Решение № 260287 от 16.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 16.08.2021 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 12.07.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА т.дело № 171 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба ,предявена от М.Г.И. с ЕГН ********** - непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща Г.И.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.З. *** против „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, с правно основание: чл. 226 и сл. от КЗ /отм./ и цена на исковете 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева)..

В исковата молба се посочва, че на

11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с per. № СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН ********** е причинила по непредпазливост смъртта на И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.

С.З. - брат на ищцата М.Г.И. и на И. Г. Е., ЕГН **********, дядо на ищцата.

Сочи се, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр. № 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното производство се разследва от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. като ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признава подсъдимата И.Б. за виновна в това, че в това, че на 11.06.2016 г., на път II-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с per. № СТ 0598ВН, е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И. Г. Е., роден на ***г. и на И. Г.И., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч.Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на ***г„ изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъди на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.

В исковата молба се сочи, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път 11-57, км. 11 +200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ „Т.“ до с. С.. И. Г. Е.

(дядо на ищцата), управлявал л.а. „Опел Астра“ с per. № СТ 2083СМ в посока от с.С. към гр.С.З.. В автомобила, като пътник на задната седалка е пътувал братът на ищцата - И. Г.И.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“ с per. № СТ 2083СМ е бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с per. № СТ 0598ВН, управляван от И.Б.. В резултат на удара братът на ищцата И. И. е получил множество травматични увреждания и е бил транспортиран с линейка в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ - С.З.. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно приемно отделение /СПО/ в коматозно състояние и след консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където също били предприети действия за стабилизиране на жизнените му функции. Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07.10 часа на 12.06.2016г. И. Г.И. починал. Смъртта на И. Г.И. е в резултат на получените при ПТП травматични увреждания. Установените и описани травматични увреждания отговарят да са получени при станало ПТП. Посочва се, че в резултат на удара И. Г. Е. е бил притиснат от изпъкналите части и уредите за управление на купето на лекия автомобил и е починал на място. За да бъде изваден от автомобила, е била необходима намесата на служители от „Гражданска защита“. В изготвената по досъдебното производство СМЕ е посочено, че при огледа и аутопсията върху трупа на И. Г. Е. се е установило: Мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък. Гръдна травма - счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на гръдната аорта. Хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800 мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда, дясната повърхност на лицето и брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник.

Разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът. Охлузвания по двата долни крайника. От заключението е видно, че смъртта на И. Г. Е. е в резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота.

Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове и всички те отговарят да са получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.

Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР С.З. за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З., е видно, че М.Г.И. е сестра на починалия И. Г.И. и внучка на починалия И. Г. Е..

Посочва се, че от приложените Съобщение за смърт № 101 от 12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт № 1007 от 12.06.2016г., съставен в гр. С.З. е видно, че смъртта на И. Г.И. е настъпила на 12.06.2016г.

Сочи се, че от приложените Съобщение за смърт №173 от 12.06.2016г„ издадено от УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт №1008 от 12.06.2016г., съставен в гр. С.З. е видно, че смъртта на И. Г. Е. е настъпила на 11.06.2016г.

В исковата молба се посочва, че в резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя единствен брат и дядо си по бащина линия. Между тримата са съществували чувства на обич и привързаност, а ищцата се е грижила за своя по-малък брат.

Семейството на ищцата се е състояло от дядото И. Е., бабата М. Е.а, майка и и баща и, както и по малкия и брат - И.. Цялото семейство е живяло в едно домакинство и са били привързани един към друг. Скръбта й от загубата на двама членове на семейството е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на своя брат и дядо. Преди трагичния инцидент ищцата и И. И. са били ежедневно и постоянно заедно. Връзката между тях била изключително силна и внезапната смърт на малкото й братче се е отразила изключително негативно на крехката психика на ищцата. Тъй като майката и бащата, са били трудово ангажирани, дядото е полагал преки грижи за децата в семейството и ищцата го е чувствала много близък. Същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близки за нея хора. Ищцата е била много близка с брат си и дядо си, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, М.И. все още страда от внезапната загуба на седемгодишния си брат и на дядо си. Внезапната загуба е нарушила обичайния й начин на живот и я е травмирала психически завинаги.

Твърди се, че не без значение е и факта, че при същото ПТП е пострадал тежко и бащата на ищцата, като пътник на задна дясна седалка в автомобила. Същия е бил с опасност за живота и е бил настанен за продължително лечение в болница. Погребението на брата и на дядото на ищцата и дългото отсъствие на бащата от дома, като същата е знаела, че той е в болница за лечение, допълнително е въздействала на детската психика. Опасността да загуби още един член на семейството, страха от още една загуба е въздействало на детската психика в отрицателен аспект. Дори след изписването на бащата от болницата, домашното му лечение е продължило с години, с допълнителни операции, постъпвания отново в болнични заведения. През цялото това време освен загубата на брат и дядо, ищцата е изпитвала и постоянен страх от загубата и на баща си.

Сочи се, че отношенията в семейството са били особено близки, не само между ищцата и пострадалите, и вследствие на загубата, тя претърпяла изключителни болки и страдания.

Посочва се, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Сочи се, че според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Заявява, че предвид изложеното и тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито от ответника, нито от делинквента, за М.И. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Тъй като с действията си виновния водач И.Б. е причинила на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.

Сочи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично може да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).