Решение № 46 от 24.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100900974 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против Ю. Е. Л. и Н.Ю. Л.а, и двамата от гр. Варна, за заплащане на задължения, произтичащи от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. и Допълнително споразумение от 18.09.2013г., за следните суми: главница в размер на 67763,69 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба: договорна лихва за редовен кредит в размер на 5483,1З лева за периода 10.11.2018 г. – 25.09.2019 година; мораторна лихва за период от 10.12.2018 г. 12.03.2020г. в размер на 8492.32 лева: мораторна лихва за период от 15.05.2020 г 20.07.2020г. в размер на 2467.33 лева; застраховки в размер на 686,85 лева за периода 07.02.2019 г. – 22.07.2020 г.; такси в размер на 72,00 лева за периода 08.12.2018 г. – 22.07.2020 г. и нотариални разходи на стойност 100 лева.

В исковата си молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че по силата на Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., сключен между ответниците Ю.Л. и Наталия Л.а, и праводателят му „ДЗИ БАНК" АД, банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер 100 000 лева, предназначен за потребителски нужди - ремонт на жилище за срок от 204 месеца, или до 16.09.2022г.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Договора за обезпечаване на вземането на кредитора, солидарният длъжник Наталия Л.а учредила в полза на банката договорна ипотека върху индивидуализиран в съглашението недвижим имот.

1

Легитимацията си обосновава с твърдения, че с решение от 01.11.2007г. СГС е вписано преобразуване на правоприемника му „ДЗИ БАНК"АД, чрез вливането му в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА"АД под наименованието "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД. На 11.01.2013г. е вписана нова промяна на наименованието на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД.

Излага твърдения, че страните преуредили отношенията си с Допълнително споразумение от 17.05.2008г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г., от 18.09.2013г. и Допълнително споразумение 13.05.2015г. Сочи, че по силата на чл. 4 от Допълнително споразумение от 27.06.2011г., чл.З, ал.З от Допълнително споразумение от 31.07.2012г., чл.З, ал.1 от Допълнително споразумение от 18.09.201 Зг., кредитополучателят се е съгласил натрупаните и непогасени към момента на сключване на допълнителните споразумения просрочени задължения да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовната главница по кредита. Следствие на така извършените капитализации размерът на задължението бил 123654,22 лева. Твърди още, че по силата на чл.9, ал.2 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. всички такси, комисионни и други разходи свързани със сключването и изпълнението на горепосочения договор за кредит, както и с учредяването, вписването, изменението, заличаването на обезпечението са за сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.4 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. към Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. страните постигнали съгласие, че кредитополучателят ще погасява дълга при условията на дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга при месечни вноски в размер на 900 лева.

Твърди, че ответниците дължат и договорна лихва през облекчения период на погасяване съгласно чл. 4, ал.З от Допълнително споразумение от 18.09.2013г., която е равна на действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер 4,52 пункта. В уточнителна молба от 26.08.2020 г. ищецът пояснява, че към момента на сключване на Допълнително споразумение от 18.09.2013 г. към договора за кредит РЛП Прайм на банката е бил в размер на 4.9%. Стойността на лихвения процент се преразглежда на тримесечна база и се променя, само когато калкулираната стойност се различава с 50 базисни точни или повече от последната одобрена стойност, съгласно приложена методология на банката.

Заявява, че след изтичане периода на облекчено погасяване по аргумент от чл. 5 от Допълнително споразумение от 18.09.201 Зг., общият дълг се погасява като върху него се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към тази дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер 10.25(десет цяло двадесет и пет стотни) пункта, като кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план.

2

Наред с това, по силата на чл.З, ал.2 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., при забава в плащането на погасителна вноска просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие в размер равен на сбора на действащия към тази дата лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно, до окончателно изплащане на просрочената сума.

Сочи още, че съобразно чл. 12 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит при забава на плащането на една или повече месечни вноски по кредита на падеж в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката, която служи за покриване на административните разходи на последната, свързани с извършваните действия по събиране на изискуемите просрочени плащания и се дължи до пълното им погасяване

Съгласно клаузата на чл.7 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. кредитополучателят се е задължил да получи изготвения погасителен план, да започне погасяването по схемата, въведена с него, считано от датата на падежа на месеца, следващ месеца, в който е изготвен той. Ищецът твърди още, че с подписване на Допълнително споразумение от 18.09.201Зг., длъжникът е декларирал, че е уведомен, че неполучаването на екземпляр от погасителния план по чл. 4 ал. 3, чл. 5 или по чл. 6 ал. 2 от Допълнителното споразумение, не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски по общия дълг, в сроковете и размера, определени в същия.

