Разпореждане № 6588 от 02.09.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6588 гр. Варна, 02.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Наказателно дело частен характер № 20263110203516 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с частна тъжба от С. А. Н. срещу Т. П. К. за това, че „ на 7.08.2026 г. в офиса на Адвокатска колегия Варна, в офиса на Адвокатска колегия Варна на адрес гр. Варна, ул. Батак 7, ет. 3, в мое присъствие и публично пред четирима служители - Г.Х., Ж.К., С.Ч., Т.Ж. и един адвокат П.С.В., е казал следните думи по отношение на мен: „Аз съм казал, че тебе на Съвети няма да те викам защото провалящ Съветите“, с които е разгласил неистински позорни обстоятелства за мен, с което е извършил престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, като деянието е извършено публично“.

Твърди се, че „на 7.08.2026 г. в офиса на Адвокатска колегия Варна, на адрес гр. Варна, ул. Батак 7, ет. 3, Т. П. К., в качеството си на Председател на Адвокатския съвет, публично в присъствието на четирима служители от администрацията на колегията и един адвокат - отправил спрямо частния тъжител следните думи: „Аз съм казал съм, че тебе на Съвети няма да те викам защото провалящ съветите". Извежда се твърдение, че с израза е разгласено неистинско позорящо обстоятелство. В частната тъжба е индивидуализиран израза „проваляш съветите“, като невярно позорящо обстоятелство. Инкриминирания израз за който е подадена частната тъжба е следния : „Аз съм казал, че тебе на Съвети няма да те викам защото провалящ Съветите“.

Дейността на съдията-докладчик по производства от частен характер включва преценката дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав. Тази предварителна оценка на твърденията на тъжителя гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективират и могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия.

В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на 1 пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство съгласно разпоредбата на чл. 250 ал.1 т.2 от НПК.

Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

За да се сезира валидно съда, тъжбата, съгласно чл. 81 ал.1 от НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.

Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от Прокуратурата и разследващите органи.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията – докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията начл. 81 ал.3 от НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252 ал.4 от НПК, даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от Прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл.

254, ал. 4 от НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията – докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията – докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията – докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250 ал.1 т.2 от НПК.

В конкретния по делото случай, обвинението, повдигнато от Н. срещу предаденото на съд лице, е за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, , вр. чл. 147, ал. 1 от НК – "квалифицирана клевета".

Престъплението по чл. 147 ал.1 от НК е уредено систематично в Глава втора от Особената част на НК "Престъпления против личността", Раздел VІІ "Обида и клевета" и има за обект на закрила обществените отношения, свързани с опазване честта и достойнството на личността.

2

За да бъде осъществен съставът на престъплението "клевета" по смисъла на чл. 147 ал.1 и сл. от НК1 е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147 ал.1 от Н К , форма на изпълнително деяние на престъплението "клевета" – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж. Р 464-81-І), прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия. Във всички случаи, обаче, следва да се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот. Твърденията следва да притежават конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства.

Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147 ал.1 от НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).

За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с 3 клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат. Наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване (вж. решение № 17/17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010г., І н. о.).

Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения погоре смисъл да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна, не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ). Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или че приписваното престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.

При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението "клевета". Клеветата е квалифицирана в случаите по чл. 147 ал.2 вр. ал.1 от НК от НК.

В конкретния по делото случай с подадената от Н. тъжба е инкриминиран израза – " „Аз съм казал, че тебе на Съвети няма да те викам защото провалящ Съветите“.

Предвид съдържанието на така инкриминираните изрази, съдията – докладчик приема, че същите не съдържат клеветнически за тъжителя твърдения. С тези изрази не е разгласено позорно за тъжителя обстоятелство, нито му е приписано престъпление. Провалянето на събрание не е израз който да съдържа позорящи за тъжителя обстоятелства, нито му приписва престъпление. Изводите на тъжителя в противен смисъл, обосновали депозирането на тъжбата, са в резултат на негова собствена интерпретация и 4 собствен прочит на израза, което не може да обуслови наказателната отговорност за осъществен състав на престъпление "клевета".

Инкриминираното твърдение, следователно, не съдържа позорящо обстоятелство, а е в резултат не на обективен прочит на същото, а на собствената на тъжителя интерпретация на съдържимото в изявлението.

Твърдението за проваляне на събрание не покрива критериите за престъпно поведение на посоченото в тъжбата лице.

Съдията докладчик намира, че в случая обстоятелствата посочени в частната тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, както и не представляват приписване на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито позорящи личността му.

Субективното отношение на тъжителя обаче към изложените твърдения не съставлява основание за ангажиране на наказателна отговорност и годен предмет на престъплението клевета.