК-стойността на паричната сума- около размера на минимална работна заплата, обстоятелството, че свидетелите са били съпрузи към момента на деянието, съответно св. З. е бил управител и собственик на дружеството, като дейността на същото е била осъществявана от св. З. и същата е имала достъп във връзка с тези обстоятелства до сметката на дружеството. Установява се, че подбуди и мотив за осъществяване на деянието е упражнено домашно насилие от страна на св. З. срещу св. З., която е напуснала дома им и е била без финансови средства и без възможност да полага труд, като паричната сума и е била необходима за лични нужди и иницииране на производство по ЗЗДН. Правилно като спомагателни критерии са оценени липсата на преходна съдимост, трудова ангажираност, родителски статут.