Решение № 7921 от 14.12.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 14.12.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 2220 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците Р.Д.Т. и К.Д.В. твърдят, че техният баща Д.К.В. починал при ПТП на 06.10.2014 г., настъпило в гр. Пловдив на пътен възел „Коматевско шосе“ . Бащата на ищците пътувал като пътник в лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № *******, управляван от водача И.Г.И., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника „З.Б.И.“ АД.

Твърдят, че виновното и противоправно поведение на водача се установявало от влязла в сила Присъда № 57 от 10.06.2015 г. по н.о.х.д.№ 856/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. В исковата молба се излага още, че вследствие смъртта на техния наследодател, ищците са претърпели подробно описаните неимуществени вреди. Съобразно с изложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество „З.Б.И.“ АД да им заплати по 150 000 лева ( общо 300 000 лв. ), които суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща им – Д.К.В., настъпила в резултат на ПТП от 06.10.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от 150 000 лв., считано то датата на ПТП – 06.10.2014 г. до окончателното изплащане. Не претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва исковете по размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищците, за когото твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува с водач, за когото е знаел, че е употребил алкохол, поради което и според ответника Д.В. доброволно е поставил живота и здравето си в опасност. Оспорва исковете по размер, като изтъква, че претендираните суми са прекомерни, не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за присъждане на обезщетения за подобен род вреди и принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД.

Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 06.10.2014 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Третото лице помагач на страната на ответника – водачът И.Г.И., не е взел становище по исковете и отговора на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От

Удостоверение за наследници с изх. № 142932 от 23.06.2016 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив, се установява, че Д.К.В. е починал на 06.10.2014 г. и е оставил следните наследници: В.В.– съпруга, ищцата Р.Д.Т., ЕГН ********** – дъщеря, ищецът К.Д.В., ЕГН ********** – син и М.Д.Ш.– дъщеря.

Между страните не е спорно, а се установява и от надлежните писмени доказателства ( Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на л. 11; Протокол за оглед на местопроизшествие на л. 12), че на 06.10.2014 г. в гр. Пловдив, на пътен възел „Коматевско шосе“ около

18.20 часа е настъпило ПТП с участник - лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № ********, управляван от И.Г.И., при което пострадал като пътник Д.К.В..

С Присъда № 57 от 10.06.2015 г. по н.о.х.д.№ 856 по описа за 2015 г. на

Окръжен съд – Пловдив, НО, водачът И.Г.И. бил признат за виновен за това, че 06.10.2014 г. в гр. Пловдив на пътен възел „Коматевско шосе“ при управление на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ********е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 3 ЗДвП – водачът на ППС е длъжен да не управлява ППС под въздействие на алкохол“, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта – 2.36%о; чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват – не е контролирал МПС; чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превиша следните стойности на скоростта в км/ч за категория „В“ в населено място – 50 км/ч“ – управлявал е МПС със скорост около 73 км/ч/, с което и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.В., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта – 2.36 %о, установено по надлежния ред, поради и което на основание чл. 343, ал. 3, предл.

1, б.“б“, предл. 1 вр. с ал. 1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 343г вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 вр. с чл. 49, ал. 2 вр. с чл. 54 вр. с чл. 58А, ал. 1 вр. с ал. 5 НК, водачът И. е осъден на четири години и четири месеца лишаване от свобода и е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години. Присъдата е влязла в сила на 18.04.2016 г., видно от поставената заверка на окръжен съдия и секретар в долната й част, когато е била потвърдена в частта относно деянието на подсъдимия И., неговата противоправност и вината, а е изменена само в частта относно определеното му наказание, с Решение № 122 от 20.10.2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, НО по в.н.о.х.д.№ 307/2015 г.

Изслушана е в хода на съдебното дирене в настоящото производство комплексна съдебно – медицИ.ка и автотехническа експертиза / КСМАТЕ/, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. КСМАТЕ установява, че процесният лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег. № ********е бил оборудван фабрично с триточкови инерционни колани за всички места в него. Причината за смъртта на Д.В. е съчетана гръдна и коремна травма с увреждания на жизнено важни органи

- аорта, сърце, гръбначен мозък, слезка, черен дроб и настъпилата остра кръвозагуба. КСМАТЕ сочи, че по делото има данни – в протокола за оглед било записано, че предпазния колан на предна дясна седалка бил в прибрано положение, че пострадалият В. по време на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан. Получените травматични увреждания били изключително тежки и отговаряли да са получени от пътник без поставен предпазен колан. Ако В. е бил с поставен колан, уврежданията биха били по – леки, според вещите лица. КСМАТЕ установява още, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача И. от 2.36 %о трудно можело да се скрие, тъй като отговаряла на средна степен алкохолно повлияване, при която са нарушени концентрацията, вниманието, съобразителността, реакциите на водача, но значение имала индивидуалната поносимост на всеки индивид към алкохол.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.А.Г.и И.С.Н..

