Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1372 от 06.10.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 725/2026
Вид
Решение № 1372
Подписан
06.10.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. Русе, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100725 по описа за 2026 година

Адв.А. Н. – пълномощник на „**********“ АД заявява, че на **********г. представляваното от нея дружество сключило с В. С. Д. Договор за продажба на стока, при условията на предоставяна услуга „********** отложено плащане“.

Пояснява, че договорът е сключен от разстояние, при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ответникът подписал контракта онлайн през създадения от него профил в платформата на „**********“ - *****************. При регистрацията посочил потребителско име, e-mail и телефонния си номер, на който получил еднократен код (парола) за всяко влизане в профила си.

Съобразно условията на услугата „********** отложено плащане“, клиентът се задължил да плати сумата, предмет на Договор за факторинг между търговеца и „**********“ ЕАД, действащо като представител на „**********“ АД. С подписване на договора, В. Д. усвоила сумата 10 лева (5.11 евро), свързана с поръчка №**********, която сума ищцовото дружество заплатило на трето лице – „**********“ ООД, по изрична нареждане на клиента.

Поръчката представлявала покупка на ваучер за пазаруване на стойност 10 лева.

Твърди, че в уговорения 30 дневен срок ответникът не възстановил сумата, поради което дружеството начислило неустойка в размер на 10 лева (5.11 евро) за обработка на неспазен срок на плащане, дължима на основание чл.3 от Договора.

Адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да осъди В. С. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „**********“ АД с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр.София, ********** сумите: 5.11 евро (10 лева) – главница по договор, свързан с поръчка 1

№**********/**********г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2026г. до окончателното й изплащане; 5.11 евро (10 лева) – неустойка за обработка на неспазен срок на плащане, съгласно т.3 от Договора.

Претендира разноски по делото.

Сочи банкова сметка, по която могат да бъдат преведени претендираните суми: IBAN:

****************

В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. М., особен представител на ответника В. С. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на претенцията.

Счита за недоказани исковете по основание и размер.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни претенции с правно основание чл.240, вр.чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за реално изпълнение, ищецът следва да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните, основано на договор за продажба на стока при условията на предоставяна услуга „********** отложено плащане“, както и точното изпълнение на собствените си задължения (предоставяне на сумата). В този смисъл са и указанията, визирани в доклада по делото.

В подкрепа на твърденията си ищецът е приложил документ, наименован „Условия за ползване услуга „********** отложено плащане““, справка, изготвена въз основа информация от електронната система на платформата ********** и разпечатка в табличен вид от собствената си електронна система „**********“.

Съдът счита, че тези документи не притежават необходимата доказателствена сила, за да се приеме за доказано по безспорен начин, че ответникът е обвързан от сочения договор.

Представеният документ - „Условия за ползване услуга „********** отложено плащане““ съдържа трите имена и ЕГН на ответника, но не носи негов подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, установен чрез лог, SMS кодове или КЕП). В системната извадка е посочен потребителски имейл, съдържащ име на латиница, което се различава съществено от името на ответника. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с липсата на подпис, разколебава извода, че В. Д. е лицето създало профила в системата. Налице е реална вероятност за въвеждане данни на ответника от трето, неустановено по делото лице. Табличната извадка от електронната система на ищеца представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от „**********“ АД, който няма обвързваща съда доказателствена сила и не може да послужи като самостоятелно доказателство за истинността на вписаните в него факти.

2

Наред с горното, по делото липсват каквито и да е първични счетоводни или търговски документи, които доказват, че е извършено плащане от „**********“ АД към търговеца „**********“ ООД по поръчка №**********/**********г. и стоката реално е доставена и приета от ответника.

След като не бе доказано възникване на главното задължение, то не се дължи и акцесорното – претендираната неустойка.

Предвид изложеното, предявените обективно съединени искове се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото, но в случая няма такива.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от„**********“ АД с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр.София, ********** срещу В. С. Д. с ЕГН: ********** иск за заплащане сумите: 5.11 евро (10 лева) – главница по договор, свързан с поръчка №**********/**********г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2026г. до окончателното й изплащане; 5.11 евро (10 лева) – неустойка за обработка на неспазен срок на плащане, съгласно т.3 от Договора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3