Решение № 662 от 02.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Варна, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100500741 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на Р България против Решение № 521 от 17.02.2023 година, постановено по гр.дело № 8517/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с която Прокуратурата била осъдена, както следва: Да заплати в полза на Н. В. В., ЕГН **********, следните суми:

Сумата от 10 000 лева, /десет хиляди лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение като правозащитен орган за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страх, душевни страдания и уронване на доброто име от привличането му като обвиняем по ДП № 1199/2011 г. по описа на Първо РУ на ОДМВР - Варна и като подсъдим по НОХД № 6468/2015 г. на ВРС, ВНОХД № 1309/2017 г. и ВНОХД № 1436/2017 г. на ВОС и воденото срещу него наказателно производство извън разумния срок, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 30.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

Сумата в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение като правозащитен орган за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатен 1 адвокатски хонорар за осъществената правна помощ и съдействие по НОХД № 6468/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, заплатена по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г.;

Сумата в размер на 456.68 лева /четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем/, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 500 лв., за периода от 30.06.2019 г. до депозиране на исковата молба в съда /29.06.2022 г./, както и в частта, с която е била осъдена Прокуратурата на Р България, представлявана от Районна прокуратура - Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 57, ет. 3, да заплати в полза на Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 1 527.81 лв. /хиляда петстотин двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи сторени от ищеца разноски в производството (държавна такса и адвокатско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която е била осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Районна прокуратура - Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 57, ет. 3, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ за заплатени депозити за възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Съобразно доводите в депозираната жалба въззивника, в лицето на Прокуратурата на Р България моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал закона, като не е отчел наличната законодателна уредба и факта, че отсъстват доказателства за причинно – следствена връзка между травмите на ищеца и действията на Прокуратурата.Излага се, че съдът не е извършил подробна и задълбочена проверка на фактите, преди да се произнесе, включително досежно изготвената комплексна Съдебно медицинска и Психиатрична експертизи.В заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното решение и да отхвърли претенцията.

По делото е наличен отговор от страна на адв.Ю.Г. /ВАК/, които представлява въззиваемия В. и които намира, че жалбата е неоснователна.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, Прокуратурата е надлежно призована, представлява се от Прокурор Н., която моли съдът да отмени решението и да 2 отхвърли претенциите; евентуално моли размера на присъденото обезщетение да бъде намален.

Адв.Г., които представлява въззиваемия моли съдът да потвърди решението, като счита, че ВРС е отговорил правилно, както на фактите, така и по правото.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

