Решение № 247 от 27.03.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Шумен, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. К.а при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. К.а Гражданско дело № 20253630101364 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, във вр. чл. 59, ал. 9 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Е. Ф. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ***, ет. 8, ап. 95, със съдебен адрес: гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, ет. 2, офис 206 чрез адв. Седат Кадир от ШАК срещу Е. С. И., ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр. Шумен, ул. „***ч“ № 28 , вх. 3, ет. 4, ап. 59.

Ищцата твърди, че с Решение № 871/16.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1887/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен било утвърдено постигнатото между страните споразумение, с което били определени мерки по отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника дете Елиса Е.ова С.а, родена на 09.08.2018 г., както следва: упражняването на родителските по отношение на детето Елиса Е.ова С.а, с ЕГН ********** било предоставено на бащата Е. С. И., при когото било определено неговото местоживеене, а на майката Е. Ф. Ф. бил определен режим на лични отношения, според който детето следва да се взема и връща от дома в гр. Шумен, ***, вх.3, ет. 4, ап.59.

Ищцата твърди, че още по време на съвместното й съжителство с ответника Е. Ф. Ф. била подложена на постоянен психически тормоз от негова страна, който с времето е станал нетърпим. Агресивното му поведение и непрекъснатите обиди и унижения били плод на болезнената му ревност, като същият настоявал тя да прекрати всякакви социални контакти и да прекарва цялото си време в къщи и на работа. Постоянни били заплахите за саморазправа, като всичко това се е случвало пред детето. Сочи, че се стараела всячески да избягва възможността детето да не става свидетел на скандалите им и затова предпочитала да понася нападките му, но и това не помагало за подобряване на отношенията. Ищцата твърди, че като последица от упражнявания психически тормоз изпаднала в депресивно състояние, за което била принудена да пие лекарства, както и дa потърси лекар, съответно и лечение в болница.

Излага, че след раздялата й с ответника Е. С. И., се била възстановила психологически, започнала да ходи на работа редовно и към настоящия момент работила на 1 трудов договор в с. Самуил, обл. Разград в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на длъжност „образователен медиатор“ и имала възможности да осигурява потребностите на детето.

Същата имала настоящ адрес, който е в с. Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, ул. „Ивайло“ № 9, като имотът имал достатъчна жилищна площ и добри условия за отглеждането на детето.

Също така сочи, че с оглед възрастта на детето - почти на 8 години, от женски пол, би било по-добре за неговото физическо и психическо развитие да бъде при неговата майка.

Ищцата излага, че изплаща редовно присъдената на детето си издръжка, но ответникът продължавал да не купува нищо на детето, а дрехите на Елиса били подарени от братовчедките й. Твърди, че при осъществяване на определените й контакти с детето й правило впечатление, че когато вземала детето от дома на бащата, винаги било разплакано, уплашено, не говорило, свивало се и гледало втренчено в една посока, като това продължавало докато излязат от квартала, а след като се отдалечали от дома детето се променяло - ставало съвсем друго дете, успокоявало се, прегръщали се, играели си, говорили си. Когато й гостувало детето в с. Самуил, заедно излизали в парка, на площадката и Елиса била много щастлива, че е сред деца и играе с тях. Всеки път детето й казвало, че иска да живее с нея и я питало кога ще я вземе за постоянно при нея. Всеки път детето брояло дните до следващата им среща.

Ищцата твърди, че ответника и майка му не поддържали комшийски и роднински връзки, не извеждали детето на детска площадка, за да може да си поиграе с деца.

Разходките били до гората и обратно, а игрите - на телефон или таблет. Въпреки, че детето често боледувало, му давали да яде сладолед зимата. Излага, че детето имало проблеми със зрението, като за този проблем имало изписани очила, но ответника и майка му не му разрешавали да ги носи, което било притеснително, тъй като проблема можело да се задълбочи.

Притеснително било и поведението на ответника и бабата му, тъй като карали детето Елиса да не обича майка си. Карали го да нарича баба си „мамо“. Миналата година за тържеството за 8-ми март детето не си е научило стихотворението, защото било стихотворение за мама.

Ищцата счита, още от периода преди раздялата им с ответника от негова страна било налице целенасочено и агресивно поведение, целящо да отчужди детето от нея и да изгради негативни представи за нея в неговото съзнание. В присъствието на бащата, детето се страхувало да общува свободно с нея, поради притесненията, които изпитвало от реакцията на родителя, упражняващ родителските права и налаганите от него ограничения.

Отчуждаващият родител обаче, в лицето на ответника, все още имал силно негативно влияние по отношение на малолетното дете Елиса Е.ова С.а, което пречило на контактите му с нея и твърди, че ако упражнява родителските права, тя по никакъв начин не би ограничавала контактите на детето с другия родител, тъй като това било от огромно значение за правилното му развитие.

Моли съда да измени постановените по-рано мерки, като постановите решение, с което да предостави упражняването на родителските върху малолетното дете Елиса Е.ова С.а, с ЕГН ********** на майката й Е. Ф. Ф., с ЕГН 92011225031, с настоящ адрес: с.

Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, ***, при която да определи и нейното местоживеене; да определи режим на лични отношения на бащата Е. С. И. с детето Елиса Е.ова С.а, с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, като детето се взема от дома на майката и се връща там; да осъди Е. С. И. да заплаща на детето Елиса Е.ова С.а, с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.