По твърдения за неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 4, ал.1 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът излага, че длъжниците са изпаднали в забава, считано от 10.10.2018 г. Поради това "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД обявила цялото задължение в общ размер на 77 946,55 лева за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана с рег.№ 3775, том 1, № 196 от 19.09.2019г., получена лично от кредитополучателя Ю.Л. на 25.09.2019г. и нотариална покана с per. №3776, том 1 №197 от 19.09.2019г. получена лично от кредитополучателя НАТАЛИЯ Л.А. С горните твърдения ищцовата страна обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита.

Правна квалификация – чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В отговора на исковата си молба ответниците излагат становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че банката неправилно незаконосъобразно едностранно е увеличавала дължимата сума като главница по кредита без да предоставя необходимата информация и причината за това. На следващо място излагат твърдения, че с внесените суми от тях задълженията не са погасявани по реда, определен в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. След заплащане на суми в размер на над 210 000 лева считат, че не са изпаднали в забава, която да обоснове обявяване на кредита за предсрочно 3 изискуем по смисъла на чл. 8 от Договора. Релевират възражение, че уговорките в договора, чрез които се извършват капитализации на просрочени лихви към главница са нищожни, като противоречащи на добрите нрави. На следващо място сочат, че банката не им е предоставила погасителен план след подписването на всяко от допълнителните споразумения, от който да е видно какъв е размерът на дълга и отделните вноски.Оспорват дължимостта на претендираните такси и разноски по съображения, че не е ясно основанието за възникването на задължението както и начинът на определяне на неговия размер. По гореизложените съображения молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си аргументи по същество на спора.

В писмена защита ищецът намира, че е доказал при условията на пълно и главно доказване исковата претенция, в това число предоставянето на сумите, просрочието в плащанията към датата на всяко от допълнителните споразумения и исковете по размер.

Моли да се уважи претенцията в заявения с исковата молба.

В писмената си защита ответниците молят за изцяло или частично отхвърляне на исковете. Настояват, че като не се зачетат извършените едностранно от банката увеличения, с оглед заключението по ССЕ за дължимите суми и внесените, същите не са изпаднали в забава плащанията, респективно за банката не е настъпило основание за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Алтернативно намират, че капитализирането на суми за дължими лихви с допълнителните споразумения е в противоречие с добрите нрави и следва да се зачете ССЕ във варианта, изчислил задълженията без извършените капитализации.

След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи предметните предели на производството и доказателствения материал по делото, съдът по вътрешно убеждение приема за установено следното:

С оглед съвпадението на насрещните изявления на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същите са сключили помежду си Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., както и анекси към него, а именно: Допълнително споразумение от 17.05.2008г., Допълнително споразумение от 27.06.2011г., Допълнително споразумение от 31.07.2012г., Допълнително споразумение от 18.09.2013г. и Допълнително споразумение 13.05.2015г. Установява се от справката, извършена от съда в ТР, че е извършено преобразуване на „ДЗИ БАНК“ АД, с която е сключен договора, чрез вливане в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА"АД под наименованието "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД като на 11.01.2013г. е вписана нова промяна на наименованието на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД.

Според договора банката се задължава да отпусне на кредитополучателите сумата от 100 000 лева, предназначена за потребителски нужди – ремонт на жилище, за срок от 204 месеца и краен срок на издължаване 16.09.2022 година. Според т.1 от заключението на ССЕ, 4 кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, сумата е усвоена от кредитополучателите на 23.08.2005 година.

Съгласно чл. 3 от договора, към датата на сключването му страните са уговорили лихвен процент по кредита в размер на 11.79% за първата година, а за останалите 12.79%.

Според ал.2 на цитираната разпоредба наказателната надбавка за просрочие е 15 пункта, дължима върху просрочената сума, добавена към лихвения процент по възнаградителната лихва. Уговорката по чл. 9 ал.3 от договора дава право на банката едностранно да изменя лихвения процент по кредита.

По допълнително споразумение от 17.05.2008 година не са уговорени промени в задълженията и лихвените проценти.

На 27.06.2011 година договорът е анексиран повторно като в чл. 2 страните приемат, че кредитополучателите са в просрочие на главница, лихви и такси, а в чл. 4 е описано, че банката ще капитализира просрочените суми към редовната главница. От друга страна според чл. 5, кредитополучателите ще ползват 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, пред който се начислява лихва от 10.21%, а се погасява месечно само сума от 900 лева. Остатъкът от лихвата според чл. 6 от анекса ще се натрупа към дълга, т.е. предвидена е втора капитализация на суми. В чл. 7 е уточнена и лихвата след гратисния период.