Присъда № 84 от 29.10.2025, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към присъда с рег.№84/29.10.2025г. постановена по нчхд №531 по описа за 2023година на РС-П.

Наказателното производство е образувано по тъжба на Д. И. Ч., ЕГН********** с адрес гр.П., ул.“Д.“ № * против В. С. К. с адрес гр.П., ул.“Д.“ № *, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК.

Предявени са и граждански искове срещу подсъдимия, за двете престъпления, като за престъплението по чл. чл.130, ал. 1 от НК се иска обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, а за това по чл.

146, ал. 1 от НК - обезщетение в размер на 500 лева.

В съдебно заседание повереникът на тъжителката Д. И. Ч.-адв.В. Г. от БАК поддържа обвиненията по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията, за които е обвинен, като се прави искане съдът да наложи предвиденото наказание, както и за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер. Прави искане за присъждане на сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия твърди, че така повдигнатите обвинения не са доказани от страна на частния тъжител. Прави искане за признаването на подсъдимия за невиновен и по двете обвинения, като излага доводи и за прилагане института на реторсия относно обвинението по чл.146, ал.1 от НК, като с оглед изложението, съдът възприема като алтернативно искане. Прави искане за присъждане на сторени разноски на осн. чл.190 от НК в размер посочен в приложения договор за правна помощ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и тъжителката са съседи, живеят в гр.П., общ. П. на ул.“Д.“, при граничещи имоти-дворове, ситуационно положение, което е унаследено от родителите на страните и оградени от страната на страните с мрежа. На 08.03.2023година около 17:00-17:30часа тъжителката, която се намирала в собствения си двор решила да направи снимки, като с оглед различната защитна теза на страните тъжителката твърди, че си е правила селфи на себе си, а подсъдимият твърди, че е снимала майстора им , който в този момент работил оградата от страна на тротоара и по повод което същият прекратил работата и си тръгнал по данни на подсъдимия и св.К.-негов син приемайки обидата и тръгвайки си казал „Аз не съм мечка да ме снимат“. Но и двете страни не спорят по въпроса, че тъжителката е правила снимки и с оглед твърденията и на двете страни позицията на телефона й е била с камерата навън, а не към самата нея. По данни на тъжителката това е провокирало подсъдимият да отиде до тяхната врата, след като установил, че същата е заключена и е казал „Защо снимаш маре, какво искаш“ –обстоятелство за което от събраните гласни доказателства се установява че страните нямат спор. Тъжителката сочи че в този момент подсъдимият, който стоял пред входната дворна желязна врата сграбчил дясната й ръка за да и вземе 1 телефона, който тя държала с лявата си ръка и стискайки я удрял дясната й ръка във вратата. В този момент дошлата на помощ племенницата й И.,взела телефона на тъжителката от ръката й, а подсъдимият пуснал тъжителката и хванал И.. Твърди се, че в този момент дошъл зетя на тъжителката – св.Г.Т., който казал на подсъдимия да ги остави на мира, а подсъдимият К. пуснал И. и се опитал да хване него Г.Т.. Сочи тъжителката в тъжбата си, че тогава подсъдимият отново започнал да псува с думите „да ви еба майката на всички тука“ и тогава тя казала на племенницата си И. да позвъни на телефон 112 и по данни на тъжителката това е момента в който подсъдимият се отдръпнал от вратата и отишъл и се облегнал на колата си къде отишъл при него синът му св.К.. Сочи се че след известно време дошли двама полицаи на които тя тъжителката разказала за случилото се, а подсъдимият им обяснил че проблема бил от някакъв гараж, след което полицията си тръгнала и тъжителката се прибрала в къщи.

