Решение № 257 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330113412 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Г. Т. А. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на ***. Ответникът имал качеството на собственик на топлоснабден имот в ***, поради което и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия. При неплащане в срок дължала обезщетение за забава по реда на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД разпределило топлинна енергия на стойност 1373.55 лв., от които 1327.51 лв. главница – топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2022г. до 12.04.2023г. на стойност 46.04 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 5271/23г. заповедта била връчена по чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на горните суми, като са претендирани направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Г. Т. А., чрез назначения 1 особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се претендираните суми по основание и размер. Не било доказано, че топлинната енергия е потребена от абоната. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Направено е искане да се направи справка за настоящ адрес на ответника, с оглед разпоредбата на чл.113 ГПК.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 5271 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед № 2447 от 18.04.2023г., с която е разпоредено Г. Т. А. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1327.51 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН: ***; обезщетение за забава за периода 02.07.2022 г. – 12.04.2023 г. в размер на 46.04 лева /четиридесет и шест лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 27.47 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ - държавна такса и50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в.

„Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.

Представен е препис – извлечение от сметка на Г. Т. А., за обект на потребление ИТН: ***, ***, за дължима главница в размер на 1327.51 лв. за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г., както и за лихва от 46.04 лв. за периода от 02.07.2022г. до 12.04.2023г.

Представен е нотариален акт за продажба на право на собственост № ***, за закупен от Г. Т.

А. недвижим имот – апартамент***, с площ от 134 кв.м., заедно с избено помещение ***, в дворно място, находящо се в ***. Представено е също писмо от *** от 11.07.2019г., ведно с копие от кадастрална карта.

По делото е представено заключение на СТЕ, според което през процесния период 01.05.2022г. до 30.10.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала топлинна енергия само за БГВ. В имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор и щранг-лира са присъединени към топлопреносната мрежа в блока. Поради неотоплителния сезон и липса на потребление, ТЕ за отопление не е начислявана. В имота има 2 бр. монтирано устройство водомерно за отчитане на изразходваното количество топла вода и БГВ. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост” – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България 2

Топлофикация” ЕАД, което е било установено чрез сравнение на справки за начислена топлоенергия от „Бруната” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което актуалното задължение към дата на изготвяне на експертизата за имота на *** възлиза на 1 327.51 лв., за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г., а обезщетението за забава – на сумата от 46.04 лв. за периода от 02.07.2022г. до 12.04.2023г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5271 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение № 2447 от 18.04.2023г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представения по делото нотариален акт за продажба на право на собственост № ***, се установява, че Г. Т. А. е собственик на недвижим имот – апартамент Д, с площ от 134 кв.м., заедно с избено помещение ***, в дворно място, находящо се в ***. Установява се от писмените доказателства, че апартамент *** отговаря на апартамент *** от одобрения архитектурен проект, който апартамент е в жилищна сграда, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Предвид горното съдът намира, че ответникът през исковия период е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което и дължи заплащане на сумите за доставена топлинна енергия.

В конкретния случай с исковата молба се претендира само стойност на топлинна енергия за БГВ. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, всички отоплителни тела тип радиатор и щранг-лира са присъединени към топлопреносната мрежа в блока, като поради неотоплителния сезон и липсата на потребление, ТЕ за отопление от същите не е начислявана. По отношение на топлинната енергия за БГВ е констатирано от вещото лице, че през процесния период в имота има монтирани индивидуални разпределителни устройства за визуално отчитане, има монтирани 2 бр. водомери за топла вода, и начисленията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са се правили на база визуалното им отчитане. В съдебно заседание вещото лице разясни, че достъп до уредите е осигуряван, тоест налице е визуален отчет, чрез инкасатор, който отчита. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от 3 топлинния счетоводител. Няма основание заключението да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретните размери на предявените искове се установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. При тези данни съдът намира, че исковете са установени по основание, както и по размер.

С оглед изхода на делото и предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските по заповедното производство възлизат на сумата от 77.47 лв., от които 27.47 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а тези по исковото производство – на сумата от 1112.98 лв., от които 75.63 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 437.35 лв. възнаграждение за особен представител, 300 лв. депозит за СТЕ, 200 лв. депозит за ССчЕ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Т. А., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1327.51 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и 51 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г. за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН: ***; обезщетение за забава за периода 02.07.2022 г. – 12.04.2023 г. в размер на 46.04 лева /четиридесет и шест лева и 04 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.04.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед № 2447 от 18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5271 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА Г. Т. А., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 77.47 лв. /седемдесет и седем лева и 47 ст./ разноски по ч.гр.дело № 5271 по описа на ПРС за 2023г. и 1112.98 лв. /хиляда сто и дванадесет лева и 98 ст./ разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4