От застъпеното в исковата претенция става ясно, че на 15.07.2011 година. срещу ищеца и покойната му съпруга С. В.а е била образувана преписка ЗМ № 1999/2011 г. по описа на Първа РУ на МВР - гр. Варна, в резултат на подадена жалба от В.Ч. и Б.И. – наематели на собствен на ищеца и съпругата му имот, с оглед липсващи предмети на наемателите. С постановление от 07.10.2011 година е било образувано ДП № 1999/2011 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за противозаконно присвояване на чужди движими вещи, собственост на В.Ч. и Б.И., като на 04.11.2011 г. ищецът бил разпитван като свидетел, а на 30.01.2012 г. и на 06.02.2012 г. – участвал в очни ставки. Изложено е, че досъдебното производство било прекратено с постановление от 25.04.2013 г. от наблюдаващия прокурор, доколкото същият е намерил, че е налице маловажен случай на престъпление по чл. 206, ал. 5 вр. ал. 1 НК. Ищецът посочва, че актът на прокурора бил отменен, като с Определение от 10.07.2013 година, постановено по ВЧНД № 740/2013 г. по описа на ВОС, досъдебното производство било върнато за доразследване, по късно с постановление от 28.11.2013 година наказателното производство било прекратено. В резултат на обжалване на прокурорския акт, същият бил отменен с Определение от 03.02.2014 година по ВЧНД № 92/2014 г. по описа на ВОС, а ищецът бил разпитан отново като свидетел на 04.06.2014 г., с оглед връщане на материалите по досъдебното производство за провеждане на нови процесуално-следствени действия. Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка“ и бил разпитван. Посочено е, че материалите по разследването били предявени на ищеца на 24.09.2014 г., като във връзка с направени искания и възражения от неговия защитник, досъдебното производство били върнато за извършването на допълнителни процесуалноследствени действия. Материалите по разследването били предяви отново на 21.10.2014 г. на защитника на ищеца, доколкото всяко призоваване и разпит стресирали страната. Излага се, че ищцовата страна 08.05.2015 година отново е била привлечена и разпитвана като обвиняем, като на 19.05.2015 г. отново й били предявени материалите по делото. С постановление от 02.06.2015 г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство било прекратено, който акт обаче бил отменен с Определение от 29.06.2015 година, постановено по ЧНД № 2884/2015 г. по описа на ВРС. Твърди се ищецът да е бил привлечен 3 отново в качеството на обвиняем на 05.11.2015 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, но и за такова по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на 24.11.2015 г. му били предявени материалите по досъдебното производство. На 18.12.2015 година е бил внесен обвинителен акт, в резултат на което е на 21.12.2015 г. било образувано НОХД № 6468/2015 г. по описа на ВРС. О.с.з. било насрочено за 22.02.2016 г., но било отложено за 04.04.2016 г. На посочената дата било проведено съдебното заседание, но делото било отложено за 13.06.2016 г. По молба на повереника на Б.И. разглеждането на делото било отново отложено, като новата дата за провеждане на о.с.з. била 19.09.2016 г. На тази дата се твърди от ищеца, че е бил разпитван, като делото било отложено за 14.11.2016 г., с оглед нуждата от провеждане на разпит на неявилите се свидетели и вещи лица. Сочи се, че по молба на повереника на Б.И. била определена нова дата за разглеждане на делото в о.с.з. за 23.01.2017 г., като отново се наложило делото да бъде отсрочено по искане на защитника на другия обвиняем по делото – синът на ищеца Н. Н. В.. Твърди се, че делото било отложено за 27.02.2017 г. по молба на повереника на Б.И.. В проведеното о.з.с. била назначена допълнителна експертиза, което наложило определянето на друга дата за изслушване на вещото лице, като делото било отложено за 15.05.2017 г. Постановена била заповед от 28.06.2017 г. за извършване на оглед на апартамента, от който се твърдяло да са присвоени движимите вещи на наемателите, поради което делото било отложено за 29.06.2017 г. След провеждане на огледа е изложено, че производството по делото е отложено за 11.09.2017 г., на което проведено о.с.з. ищецът бил разпитван. На 11.09.2017 година съдът се произнесъл с оправдателна присъда по отношение на ищеца, която била обжалвана от частните обвинители, а депозираният на 20.09.2017 г. протест от представител на ВРП бил оттеглен след запознаване на прокурора с мотивите към постановения съдебен акт. В тази връзка е образувано ВНОХД № 1309/2017 г. по описа на ВОС, но производството по делото било прекратено и върнато на първоинстанционния съд 2 за администриране на подадената жалба. След изправяне нередовностите по същата, било образувано ново ВНОХД № 1436/2017 г. Насроченото за 11.01.2018 година о.с.з. било отложено за 08.02.2018 година, поради служебна ангажираност на защитника на ищеца. С решение от 06.03.2018 година ВОС е потвърдил изцяло оправдателната присъда. Излага се, че доколкото производството по делото е продължило 3 години, 6 месеца и 7 дни, на което на 30.07.2018 г. ищецът подал заявление по глава трета „а“ ЗСВ до Инспектората към Министерство на правосъдието за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Сочи, че в резултат на извършена от Инспектората проверка, заявлението било отхвърлено, тъй като не е установено надхвърляне на разумния срок, поради което ищецът пред ВРС е пожелал и произнасяне на настоящата инстанция в тази насока.

Също в ИМ ищцовата страна е посочила, че след привличането му като обвиняем и като подсъдим, животът му е претърпял промени – изолирал се социално и престанал да общува с приятели, близки и колеги. Обвинението повлияло негативно и при изпълнение на служебните му задължения като 4 вещо лице. Намира, че през процесния период работата му намаляла, като през цялото време изпитвал унижение, страх и притеснение от колегите си, деловодителите по делата, по които бил назначен за експерт и обществото.

Ищецът посочва, че всички се отдръпнали от него и семейството му след като разбрали за проблемите им с прокуратурата. Твърди се, че няколко дни преди и след всяко съдебно заседание ищецът не можел да спи, защото се стряскал и сънувал кошмари; че се е появило трайно главоболие, изпитвал непрекъснато неразположение и отпадналост, поради което приемал успокоителни лекарства, и хапчета за сън.В ИМ се сочи още, че той е изпитвал постоянен страх да не бъде неоснователно осъден; приема, че онкологичното му заболяване и здравословните проблеми на съпругата му били отключени в резултат на преживения стрес и униженията през годините, като придружаващите му заболявания се обострили след 2017 г. Посочено е в исковата молба, че по мнение на лекари, изпитвания от ищеца психически дискомфорт и последвалото онкологично заболяване били вследствие на силния и постоянен стрес, на който същия бил подложен през годините. В допълнение на това е изложено, че доброто му име и авторитета, градени през годините, били уронени.

От фактическа страна не е спорно, че посочените в ИМ дати на образуване, привличане , времетраене на съдебния процес и други са безспорно верни.

Не е спорно още и е видно от Договор за правна защита и съдействие № 6/2016 г. от 17.02.2016 г. (също приложен към НОХД № 6468/2015 г. на ВРС), че между въззиваемия и адв. Д.Д. е договорено възнаграждение в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, платимо в брой, във връзка със защита по НОХД № 6468/2015 г. на ВРС /л. 128/.

По делото е било приложено и Писмо изх.№ 94-Н-203/18 от 28.01.2019 г. на Министерство на правосъдието /л. 129/, от което става ясно, че по подадено заявление, разгледано от Инспектората към ВСС е извършена проверка – последната е установила, че заявлението е отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 ЗСВ.