Определение № 16308 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16308 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509443 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 66, ал. 2 ГПК по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от длъжника в заповедното производство – Ж.

Н. Т. срещу Определение № 15561/02.04.2025г, постановено по гр. д. № 59987/2024г., СРС, 153 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 420161/27.12.2024г. за възстановяване на срока за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу Заповед № 32820 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Излагат се доводи за нищожност, недопустимост, незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал понятитето „особени непредвидени обстоятелства“. В тази връзка, твърди, че неправилно районният съд е приел, че действията, извършени от трето лице и препятствали жалбоподателя да извърши надлежно процесуалните действия по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да се тълкуват в негова вреда.

В срока по чл. 66 ГПК, насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, като претендира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намери следното:

Предвид нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима..

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основателността на отправено искане по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок е свързана с наличието на две групи предпоставки. От една страна – наличието на особени непредвидени обстоятелства, а от друга, законодателят е предвидил и субективен елемент – тези непредвидени обстоятелства следва да са и непреодолими за страната, 1 пропуснала извършването на съответното процесуално действие.

Както правилно е посочено в мотивите на ревизирания съдебен акт и съобразно трайната съдебна практика, кръгът на особените непредвидими обстоятелства не е определен, а като такива следва да бъдат отчитани всички обстоятелства, които стоят извън волята на страната, които не могат да бъдат предвидени и обективно са допринесли за това, страната да пропусне да извърши съответното съдопроизводствено действие.

В процесния случай, конкретните обстоятелства, които жалбоподателят твърди да са „особени непредвидими“ са свързани със загубата на съобщението, с което е връчен препис от Заповедта за изпълнение на парично задължение, което обстоятелство не е оценено от първоинстанционния съд като особено и непредвидимо. Въззивният съд изцяло споделя този извод, като в отговор на възражението на защитата следва да посочи, че той не се дължи на a priori свеждане на понятието „особено непредвидими обстоятелство“ единствено до природни и социални катаклизми, а е възприет въз основа на цялостна преценка на конкретните релевантни за производството факти.

Така, правилно районният съд е посочил, че загубата на съобщението, сама по себе си не е от естеството да доведе до пропускане на срока за подаване на възражението, тъй като представянето на съобщението не е необходимо.

Действително, единственото релевантно обстоятелство, се явява отбелязването на датата, в която на жалбоподателя съобщението е връчено, в контекста на спазване на едномесечния срок за подаване на възражение по чл.

414 ГПК. Както правилно, е отбелязано в мотивите на ревизирания акт, дори хипотетично да се приеме, че загубването на съобщението е равнозначно със загубване на данни за срока за подаване на възражение, то дори в тази хипотеза, не биха били налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като няма да е налице другата предвидена законова предпоставка – обстоятелството да е непреодолимо за страната. Информацията, за съдебните дела е леснодостъпна за страните и доколкото жалбоподателят е бил наясно, че за него съществува правото да подаде възражение, то с минимални усилия е можел да извърши справка в деловодството на съда, досежно датата на връчване на съобщението.

За пълнота, въззивният съд следва да посочи, че в процесния случай, съобщението, ведно със Заповедта за изпълнение на парично задължение са били връчени на жалбоподателя на 19.11.2024г., следователно срокът за подаване на възражение е изтекъл на 19.12.2024г. Съобразно установеното от приобщените по делото свидетелски показания, а и според доводите изложени от жалбоподателя, загубата на съобщението е настъпила на 14.12.2024г., тоест, близо 3 седмици след узнаването за издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Това обстоятелство, само по себе си представлява достатъчно основание за оставяне без уважение на молбата за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, доколкото твърдените „особени непредвидени обстоятелства“, в конкретния случай са били налице през последните 5 дни от срока за обжалване. За да бъде основателна молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, непредвидените обстоятелства следва да са били налице в течение на целия срок, през който е следвало да се извърши съответното процесуално действие, тоест да са повлияли по такъв начин, че страната да е била лишена обективно 2 от възможността да извърши същото /в този смис. Определение № 382 от 25.07.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 289/2011 г., I г.о, ГК/.

Предвид всичко гореизложено, Софийски градски съд, не констатира основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15561 от 02.04.2025г., постановено по гр.д. № 59987/2024г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в, с което подадената от длъжника Ж. Н. Т. молба за възстановяване на срока по чл. 64 ГПК за подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу Заповед № 32820 от 18.10.2024г., е оставена без уважение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3