Решение № 6422 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6422 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

М.а Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20221100512893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от Л. Е. М. срещу решение № 6015/07.06.2022 г. по гр.д. № 45187/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, поправено с решение № 9725/31.08.2022 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „С.Г.Г.“ АД на основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумите, както следва: 24 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 1028,35 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10110/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 3562,01 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 18,70 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л.

М., 19,48 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № 1317/15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., и 24,90 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по 1 жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление № 1357/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., ведно със законната лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане.

Подадена е частна жалба от „С.Г.Г.“ АД срещу определение № 22198/31.08.2022 г. по гр.д. № 45187/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, с което е отхвърлена молба на „С.Г.Г.“ АД за изменение на решение № 6015/0706.2022 г. по гр.д. № 45187/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят – Л. Е. М., твърди, че решението в частта, с която исковете спрямо него са уважени, е неправилно, тъй като не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността му в качеството на съдебен изпълнител. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – „С.Г.Г.“ АД, счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Частният жалбоподател - „С.Г.Г.“ АД, счита, че има право на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което моли определение № 22198/31.08.2022 г. по гр.д. № 45187/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, да бъде отменено, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба - Л. Е. М., оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „С.Г.Г.“ АД с обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени срещу Л. Е. М. за заплащане на сумите, както следва: по главните искове с правно основание чл. 441, ал.

1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ – 3 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно събрана банкова такса по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М.; 48 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 1028,35 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10110/15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 3562,01 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на 2

ЧСИ Л. М., 25 лв., представляваща обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № 1317/15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М.; 48 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М.; 25 лв., представляваща обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление № 1357/28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., ведно със законната лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане; по евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 48 лв., представляваща начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М. без основание, 1028,35 лв., представляваща начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10110/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М. без основание, 3562,01 лв., представляваща начислена такса по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М. без основание; 48 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М. без основание.

Ищецът - „С.Г.Г.“ АД, твърди, че процесните суми са събрани от него принудително в рамките на изпълнително дело № 20207850400118 от страна на ответника Л. Е. М., който в качеството си на ЧСИ е осъществил незаконосъобразно принудително изпълнение, евентуално – събрал е сумите при начална липса на основание. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение главните искове са уважени частично, като на основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ ответникът Л.

Е. М. е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 24 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 1028,35 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10110/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 3562,01 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л.

М., 18,70 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., 19,48 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № 1317/15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., и 24,90 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление № 1357/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., ведно със законната 3 лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане.

Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която главните искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е частично неправилно.

Въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 ЗЗД. Съгласно ал. 2 на същия законов текст, налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

За основателност на иска по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ следва да се установи противоправно поведение от страна на ответника Л.

Е. М., действащ в качеството на ЧСИ, изразяващо се в незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20207850400118, в резултат на което ищецът „С.Г.Г.“ АД да претърпяло имуществени вреди в претендирания размер.

Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос (така т. 3 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС).

Следователно, решението по ч.гр.д. № 11632/2020 г. по описа на СГС, II-Д състав, което е постановено в производство по чл. 435 и сл. ГПК, образувано във връзка жалба срещу разноските по процесното изпълнително дело, не обвързва съда, разглеждащ иска за вреди срещу съдебни изпълнител във връзка с твърдяното процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

4

Принципното разрешение в чл. 79 ГПК е, че разноските в рамките на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен ако са налице изключенията, предвидени в посочения законов текст, а именно - делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В конкретния случая, първият спорен по делото въпрос е, дали съдебният изпълнител е имал основание за събиране на такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от длъжника във връзка с приети за събиране публични задължения на длъжника – за сумата в размер на 1028,35 лв. и за сумата в размер на 3562,01 лв.

Видно от представеното копие на изпълнително дело № 20207850400118 по описа на ЧСИ Л. М., същото е образувано по молба на „Е.М.“ ЕООД за принудително събиране на задължение на „С.Г.Г.“ АД, съгласно изпълнителен лист от 18.12.2019 г. по гр.д. № 871/2018 г. по описа на РС – Монтана.

В рамките на посоченото изпълнително дело съдебният изпълнител е отправил искане до НАП на 21.08.2020 г. за издаване на удостоверение по чл. 191, ал 4 ДОПК.

Такова е получено от съдебния изпълнител на 28.08.2020 г., като е удостоверено, че към момента на издаването на удостоверението – 21.08.2020 г. длъжникът има публични задължения в размер на 10616 лв.

На 11.09.2020 г. съдебният изпълнител отново е поискал от НАП издаването на удостоверение по чл. 191, ал 4 ДОПК. Такова е получено от съдебния изпълнител на 16.09.2020 г., като е удостоверено, че към момента на издаването на удостоверението – 14.09.2020 г., длъжникът има други публични задължения в размер на 45222,41 лв.

В същото време, длъжникът е подал молби до съдебния изпълнител, с които е поискал прекратяване на изпълнителното дело, тъй като е погасил задълженията си към НАП, съответно – към молба от 02.09.2020 г. е приложил платежно нареждане от 21.08.2020 г. за сумата в размер на 10616 лв., а към молба от 18.09.2020 г. – платежно нареждане от 15.09.2020 г. за сумата в размер на 45222,41 лв.