Решение № 3973 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100504982 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на малолетната Н. К. Т., действаща чрез своята майка и законна представителка Г. Г. Д., срещу съдебно решение № 20591 от 12.12.2023г., постановено по гр. дело № 1862/2023г. по описа на СРС, 80 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК за разликата над 350 лв. до 800 лв. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и да се уважи изцяло иска.

Във въззивната жалба са изложени твърдеН. за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалН. закон и допуснати съществени нарушеН. на съдопроизводствените правила, като са представени нови доказателства за доходите на майката на въззивника.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответникК. Б. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва, като неоснователна. Сочи доказателства.

От малолетната Н. К. Т., действаща чрез своята майка и законна представителка Г. Г. Д., е подадена и частна жалба срещу определение № 11620 от 16.03.2024г. по гр. дело № 1862/2023г. по описа на СРС, 80 с-в, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за 1 разноските, присъдени в полза на ответника в размер от 720 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът К. Б. Т. не е подал отговор на частната жалба.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали след подаването на жалбата и отговора на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото - доходите на родителите на малолетната Н. К. Т..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

С решение № 20591 от 12.12.2023г. по гр. дело № 1862/2023г. на СРС, 80 състав, съдът на основание чл. 150 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е изменил размера на присъдената с решение № 5639/31.05.2022 г., поправено с решение № 8832/02.08.2022 г. по гр.дело № 69601/2021 г. на СРС месечна издръжка, която К. Б. Т. е осъден да заплаща на дъщеря си Н. К. Т., действаща чрез своята майка и законен представител Г.

Г. Д., като е увеличил размера от 300 лв. на 350 лв., считано от 12.01.2023 г., до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълН. предявен размер от 800 лева, като неоснователна. Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.

С решението си първостепенН.т съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Б. Т. да заплати на Н. К. Т., действаща чрез своята майка и законен представител Г.

Г. Д., сумата от 60 лева – разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 504 лева – разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ПървостепенН.т съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил Н. К. Т., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Г. Д., да заплати на К. Б. Т. сумата от 720 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

С определение № 11620 от 16.03.2024г. по гр. дело № 1862/2023г. на СРС, 80 състав, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането на ищцата Н. К. Т., инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 373379/28.12.2023 г. на СРС за изменение на решение № 20591/12.12.2023 г. по гр.д. № 1862/2023 г. на СРС, в частта за разноските.

І. По въззивната жалба съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображеН. съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решеН.та. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, 2 тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е частично основателна.

Доводите на въззивника касаят противоречие с материалН. закон и необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалН. закон са неоснователни. ПървостепенН.т съд не е допуснал нарушение на императивни правни норми.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължеН. родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените) възможности на задължеН. родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за Н. К. Т., родена на *******., в размер от 300 лева, с решението от 31.05.2022 г., поправено с решение от 02.08.2022 г. по гр.дело № 69601/2021 г. на Софийския районен съд, 80 състав, детето е било на 9 години и 1 месец, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство, то е навършило 11 години и 2 месеца. От определянето на месечната издръжка от 300 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от 2 години Н. К. Т. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите ѝ от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 300 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.

Последното следва и от бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г. Т.е. настъпили са и обективни обстоятелства, с които размерът на издръжката следва да бъде съобразен, с оглед преценка най-добрия интерес на детето Н.. Тези изменеН. имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (нуждаещият се да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка).

Относно установените в първоинстанционното производство нужди на детето Н. К. Т., както и доходи на майката Г. Г. Д., настоящият състав на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СРС, като не следва да ги преповтаря в съдебН. си акт.

Във въззивното производство са приети нови доказателства от които се установи, че дължащият издръжка въззиваем К. Б. Т. е получил брутен доход за периода от м.05.2023г. до м. 04.2024г. в общ размер от 42400,98 лева, което средномесечно е 3533 лева.

ВъззивН.т съдебен състав приема, че бащата разполага с необходимите материални възможности да заплаща месечна издръжка за детето Н. от 400 лв., тъй като по делото е установено, че той е трудоспособен и полага труд, за което получава брутно възнаграждение (доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), което е достатъчно за да 3 заплаща на малолетното си дете месечна издръжка от 400 лв. (в същия смисъл е реш.

№ 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Този извод на съда кореспондира и с направеното от въззиваемата страна съдебно признание на неизгоден за тази страна факт, че може да заплаща месечна издръжка за детето от 400 лева (обективирано в съдебН. протокол № 5985 от 03.06.2024г.). Този факт съдът приема за доказан по делото.

Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето Н. К. Т. са необходими общо не по-малко от около 700 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззивницата, бащата следва да поеме сума в размер на 400 лв. месечно. Съдът увеличава месечната издръжка до сумата от 400 лева, като съобрази бързо настъпилите инфлационни процеси от началото на 2022г., продължили и през 2023г. (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето, макар и последН.т да реализира месечен доход, който е идентичен по размер с този на другия родител. Не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че бащата К. Б. Т. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето Н. в пълН. претендиран размер от 800 лева, а и не се установиха нужди на въззивницата, които да обосновават заплащане на издръжка в пълН. размер.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК определя като минимум на издръжката ¼ от размера на минималната работна заплата за страната. ВъззивН.т съдебен състав съобрази, че определеН.т от първостепенН. съд размер на месечната издръжка, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция е по-висок от посочеН. в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за страната от 01.01.2024г. е 933 лева, т.е. минималН.т размер на издръжката за детето е 233.25 лева). Определената от районН. съд месечна издръжка за детето Н. К. Т. в размер от 350 лв., макар и съобразена с приложимата норма при приключване на първоинстанционното производство, както и към датата на приключване на устните състезаН. пред въззивната инстанция, вече не отговаря на нуждите на детето. При изменение на обстоятелствата издръжката може да бъде изменена (арг. от чл. 150 от СК), както отново бъде увеличена с оглед нуждите на детето, но и съобразно с възможностите на дължащия издръжката.