Тъжителката сочи, че вдигнала високо кръвно и след като го измерили сочи като стойности 190/100 при обичайни нейни стойности 130/80 и твърди че й е било много лошо, с нетърпимо главоболие, чувствала се омерзена от нарушената й физическа неприкосновеност и от нанесените и обидни думи, псувни по неин адрес от подсъдимия Вл. К.. Сочи също така, че на следващата сутрин все още й било лошо, а и не била спала почти през цялата нощ и отишла на лекар за да си извади медицинско, което се установява и от приложеното по делото медицинско свидетелство №14 от 09.03.2023г., с което свидетеля д-р Ал. П. е установил наранявания, изразяващи се в Медиално от горна страна на дясна мишница до лакът хематом със синкаво-жълт цвят 20/12 см. С оглед прецизност съдът следва да посочи, че действително при извеждането на медицинското свидетелство под №14 е посочено дата 09.03.2023г., което е отразено в горен десен ъгъл на лицевата му страна и кореспондира с изложените от тъжителката обстоятелства, но на гърба на същото в долен ляв ъгъл като дата е записано 03.09.2023г., като настоящият състав приема, че се касае за техническа грешка и възприема за правилно и достоверно изписването на лицевата страна на медицинското свидетелство, още повече че самата тъжба, ведно с заверения екземпляр на медицинското свидетелство е депозирана на 17.07.2023г. и е невъзможно то да е изготвено на 03.09.2023г..

Съдът, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така описаната от частния тъжител фактическа обстановка не се доказа по един несъмнен и безспорен начин по делото.

Според настоящата инстанция тъжителката чрез своя процесуален представител - повереник и лично не доказаха:

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО по чл.130, ал.1 от НК : за това, че на 08.03.2023 г., около 17:00-17:30 часа в гр.П., ул.“Д.“ № *, адрес на който живее тъжителката, от външната страна на дворната желязна врата е сграбчил 2 тъжителката Д. Ч. за дясната ръка, започнал да я стиска силно, в резултат на което и е причинил наранявания, изразяващи се в Медиално от горна страна хематом със синкаво-жълт цвят 20/12 см., с което й е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, лека телесна повреда.

В тази насока съдът взе предвид взаимно изключващите се твърдения на собствените на тъжителката свидетели, а именно на нейният зет Г.Т. и на племенницата И. Т.а, които сочат на това коя ръка е държал подсъдимия-както следва: лявата ръка сочи св. Т., първоначално и св. И. Т.а сочи също, че е била лявата ръка, но в последствие сочи, че това била дясната ръка, а именно: св.Т. цит.: “видях ръката на балдъзата как В. я дърпаше, за ръката я дърпаше, искаше да й вземе телефона. Дърпаше лявата ръка на Д.. Балдъзата държеше с дясната ръка телефона.“ , както и „Д. имаше снимки на лявата ръка, където е дърпано от вратата“, а св.И. Т.а в свободния се разказ сочи: цит.:“Леля ми си държеше телефона с лявата ръка. Тя искаше да се отърве, защото В. дойде и я хвана за ръката като джасаше на леля ми ръката, ръката с телефона. Тя беше с високо кръвно. Телефона аз го взех от леля ми.

Успях да го взема, той хвана и моята ръка, лявата ми ръка. Това всичко се случва през решетката на желязната врата. И моята ръка ми я джасаше във вратата. Аз почнах да цикам. Татко ми беше горе на къщата и тогава той дойде при нас и почна да го спира и тогава В. се опита да хване и неговата ръка….. Той като почна да джаса на леля ми лявата ръка имаше голям хематом на ръката от това нещо.“, по повод уточняващи въпроси на адв.Н., защитник на подсъдимия, тя прави уточнение: „Не беше лявата, а дясната ръка беше. Моята ръка беше лявата. Обърках се, искам да уточня. На леля ми дясната ръка В. я джасаше по желязната врата. В лявата лъка държеше нейния си телефон. В. я хвана за дясната ръка.“ Както и на уточняващи въпроси на съда св. Т.а сочи: “Леля ми получи много голям хематом на дясната ръка.

Пред мишницата беше хематома, обхващаща от подмишницата и под сгъвката на лакътя, но не стигаше до китката.“ Следващото много ярко противоречие в показанията именно на тези свидетели е това че според свидетеля Т. подсъдимия е дърпал лявата ръка на Д. и не сочи да е имало удряне, блъскане или други действия, които сочи като „джасане“ свидетелката И. Т.а.