Свидетелят Г.установява, че познава ищците от повече от 20 години. Били в добри отношения с баща си, често се виждали и събирали. Последните години починалият Д.живеел с друга жена и не живеел заедно с ищците, които живеели с майка си. На свидетеля не му било известно да са се карали. Тъжали за баща си – той бил близък човек. Видял К. и Р. на втория ден след инцидента и те изглеждали съсипани; не им било приятно, че баща им си е отишъл по такъв нелеп начин. Преди инцидента били весели и жизнерадостни, а след ПТП вече не било така. Свидетелят И.Н. заявява, че е бил очевидец на ПТП през 2014 г., като не си спомня точната дата, но произшествието станало в гр. Пловдив на „Коматевско шосе“.

В катастрофиралия пред него автомобил имало двама човека. Автомобилът бил толкова смачкан, че първоначално не се виждал пътникът от дясно до шофьора. Свидетелят бил първият, който стигнал до автомобила, като жена му се обадила на телефон 112. Свидетелят Н. не бил забелязал дали пътникът имал колан, тъй като когато отворили вратата на колата, вече била дошла бърза помощ и медицИ.ката сестра се заела с него. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като намира същите за непредубедени, логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.

Като безспорно по делото, с доклада по реда на чл. 146 ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът „З.Б.И.“ АД е застраховател на гражданската отговорност на водача И.И. по валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 06.10.2014 г.

Други допустими и относими доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и

4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинИ.произшествието водач. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението относно деянието, за което му е било наложено съответно наказание, поради това тези въпроси стоят извън предмета на доказване по настоящото дело с оглед влязлата в сила Присъда № 57 от 10.06.2015 г. по н.о.х.д.№ 856 по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, НО. Ищците от своя страна са материално – правно легитимирани да предявят настоящите искове - съгласно установения от съдебната практика кръг на лицата, имащи право да претендират репариране на претърпени вследствие смъртта на техен наследодател неимуществени вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г. Видно от Удостоверение за наследници на л.19 от делото, ищците Р.Д.Т. и К.Д.В. са низходящи роднини по права линия на починалия при процесното ПТП Д.В., съответно първата е негова дъщеря, а ищецът В. – негов син. Не е спорно между страните, че ответникът „З.Б.И.“ АД е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. При това положение спорни по делото са останали търпените от ищците неимуществени вреди - обем, интензитет на засягане и размер, пряката им причинна връзка със смъртта на техния наследодател, както и обстоятелствата по наведените две възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия.

Настоящият състав на съда намира, след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, обсъден подробно по – горе, че ищците са претърпели обичайните вреди – морални болки и страдания от загубата на роднина по права линия. Свидетелят Г.установява наличие на близки отношения между починалия Д.В. и Р. и К.; чести събирания, както и тяхната покруса от нелепата му загуба.

Установена е и причинно – следствената връзка между отрицателното засягане на психиката на ищците и смъртта на баща им вследствие на процесното ПТП. Съдът следва на основание чл. 52 ЗЗД да определи обезщетение по справедливост. Критерият „справедливост” не е абстрактно понятие. Налице е трайно и непротиворечиво тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗ., установено както с ППВС № 4/1968 г., така и от практиката на САС и ВКС. Възприето е с Решение № 117 от 25.07.2017 г. по гр.д.№ 60199/2016 г. на IV гр.о. на ВКС, че от значение са: конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите физически болки и страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции, възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта, родствените и емоционалните отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. В случая, както е посочено и по – горе, не са установени по делото някакви извънредни и необичайни с оглед на интензивността си душевни болки и страдания; смъртта на пострадалия е била внезапна; прекъснала е обичайните родствени връзки „родител – дете“, но все пак съдът съобразява, че ищците са били пълнолетни към датата на ПТП, а Д.В. е съжителствал с друга жена; по делото липсват данни за влошени отношения между бащата В. и децата му – ищците Р.Т. и К.В., предвид на което съдът приема, че обезщетение за всеки от тях в размер на 80 000 лева би репарирало в пълен размер търпените неимуществени вреди. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, които според официалните средностатичическите показатели на НСИ по време на възникване на увреждането – 2014 г., са в размер на 4813 лева. Нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди само относно възможния максимален размер.