Акт от 31.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

3

Година

23.02.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.12

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20085100600276 по описа за

2008 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 141/25.11.2008 г., постановена по НЧХД № 42/2008 г., Момчилградския районен съд е признал подс.М. Б. Ю. от с.Илийско, общ.Джебел за виновен в това, че на 20.07.2007 г. в землището на с.Илийско, общ.Джебел, причинил разстройство на здравето, болка и страдание на Д. Ю. М. от с.Илийско – лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за деяние по чл.130, ал.2 от НК. С присъдата, съдът е осъдил подс.М. Ю. да заплати на Д. М. сумата в размер на 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 3000.00 лева е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Подс.Ю. е осъден също да заплати по сметка на на РС – Момчилград сумата в размер на 117.00 лева, от които 85.00 лева за вещо лице и 32.00 държавна такса върху уваженената част от гражданския иск.

Недоволни от така постановената присъда са останали, и подсъдимия М. Б. Ю., и тъжителя Д. Ю. М. В жалбата на подсъдимия, която е подадена чрез защитника му – адв.Л.Базлянков се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е нарушен материалния закон-неправилно било квалифицирано деянието, а размерът на уважения граждански иск бил несправедливо завишен. Излага следните съображения: Липсвали безспорни писмени и гласни доказателства, че на 20.07.2008 год. в района на с.Илийско,община Джебел, подсъдимият М. Б. Ю. е нанесъл побой на Д. Ю. М. от с.с., като му е причинил лека телесна повреда; Установено било, че двамата са се сбили и взаимно са се увредили, за което подсъдимият представил Съдебномедицинско удостоверение № 210 от 25.07.2007 год.издадено от съдебен лекар в гр.Кърджали; Съдът неправилно отказал приложението на чл.130, ал.3 от НК, тъй като тъжителят М. също причинил лека телесна повреда на подсъдимия Ю.; И съдът неправилно завишил размера на присъденото обезщетение - 800 лева, тъй като пострадалият не биле претърпял особени болки и страдания, и присъденото обезщетение било несправедливо. Моли на основание чл.318, ал.6 от НПК, във вр.с чл.334, т.2,3 от НПК във вр.с чл.336 ал. 1 т.3 от НПК, във вр.с чл.337 ал. 1 т. 1 от НПК, да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимия М. Ю. да бъде оправдан или обжалваната присъда да бъде изменена, като на основание чл.130, ал.3 от НК, подсъдимия бъде освободен от наказание, или да бъде намален размера на уважения граждански иск.

В жалбата на тъжителя Д. М., подадена чрез адв.М.Чилова, се твърди, че така постановеното решение в частта, с която подсъдимият е осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800лв. е неправилно, тъй като присъденият размер на обезщетението бил занижен и несправедлив по следните доводи: На първо място, съдът при определяне на размерът на обезщетението не бил взел предвид писмените доказателство приложени към делото, от които било видно, че в резултат на нанесеният му побой е престоял в болнично заведение за периода от 20.07.2007г. до 23.07.2008г., което обуславяло по-висок размер на обезщетението, имайки предвид състоянието в което бил и това, че лечението му е изисквало болничен престой. На второ място, съдът не бил взел предвид и многобройните увреждания, които са му причинени и описани в съдебно медицинското удостоверение, а именно: цепковидна рана в лявата част на главата, нараняване на дясната вежда, на брадата, охлузване на кожата и клепачите, наранявания в лавата поясна област, наранявания по крайниците и не на последно място загубата на съзнание за неопределено време и сътресението на мозъка, което макар и краткотрайно и без пълна загуба на съзнание, видно от допълнителната съдебно медицинска експертиза по делото е довело до влошаване на здравето му, а това също обуславяло по-висок размер на обезщетението. След като не бил обсъдил подробно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, съдът присъдил занижен размер на следващото му се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800лв., който размер не бил съобразен с принципът на справедливостта при определянето му. Моли да се измени присъдата постановена по НЧХД № 42/07г. по описа на МРС, в частта й относно размера на присъденият граждански иск, като същият размер бъде увеличен от 800лв. на 3 000лв.

В съдебно заседание жалбодателят М. Ю. не се явява и не изпраща представител.

