Решение № 236 от 12.08.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Димитровград, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101619 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. С. С. по ч.гр.д. № 1897/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

На 05.07.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на кредитодател и Д. С. С. в качеството на кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № FL1396101/05.07.2023 г., като банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 26 000 лева.

Страните се договорили кредитната сума да бъде възстановена на 96 месечни вноски, като последната била с падеж до 05.07.2031 г. На дата 05.01.2024 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихви, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на 1 дължимите по кредита вноски за главница и за лихви, считано от 05.01.2024 г.

С оглед формираното просрочие банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 25.09.2024 г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Към дата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на вземането е бил:

-сумата от 24 941.77 лева главница, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г.;

-сумата от 2120.31 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 25.09.2024 г.;

-сумата от 1110.43 лева мораторна лихва, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г.

Вземането по кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от дата 25.09.2024 г. — датата на връчване на поканата до длъжника.

Задължението не било заплатено.

Искането до съда е да бъде признато за установено по отношение на Д.

С. С., ЕГН **********, съществуването на вземанията на „Юробанк България“ АД за сумата от 12 752,52 евро /24 941,77 лева/ главница, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 084,10 евро /2120,31 лева/ възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 25.09.2024 г.; сумата от 567,75 евро /1110,43 лева/ мораторна лихва, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1048/12.11.2024 г. и изпълнителен лист № 764/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1897/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Претендира разноски в настоящото и заповедно производство.

Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите:

IBAN: BG53 BPBI 9920 1000 0920 05.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. С. С., чрез назначения от съда особен предсатвител адв.

2

К. Я., с който оспорва предявените искове

Оспорва твърдението на ищеца, че кредитът е предсрочно изискуем на 25.09.2024 г.

В представените по делото писмени доказателства не се съдържали данни, че волеизявлението на банката, че кредитът е предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК стигнало до ответницата.

Съгласно задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 4/2013 г.), предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а трябва да бъде надлежно съобщена на длъжника.

Оспорва представените от ищеца разписки за връчване на покана.

Нямало представени доказателства, че такова уведомление било връчено лично, нито на лице, оправомощено да го получи. Приложените разписки и покани били с дати преди твърдяната дата на настъпила предсрочна изискуемост - 25.09.2024 г. с връчена покана до длъжника. По делото имало представени от ищеца покани, които са без дата и в които изрично не се съдържало волеизявление, че от конкретнатата дата кредита е предсрочно изискуем.

Твърди, че договор № FL1396101 съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, които са нищожни, а именно клаузите, позволяващи на банката едностранно да променя лихвения процент въз основа на неясни критерии, били в ущърб на потребителя и нарушават принципа на добросъвестност.

Прекомерни такси и неустойки: Претендираните суми за мораторна лихва и разноски се основавали на клаузи, които не са индивидуално договорени и създавали значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Ищецът претендирал за един и същи период, а именно от 05.01.2024 г. до 25.09.2024 г. възнаградителна лихва и от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г. мораторна лихва.

Прави възражение, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 от ЗПК за начина на формиране на ГПР.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното по ч.гр.д. № 1897/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград съдът е издал в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Д. С. С. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 24 941,77 лева– главница по договор за кредит № FL1396101/05.07.2023 г. с 2 120,31лева– възнаградителна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 25.09.2024 г. с 1 110,43 лева– мораторна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 30.10.2024 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 563,45 лева– държавна такса и 2001,32 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

На 05.07.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 – кредитодател и Д. С. С. – кредитополучател/ картодържател е сключен договор сключен договор за потребителски кредит FL1396101/05.07.2023 г.,, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 26 000 лева за текущи нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката: 1/ През първите 6 месеца от срока на кредита лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5,850 %; 2/ След изтичане на този период и до крайния срок на издължаване на кредита се дължи лихва в размер, която се определя като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,350 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, чиято методика на изчисление е описана в чл. 3, ал. 2 и следващите. Към датата на сключване на договора стойността на ПРАЙМ е в размер на 2,500%. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора за кредит, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 8,75 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, 35 664,80 лева, изчислени към момента на сключване на договора.

Кредитополучателят дължи и уговорените между страните такси в чл. 5 от 4 договора. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, а именно: 05.06.2025 г. Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при просрочие, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетени за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 14, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си по установения от закона ред.

Банката-кредитор е избрала уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника да бъде връчено чрез ЧСИ.

Обстоятелството, че е търсен на единствения по нейни твърдения адрес на длъжника не може да доведе до извод, че е настъпила предсрочната изискуемост, доколкото при търсенето не е спазена разпоредбата на чл. 47 от ГПК - не е търсен в продължение на месец и не е отразено по данни на кого лицето живее или не на адреса. Предвид неспазване на процедурата по връчването на поканата уведомление до длъжника от ЧСИ Пеев не може да се приеме, че волеизявлението на кредитора за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, поради което не са налице изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на него. Съдът намира, че обявяване на предсрочната изискуемост не е породило действие, защото кредиторът не ангажира доказателства волеизявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника по един от всички договорени между страните начини.

От друга страна обаче, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство. В настоящия случай изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба, която съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока и безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В този случай изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за 5 издаване на кредитна карта условия за нейното настъпване. Упражняването на това потестативно право на банката и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Връчването на всички книжа по делото на ответника, вкл. когато е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е надлежно, ако е извършено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – решение № 118/19.07.2024 г. по к.т.д. № 1580/2023 г. по описа на ВКС, ТО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

В решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК, с което е разяснено, че при удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (в този смисъл и решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). С решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е удостоверено изявление на банкатаищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, 6 ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Аргументирано е, че, ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, във вр. с чл. 47, ал. 1 -5 ГПК отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.