Решение № 270 от 05.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр. Добрич, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500616 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№1885/29.01.2025г. от К. Д. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град Д., кв. ***, чрез адв.М.

Я./пълн.л.10-гръб от делото на ДРС/, срещу решение №24/13.01.2025г. по гр.д.

№263/2023г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от нея срещу Й. К. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес град Д., ж.к. ***, иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, за сумата от 8100лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищцата, нанесения психологически и физически дискомфорт, уличаване ищцата в престъплението обида, претърпени вследствие на твърдения, съдържащи се в свидетелските показания на Г., дадени на 23.07.2020г. по гр.д. №1059/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Не кореспондирали със събраните по делото доказателства изводите на съда, че не са представени и събрани убедителни доказателства за пряката причинна връзка между поведението на ответницата Г. и настъпилите негативни промени у ищцата. Изразява несъгласие с преценката на съда, че показанията на свидетелите били несигурни и в тях липсвала конкретика на събитията като време на посещение при лекари, предписани лекарства, в която връзка 1 анализира показанията на св.А. П. и св.П. А. П.. Излага и, че претърпяла вреди от разгласени позорни обстоятелства-приписването да е изрекла думи, които не е казала по адрес на вече бившата си снаха, а не от деяние по чл.290, ал.1 от НК-престъпление против правосъдието. Било доказано и с неоспорената комплексна компютърна експертиза, че не е изричала израза „хванах ли те курво мръсна“ .Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на претенцията и.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна- Й. К. Г. .

Правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 15.01.2025г., когато постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено, и с край 29.01.2025г., отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Предмет на гр.д.№263/2013г.на ДРС е осъдителен иск на К. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу Й. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Д., за репариране на неимуществени вреди/уронване на личния и професионален авторитет, психологически и физически дискомфорт/ , претърпени от ищцата в резултат на набеждаването и в престъпление по чл.146, ал.1 от НК-обида, при даване на свидетелски показания от ответницата по гр.д.№1059/2020гна ДРС в проведено на 23.07.2020г. открито съдебно заседание, като заявила, че ищцата е казала на Е. Г. П. на 24.05.2020г. в гр.Д., пред снек-бар „Авеню“, при възникнал конфликт между двете, „хванах ли те ,курво мръсна“, с присъждане на обезщетение от 8100лева/съгласно изменение на първоначално заявения размер по реда на чл.214 от ГПК с молба вх.№23803 от 12.12.2024г./.

Искането за обезщетяване на неимуществени вреди е обосновано с твърдения в искова молба вх.№1718/27.01.2023г. и уточнения в първото по делото съдебно заседание, че на 24.05.2020г. в гр.Д., пред снек-бар „Авеню“ е възникнал конфликт между ищцата и бившата и вече снаха Е. Г. П., дал основание за образуване на гр.д.№1059/2020гна ДРС по реда на ЗЗДН. В хода на делото, в открито съдебно заседание на 23.07.2020г., ответницата била разпитана като свидетел и в това си качество заявила пред съда, че К. Д. П. е отправила обидни думи към Е. Г. П. като казала „хванах ли те, курво мръсна“и други обидни думи. Във връзка с дадените от ответницата свидетелски показания по това дело било образувано досъдебно производство 2

№23/2022г.по описа на ОСлО при ОП-Добрич за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. По време на разследването било установено, че К. Д. П. не е изричала подобни думи, както и каквито и да е други обиди, накърняващи достойнството на Е. Г. П.. С постановление от 21.11.2022г. на прокурор при РП-Добрич наказателното производство било прекратено като е прието, че при вземане на решение по гр.д.№1059/2020г. съдът констатирал несъответствие между показанията на св.Й. Г. и останалите свидетели и звукозаписа, не дал тежест на нейните показания, защото не се отнасяли към предмета на делото, както било прието и, че деянието може да се квалифицира като маловажно и да се приложи чл.9, ал.2 от НК. Изложено е и, че показанията на ответницата пред съда са обективно неверни и не отговарят на действителността, приписвали и извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК. От видеозапис на конфликта от 24.05.2020г. ясно се виждало и чувало, че подобни обиди и накърняващи достойнството реплики не са изричани от ищцата. Тя била на *** години и работела като начален учител. Вменяването, че може да използва подобен език и начин на изразяване засягало професионалния и авторитет, честа и достойнството и, позоряло личността и.

Срамът и неудобството, които била принудена да търпи от цитираните неистински твърдения смущавали нормалния и начин на живот и я принудили да ограничи социалните си контакти. Живеела в постоянен страх, че лъжливите показания на ответницата ще станат достояние на колегите и и учениците и , и щяло да съсипе дългогодишната и кариера и добро име, които градила с големи усилия и с което се ползвала в обществото.

В писмения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата оспорва основателността на предявения иск, счита да липсват кумулативно дадените предпоставки на чл.45 от ЗЗД. Свидетелствала за случилото се на 24.05.2020г. при действие на отговорността по чл.290 от НК. Бъдейки очевидец дала показания съобразно спомените си, субективното си възприятие относно чутото и видяното. В нито едно от последвалите производства, и граждански, и наказателни, не е твърдяла друго нещо и интерпретацията и на станалото на 24.05.2020г. била все същата. Протоколите от съдебните заседания по гр.д.