Ф. Ф., с ЕГН 92011225031, ежемесечна издръжка в размер на 300 лева до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до окончателното й изплащане.

2

В проведените по делото съдебни заседания ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител - адв. Седат Кадир от ШАК, като поддържа изцяло предявеният иск и моли съда да бъде уважен.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, като възразява изцяло, както по описаната фактическа обстановка, така и по сочените обстоятелства и доказателства. Заявява, че действително през 2017 г. с ищцата Е.

Ф. заживяли на семейни начала, като поради липса на собствено жилище, наели квартира, а през 2019 г. се преместили да живеят в жилище, собственост на нейната майка в гр. Шумен.

В началото отношенията им били нормални и спокойни, имало разбирателство, но след известно време ищцата започнала да показва слабост към алкохолни напитки през деня, докато бил на работа. Многократно се опитал да й помогне и да говоря с ищцата, но това не давало никакъв резултат, а напротив само изостряло отношения им, защото ищцата ставала твърде агресивна и нервна. Изцяло оспорва твърденията на ищцата за постоянен тормоз от негова страна като напълно неверни. Твърди, че никога не е проявявал физическа, вербална или психическа агресия към ищцата. Излага, че винаги се стремял да поддържа спокойна домашна обстановка и да бъде грижовен и любящ съпруг и баща. Оспорва и твърденията на ищцата, че ограничавал ищцата от всякакъв вид социални контакти като неотговарящи на истината, защото през деня работил, а след работа полагал грижи за дома и детето им, както и че никога не си позволявал да забранява или ограничава ищцата да поддържа контакти, както със семейството й, така и със свои приятели. Излага, че при всяко отсъствие на ищцата извън дома, осигурявал необходимото спокойствие, като поемал пълната грижа за детето, което оставало под негова отговорност. Излага, че по отношение на твърденията на ищцата за депресивното й състояние, никога не бил информиран, защото посладната не споделяла с него подобен тип проблем, както и че е посещавала лекар или психолог във връзка с психичното си здраве. Сочи, че след известен период от съвместния им живот, забелязал промени в поведението й - започна редовна употреба на алкохол през деня, което влошавало както нейното емоционално състояние, така и отношенията им. Опитвал се да разговарят и да й помогне, но това не дало положителен резултат. Употребата на алкохол водело до чести конфликти и агресивно поведение от нейна страна. С времето ищцата започнала да пренебрегва грижите за детето и домакинството, което налагало сам той да поемам всички задължения - готвене, почистване, разходки с детето, пазаруване и др.

Категорично оспорва изложените от ищцата твърдения, че детето било „винаги разплакано, уплашено, не говорело, свивало се и гледало втренчено в една посока“, както и че това поведение продължавало „докато напуснат квартала“. Подобни изказвания били крайно преувеличени и не отговаряли на обективната действителност. Детето никога не било проявявало страх, неувереност или притеснение, нито по време на ежедневните им занимания, нито при срещите с майка му. Напротив - винаги се стремял да му осигурява емоционален комфорт, чувство за сигурност и нормално развитие. Давал му пълна свобода и спокойствие при всеки контакт с ищцата и никога не възпрепятствал или ограничавал тези срещи. Също така, не отговаряло на истината и твърдението, че не извеждал детето на площадки или сред други деца. Детето редовно се разхождало на открито - както в паркови и градски пространства, така и сред природата. Разходките до гората не били единствена форма на физическа активност, а част от разнообразните занимания, които имали заедно.

Осигурявал му време за игри, както на открито, така и вкъщи, включително контролирано използване на електронни устройства, което било в съответствие с възрастта и развитието му.

Ответника категорично отрича обвиненията за целенасочено отчуждаване на малолетното дете Елиса Е.ова С.а от неговата майка. Излага, че никога не възпрепятствал или ограничавал личните контакти между тях, както и не въздействал върху психиката на 3 детето по начин, който да създаде в него негативно отношение към майка му. При всяка среща осигурявал спокойствие и необходимото време за провеждане на контактите, като съм уважавал правото на детето да поддържа емоционална връзка с майка си. Никога не карал детето да нарича баба си „мамо“, нито използвал форми на манипулация, за да накарал да отхвърли своята майка. Твърдението, че детето не си научило стихотворението за 8 март „защото било стихотворение за мама“, било изключително спекулативно и не отразявало действителността. Твърденията на ищцата, че детето се страхувало, когато е с него, че се „свива и гледа втренчено“, били напълно неверни и лишени от всякаква обективност. Детето Елиса било спокойно, комуникативно, емоционално стабилно и се чувствало защитено в средата, в която живее. Създаден бил подреден ежедневен режим, включващ хранене, разходки, игра, почивка и образователни занимания, съобразени с възрастта й. Никога не било проявявало емоционални сривове или страх от контакт с майка си в негово присъствие.

Ответника категорично оспорва твърдението, че не осигурявал на детето необходимитедрехи, обувки и лични вещи. Всички потребности на детето били редовно задоволявани-както чрез собствени покупки, така и чрез помощ от близки. Всякакви изказвания,че„детето носи само подарени дрехи или дрехи от братовчедки“ са не само преувеличени, нои обидни по своята същност. Освен това, тъй като се упражняват родителски права в негова полза, било напълно естествено по-голямата част от грижата да бъде поета от него исемейството му.