Объркването на св. И. Т.а е не само в това обстоятелство, а и с оглед факта сочен от нея, че е била гипсирана ръката на тъжителката по повод хематома обстоятелство, което тя твърди пред съда, от извършеното от подсъдимия, както и че те двете с тъжителката са ходили на рентген да си направи снимка при този доктор на трети етаж, като тя твърди, че е „Сигурна че е от това събитие гипса, който носи леля ми“, нейният баща Г.Т. при допуснат повторен разпит сочи: „Не е била гипсирана ръката на Д. по този повод. Преди е имала гипс, чупила е ръката. Сега този месец не е имала гипс.“ От друга страна при извършваното изслушване на приложеният към делото СД-Р от телефон 112 подаденият сигнал от страна на И. Т.а, за което страните са обединиха като становище, а и е неспорно обстоятелство звучащо 3 в частта на описанието на обстоятелството с нормален не напрегнат глас, дава информация на тел.112, че съседа им хвърля камъни и липсва каквато и да е информация относно нанасяния на телесни повреди на когото и да е било, и не се дава информация за обидни думи. Само с оглед прецизност следва да се допълни, че напрежението и колебанията в гласа на И. Т.а на тел.112, касае това да не се запише името й, да се прием информацията като подадена анонимно и поради многократното настояване на служителя, тя все пак дава като подател на информацията за името, но това на своята леля Д. Ч.. С оглед изложеното при своята преценка съдът взе именно предвид липсата на каквато и да е еднаквост в показанията на свидетелите на тъжителката установяваща на твърдените с тъжбата в обвинението на лека телесна повреда нанесена от подсъдимия върху дясната ръка и представляваща Медиално от горна страна хематом със синкаво-жълт цвят 20/12 см., което и некорспондира и с приложеното медицинско свидетелство №14 от 09.03.2023г. , а именно:

Медиално от горна страна на дясна мишница до лакът хематом със синкаво-жълт цвят 20/12 см., както и с данните в подадения сигнал на телефон 112 сочещ само на хвърляне на камъни от страна на подсъдимия.

В хода на съдебното следствие тъжителката и нейния повереник проявиха активност само до колкото поискаха да се разпитат свидетелите Г. и И. Т.и и никаква друга активност за установяване с други процесуални способи, с които да докажат повдигнатото обвинение по чл.130 , ал.1 от НК. Не са представени или ангажирани каквито и да са други доказателства във връзка със случилото се, а именно относно влошени взаимоотношение между тъжителя и подсъдимия, които да установяват евентуално мотив за извършване на деянието от единия спрямо другия, до колкото такИ. изводи могат да се извлекат от обясненията на подсъдимия, в които се сочи, че това са унаследени нарушени отношения от техните родители, кореспондиращо и с обясненията на неговия син св.К. и до колкото в самата тъжба са наведени такИ. данни от тъжителката по повод обяснения дадени от подсъдимия на полициите, които тя самата сочи като неотносими към случая. По скоро поради дълговременните обтегнати междусъседски отношения и най-малкото може да предизвика сблъсък на наранено его, каквото се наблюдава настоящия казус-поради снимка , без да се установи конкретно селфи ли е тя за тъжителката или снимка на подсъдимия, неговия майстор или на извършваното строителство е вероятната последна капка довела до поредното обтягане на отношенията.

При тези оскъдни доказателства, единствено твърденията на тъжителката, които се пресъздават противоречиво с показанията на ангажираните по делото собствени свидетели, които като преки очевидци на случилото се би следвало безпротиворечиво да дадат подробни и конкретни обяснения на случая, настоящият състав по никакъв начин не може да направи категоричен извод във връзка със случилото се и основно за деянието, извършено от подсъдимия, съответно престъплението, в извършването на което е обвинен – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия в пълен обем така както 4 е повдигнато обвинението, какво е изпълнителното деяние и следствие на същото могат ли да бъдат причинени твърдените наранявания. В тази насока могат да се правят само предположения. Както и предположения могат само да се направят и до това касае ли се до деяние по смисъла на чл.130, ал.1 от НК или до такова до чл.130, ал.2 от НК. Доколкото, съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК „Присъдата не може да почИ. на предположения” и ал. 2 „Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин”, предвид недоказаността на обвинението от страна на тъжителя, респ. повереникът му, съдът няма как да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и да му наложи съответното наказание.