Решение № 213 от 01.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Станислав Стефански

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20204100500964 по описа за 2020 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. П., ЕГН:

*******, от гр. Г. О., ул. „*”, № , чрез упълномощения адвокат, срещу решение № 356/28.10.2020г. по гр. д. № 539/2020г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която съдът е осъдил К. А. П. да заплаща на малолетното си дете А. К. П., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител К. Ц. Ц., ЕГН: ********** ежемесечна издръжка в размер на 200,00лв. /двеста/, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.5.2020г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане, до окончателното плащане; да заплати на основание чл.149 от СК на малолетното си дете А.

К. П., ЕГН: ******, чрез нейната майка и законен представител К. Ц. Ц., 1

ЕГН: ****** издръжка за минало време /20.4.2020г. до 20.5.2020г./ в размер на 200,00лв. /двеста/ лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 21.5.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта относно режима на лични отношения и контакти на бащата с малолетното дете.

Решението се обжалва в тези части като неправилно, постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по тези въпроси. С въззивната жалба К. А. П. моли съда да постанови издръжка в минималния размер и режимът на лични отношения и контакти с детето да е: по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен по повод искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от СК на А. К. П., ЕГН: *******, чрез нейната майка и законен представител К. Ц. Ц., ЕГН: ********. Предявен е иск по чл.143, ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Предявен е и иск по чл.150 от СК за осъждане на ответника да заплати на малолетното си дете издръжка за минало време.

Ищцата А. К. П., ЕГН: ****** е родена на 19.01.2017г. и е дете на К. А.

П. и К. Ц. Ц.. Родителите на детето никога не са били съпрузи. Не е спорно, че преди живеели заедно и заедно се грижили за детето. През април 2020г. двамата се разделили, като понастоящем детето живее с майката, която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Следователно от м. април 2020г. ответникът няма пряк ангажимент с грижите за отглеждането и възпитанието на детето, както и не му е давал издръжка.

Така претенцията за осъждане на ответника за издръжка в полза на ищцата е основателна.

2

При отчитане, че той не е давал такава от 20.4.2020г. до 20.5.2020г. и в съответствие с чл.150 от СК претенцията за издръжка за този изминал времеви период е основателна. Касателно размера на издръжката за миналия период – претендиран е не много по – висок от минимално установения в чл.142 ал.2 от СК такъв и няма никакво основание да бъде постановено нещо друго.

Касателно размера на издръжката за периода от предявяване на исковата молба – претендиран е и е присъден от първоинстанционния съд в определен размер.

В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Ищцата е на четири години, малка е и ходи на детска градина. Тя има обичайните за едно четиригодишно момиче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Във връзка с последното и с оплакванията в жалбата следва да се подчертае, че тук не става въпрос за някакви специални потребности на детето, а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в социални и училищни форми на занимания.

Задължени за издръжката на малолетното дете са и двамата му родители – всеки от тях, съобразно финансовите си възможности.

Като се има предвид горното, участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката. Така, от общо необходимите за детето средства месечно, ответникът следва да осигурява по 200 лева.

Относно режима на лични отношения и контакти на бащата с малолетното дете – не са налице данни и доказателства, относно необходимост за ревизия на първоинстанционното съдебно решение в тази част.

3

С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение.

При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалба платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

Р

Е

Ш

И :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 356 от 28.10.2020г., постановено по гр.д.

№ 539 по описа за 2020г. на Районен съд – Г. Оряховица в обжалваните части.

ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН: *******, от гр. Г. О., ул. „*”, № да заплати на К. Ц. Ц., ЕГН: *****, гр. Г. О., ул. „*”, № като майка и законен представител на малолетното дете А. К. П., ЕГН: ****** сумата от 300,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок, от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5