Определение № 802 от 20.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. София, 20.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Филип Владимиров

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002104462 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. К., подадена чрез процесуален представител адв. С. Р. срещу решение № 144/21.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 692/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 462 от 05.11.2021г. по гр.д. № 1905/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която при разрешаване на спор относно родителски права на основание чл. 127, ал. 2 от СК по иск, предявен от М. К. К. с ЕГН [ЕГН] е определен режим на лични отношения на бащата П. Б. Г. с ЕГН [ЕГН] с детето Б. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и вместо него е постановен друг, при който бащата да взема детето от дома на майката или от яслата или детската градина, ако детето посещава такива, и го връща в дома на майката, както следва:

- всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца - от 17:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя с две преспивания при бащата;

- 5 дни по време на Коледните празници през нечетните години, с преспиване при бащата от 10:00 ч. на 24 декември – Бъдни вечер до 17:00 ч. на 28 декември;

5 дни по време на Новогодишните празници през четните години, с преспиване при бащата - от 10:00 ч. на 29 декември до 17:00 ч. на 2 януари;

- 4 дни по време на Великденските празници, с 3 преспивания при бащата, през четните години - от 10:00 ч. на съответната дата до 17:00 ч. на съответната дата по време на Великденските празници;

- на рождения ден на детето от 10:00-17:00 ч. всяка четна година;

1

- на именния ден на детето всяка нечетна година от 10:00-17:00ч.;

- както и един месец през лятото, с преспиване при бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – неправилен анализ на доказателствата, вследствие на което са формирани погрешни крайни фактически и правни изводи, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване, обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови режим на лични отношения на бащата с детето предвиждащ адаптационен период на детето в семейната среда на бащата, а режимът с преспивания да се предвиди да започне след адаптационния период до петгодишна възраст на детето.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. Б. Г., чрез процесуален представител адв. Й. М. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при охраняване на най-добрия интерес на детето.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са родители на детето Б. Г., родено на 09.02.2021г. Фактически са разделени от 11.04.2021г. Първоинстанционното решение постановено по гр.д. № 1905/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора е влязло в сила в частта, с която е определено местоживеенето на детето при майката в [населено място] и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката М. К. К.. Като спорни пред въззивния съд приел параметрите на определения режим на лични отношения с детето на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на дадените задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК, допуснал и събрал писмени и гласни доказателства, както и социален доклад с оглед изследване на възможността детето да преспива в [населено място] в жилище на бащата.

От съвкупната оценка на всички събрани по делото доказателства приел, че бащата притежава къща с двор извън [населено място] – в [населено място], Община Мъглиж, на 16 км от града, а жилището в [населено място], [улица], ет. , ап. е собственост на майка му А.

Д., която живее сама и където бащата отсяда, когато реши да остане в града. От показанията 2 на свидетелите Г. и Д. и от данните в приетите по делото социални доклади на ДСП „Мъглиж“ и ДСП „Стара Загора“ приел за установено, че къщата в [населено място] разполага с две спални, детска и хол с бокс, който е около 50 кв.м., с вътрешни бани и тоалетни, като къщата е санирана и обзаведена; оборудвана е с всички необходими условия за отглеждането на детето Б.; къщата е с отлични хигиенно-битови условия и прилежащ двор, засят с райграс, където детето може да играе през топлата част от годината. Жилището в [населено място] разполага с две спални, всекидневна и кухня, като едната спалня е на въззивника и в нея са създадени всички условия за пребиваване и нощуване на детето.

Жилището е съвременно обзаведено с всички удобства, необходими за пребиваване на дете на ниска възраст; поддържа се отлична хигиена и е предвидено всичко необходимо за комфорта, образованието и разнообразието на детето. Бабата на детето по бащина линия е подкрепящият бащата кръг от близки, на чиято помощ родителят може да разчита. Бабата е пенсионирана медицинска сестра и рентгенов лаборант.

От амбулаторен лист издаден от личния лекар на детето д-р Д. Д., приел за установено, че липсват данни за здравословни проблеми на Б., което „не е често боледуващо дете".