№1059/2020г., мотивите на първоинстанциония съд и на въззивния съд, както и мотивите на прокурора по ДП №23/2022г. на ДРС налагали изводи, че първата инстанция не се е доверила на показанията и поради несъотвествие с показанията на останалите доказателства, въззивната инстанция заела сходна позиция с акценти на други доказателства, прокуратурата не е заела категорична позиция относно стореното от ответницата. И в трите случая свидетелските и показания са определени като плод и резултат на собствените и възприятия и като такива се съпоставят с останалите доказателства. Тя е свидетелствала за това какво е чула и видяла както го е чула и видяла.

Представеният видеозапис не следвало да се приема като единствено, незаменимо и обхващащо напълно станалото на 24.05.2020г. пред и около рт“Авеню“. Този запис не давал отговор на всички въпроси, които се повдигали в исковата молба тъй като нямало хронологични данни, които да се 3 съпоставят с началото и края на конфликта, сторен бил преднамерено, нарочно и с цел да се фиксира ставащото с оглед бъдещи претенции спрямо Е.

Г. П., тогава снаха на ищцата. Присъствието на ищцата и сина и пред и около р-т“Авеню“ не било случайно, а в резултат на проследяване на автомобила на Е. Г. П. чрез поставено от А. П. устройство, при което следвало да се прояви недоверие към записа като преднамерено сторен за обслужване на евентуални бъдещи претенции на сина на ищцата, а не толкова на самата ищца. И двамата били там с цел да удостоверят някакво противобрачно и аморално поведение на Е. Г. П., което да използват срещу нея. Обективно нямало данни и доказателства, които да обуславят извода, че хронологически, фактически и практически записването съответствало напълно на станалото. Проверка за верността на казаното не била правена в нито едно от производствата.

Презумпцията за виновност била оборена. Оспорва ищцата да е претърпяла морални вреди в следствие на свидетелските показания. Твърденията за срам, неудобство и страх от разпространение на казаното и ефекта му върху доброто име и кариерата на ищцата представлявали по-скоро очакване за нещо, което ще се случи, а не нещо, което се е случило в житейската сфера на ищцата.

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.

Не е спорно по делото, че на датата 24.05.2020г. е имало конфликт между ищцата и трето на настоящия спор лице - Е. Г. П., към него момент снаха на ищцата, съпруга на сина и А. П. П.. Няма спор между страните и относно факта, че този конфликт е дал основание на Е. Г. П. да подаде молба до съда по реда на ЗЗДН като пострадало от домашно насилие лице. Няма твърдения за защита срещу какъв конкретен насилнически акт по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, извършен от К. Д. П., същата е поискала защитата по реда на ЗЗДН. Не се спори, че молбата и за защита е уважена и не се твърди, че именно укоримо вербално поведение на насрещната страна като акт на домашно насилие е обосновало предоставянето на закрилата по реда на този закон.

Безспорен е факта, че за разглеждане на молбата на Е. Г. П. за защита срещу осъществен спрямо нея от К. Д. П. акт на насилие е образувано гр.д.

№1059/2020г. по описа на ДРС. Не е спорно и по данни от представения протокол от проведено на датата 23 юли 2020г. открито съдебно заседание по това дело, участие в него е взела ответницата Й. К. Г. в процесуалното си качество на свидетел. Представеният протокол от съдебното заседание е 4 доказателствено средство и за безспорния между страните факт, че при даване на показания в производството по ЗЗДН Й. К. Г. е заявила ,че К. Д. П. е казала по адрес на Е. Г. П. израза „хванах ли те, курво мръсна“. На въпросите на страните и съда в качеството си на свидетел по това дело Й. Г. заявила и, че както седели на масата тя, Е. и И., тогава от вратата, през която получавали стоката, която била отворена, влязла една жена с насочен телефон към .Това заведение го стопанисвали тя и В. Й.. Той бил сам в кухнята. И. им бил приятел от много години. Това било приятелско събиране. Заведението не работело заради пандемията. Тя казала на влязлата жена, че заведението не работи. Жената започна да обижда Е. – „хванах ли те, курво мръсна“. Пак и казала, че заведението не работи и да излезе навън, а после тя пак влязла.

Жената обиждаше Е. и с други думи, но не можела да каже какви, защото не се сещала. Е. тръгнала към жената и тя излязла от страничния вход, през който влязла. Е. тръгнала към нея и после се върнала, като седнала пак на масата.

Вторият път ситуацията била пак същата. Почти веднага жената влязла с телефона в ръка и пак обиждала Е. със същите думи. Е. тръгнала към нея и жената пак излязла. Тогава не знаели коя е тази жена. Третият път жената пак влязла с телефона. Е. я хвана за раменете и я избутала леко навън, за да може да излезе. Попитала Е. дали иска да заключат вратата и тя се съгласила.