Ж. Д. М. лично и чрез адв.Чилова, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Жалбата на подсъдимия счита за неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и тъжителя се познавали отпреди. Същите имали разправии от много време по повод най-различни обстоятелства. От около година влезли в спор по повод земеделска земя, която според всеки един от тях следвало да се ползва. На 20.07.2007 г. по повод споровете относно тази земеделска земя следвало двамата на место заедно със св.Антон Георгиев да отидат и да направят замерване и съответно уточняване на размера на въпросната нива. В този момент вледствие на тези стари скандали двамата разменили реплики, скарали се, в резултат на което подсъдимият нанесъл удар с кол в главата на пострадалия. След този удар подсъдимия не посегнал втори път в присъствието на св.Георгиев и двамата се спречкали. Св.Антон Георгиев им извикал да спрат, след което отишъл до селото и потърсил помощ в джамията и в полицията. След като полицаите св.Димитров и св.Господинов пристигнали на място, заварили тъжителя облян в кръв легнал на земята, след което отвели пострадалия в Спешна помощ при св.Сеид Осман, а подсъдимия в РПУ-Джебел за изясняване на случая. Вследствие на тези удари пострадалия получил наранявания, описани в съдебно-медицинско удостоверение №201/07 г., представено по делото на съдебен лекар Н.Маринов, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на текста, по който е предаден на съд, а именно чл.130, ал.2 от НК. Преценил е, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което е приел, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. Съдът с оглед описаните увреждания в съдебномедицинското удостоверение е приел, че предявения граждански иск е завишен по размер, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия сумата в размер на 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 3000.00 лева била недоказана и неоснователна, поради което е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер.

При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Делото е образувано по тъжба на пострадалия Д. Ю. М., с която на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършване престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 20.07.2007 г. около 11.30 часа в с.Илийско, общ.Джебел, подсъдимият причинил на тъжителя разстройство на здравето, както и болка и страдание, чрез причиняване на лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С диспозитива на присъдата си и в мотивите към нея първоинстанционния съд е признал подсъдимия М. Б. Ю. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като в същото време текстово е изписал едновременно състава на ал.1 и ал.2 на чл.130 от НК, които са взаимноизключващи се, а именно – “разстройство на здравето, болка и страдание – лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”. Т.е., съдът е признал подсъдимият М. Ю. в извършване едновременно на престъпление по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК, които алинеи осъществяват различни състави на престъплението лека телесна повреда. Или, налице са вътрешни противоречия в диспозитива, а в и мотивите на обжалваната присъда относно деятелността на подсъдимия. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на подсъдимия Ю. Съдът е длъжен да изясни фактическият състав на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, респ. същото да намери отражение при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, който следва да узне за точно какво престъпление е признат за виновен. В случая остава неясна волята на съда за какво точно престъпление е признал подс.М. Ю. за виновен – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето.

На следващо място, съдът се е произнесъл по граждански иск в наказателното производство без да е приемал такъв за съвместно разглеждане и без да е конституирал пострадалия от престъплението като граждански ищец. Действително в тъжбата е бил предявен срещу подсъдимия и граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди, но съдът не е приемал такъв и не е конституирал тъжителя и като граждански ищец, съгласно правилата по чл.84 – 88 от НПК. Произнасянето по непредявен иск е недопустимо и винаги води като последица обезсилване на съдебния акт и прекратяване на производството в тази му част.

Освен изложеното, съдържанието на мотивите към присъдата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. Съдът се е задоволил да посочи установените обстоятелства безкрайно лаконично приемайки, че подсъдимия е нанесъл на тъжителя един единствен „удар с кол в главата”, след което е посочил, че „вследствие на тези удари пострадалия е получил наранявания, описани в съдебномедицинско удостоверение №201/07 год., представено по делото, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”. От изложените от съда мотиви не става ясно от единствено описания удар от страна на подсъдимия ли са получените увреждания на пострадалия, описани в приетото съдебномедицинско удостоверение или уврежданията са вследствие и на други нанесени удари, които обаче не са описани във възприетата от съда фактическа обстановка. Излагайки правните си съображения по постановената присъда, решаващия съд се е задоволил да посочи, че „..подсъдимият е осъществил престъпния състав на текста, по който е предаден на съд, а именно чл.130, ал.2 от НК”. В крайна сметка, така и никъде в мотивите си, не е описал в какво именно се изразява леката телесна повреда, причинена на пострадалия. Или, първоинстанционният съд не е извел признаците на деянието от обективна и субективна страна, т.е. липсват правните съображения на съда за възприетата правна квалификация на деянието, кое е изпълнителното деяние и т.н., и отново остава неясно кой от двата състава на леката телесна повреда е приел съда, че е осъществен от подсъдимия.

Неизлагането на съображения от съда по отношение на посочените по-горе въпроси, които имат значение за приложението на закона и отговорността на подсъдимия, по същество представлява липса на мотиви за тези обстоятелства, която води до нарушаване и ограничаване на правото на защита на подсъдимия, т.к. се ограничава възможността при обжалване на съдебния акт да посочи с какво са нарушени правата и законните му интереси, да мотивира доводите си за неправилното приложение на закона или за явна несправедливост на наложеното наказание, т.е. посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66b358a4-df77-4cd5-a880-4d7c67257bb9