От заключение на проведена пред въззивния съд съдебно-психологична експертиза, изпълнена от вещо лице клиничен психолог, освидетелствал детето Б. за установено приел, че е налице изградена емоционална връзка между бащата и детето, но не в пълнота, която се предполага между баща и син, поради това, че времето, през което въззивникът е с детето е изключително малко и крайно недостатъчно. Експертът установил, че детето Б. се държи напълно спокойно; бързо се адаптира към непознатата обстановка, разбира веднага инструкциите, работи по поставените задачи и е в доверителен и топъл контакт с майка си през цялото време; поведението, емоционалното и психическо състояние на детето при среща с бащата е напълно адаптивно. Детето бързо свиква със ситуацията, бързо схваща инструкциите и се включва активно. Контактът му с бащата П. Г. е топъл, базиран на пълно доверие и емоционален баланс. Детето проявява привързаност и устойчивост на поведението. При среща проведена в присъствие и на двамата родители детето проявява пасивност, плахост, нерешителност и отдръпване, които са израз на наличие на известно напрежение и притеснение. Разликата в емоционалното състояние и поведението на детето Б., при съвместната среща с родителите му се дължи на факта, че детето се чувства поставено в ситуация на избор. Това създава напрежение и е израз на страх и нерешителност на детето, което усеща, че се намира в ситуация на избор. В стремежа си да запази отношения и с двамата си родители, детето не може да изрази позиция, блокира се активността на поведението и емоциите му. Съществува реален риск от развитие на конфликт на лоялност. Между детето Б. и бащата П. Г. има изградена топла, пълноценна и доверителна емоционална връзка. Като цяло емоционалното и психическото състояние, както и поведението на детето отговарят на възрастовия период, в който се намира.

Недоразвитието на експресивната реч, както и използването на някои лепетни думи, а така също и неовладяването на свинктерите, в случая, е израз на известна невротизация и несигурност у детето. Тя е породена от факта, че става свидетел на конфликтните отношения между родителите си – открити и прикрити. Тези отношения са психотравмиращи за детето, 3 който има изострена чувствителност и долавя всички нюанси на поведението на найблизките си хора – родителите и техните разширени семейства.

При тези факти, от правна страна въззивният съд позовавайки се на разясненията и изследване на критериите по т. 1, 3 от ПП на ВС № 1/12.11.1974г., както и на практиката на ВКС, достигнал до извод, че определянето на лични отношения на детето Б. с неговия баща с преспиване е в интерес на детето. Съобразил, че Б. вече е на навършени 3 години и 3 месеца /понастоящем на 4 г./; здраво дете, с изградена доверителна връзка с родителя, на който не са предоставени за упражняване родителските права; бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за сина си; разполага с необходимите жилищни, материални и финансови условия, както и помощ от подкрепяща среда, които обуславят престой с преспиване на детето при баща си. Отчел, че по-дългият престой на детето при бащата е само от полза за детето; би благоприятствало развитието на отношенията на детето с този родител и изцяло в негов интерес и според експерта – клиничен психолог. Изтъкнал, че по делото липсват каквито и да е обстоятелства и доказателства, от които да се направи извода, че въззивникът П. Б. е конфликтна личност или с повишена степен на агресия, за да се предположи, че детето ще бъде изложено на риск при него и интересите му биха били накърнени. С оглед съвкупността на данните за състоянието на детето и желанието и възможностите на бащата да полага самостоятелно всички необходими грижи за детето си, определил описания режим на лични отношения между детето и баща му.

Касаторът М. К. К. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за развитието на правото, както следва:

1/ Необходимо ли е съдът, разглеждащ спор, относно определяне на режим на лични отношения с отсъстващия родител задължително да обсъди и съобрази в решението си всички критерии, които са заложени в ППВС № 1/1974г. във всеки случай?

Въпросът се сочи като противоречиво разрешен на ППВС № 1/1974г. и на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2/ Следва ли съдът при определяне на мерки, относно личните отношения между детето и неотглеждащия родител служебно да се произнесе, респ. да обсъди в мотивите си необходимостта от предвиждането на преходен период за адаптация на детето и родителя към един по-разширен режим на лични контакти?

3/ Следва ли съдът при определяне на режим на лични отношения на детето с отсъстващия родител да бъде обвързан от предложенията на родителите в случаите, когато между тях липсва нормална комуникация?

Поддържа също очевидна неправилност на решението.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обобщено се свеждат до критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си какъв режим на лични отношения между детето и 4 родителя да определи, в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето и за задължението на въззивния съд при формиране на тази преценка да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях, включително и като съобрази данните за липса на диалог и конфликт в отношенията между родителите.

Въпросите са поставени все в контекста на оплакването на касатора, че неправилно въззивният съд е определил разширен, а не ограничен режим на лични отношения на бащата с момчето, непредвиждащ адаптационен период на детето в семейната среда на бащата, но предвиждащ преспиване при бащата преди навършване на петгодишна възраст. Въпросите в обобщен вид са включени в предмета на делото и решението по тях е обусловило решаващата воля на въззивния съд, поради което покриват общото изискване по чл. 280, ал.

Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66ae9c09-4ed3-44c7-aa90-21db57fd4ea9