Решение № 60 от 13.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Б., 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т.а А. при участието на секретаря Т.В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело № 20221810100266 по описа за 2022 година

Производството е по извършване на ДЕЛБАТА във ІІ-ра фаза.

С решение №81/16.06.2022г. по гражданско дело № 266/2022г. по описа на РС-Б., което е влязло в сила на 20.07.2022г. като необжалвано, е допусната делба на недвижим имотпърви жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в село С., община Б., Софийска област, който жилищен етаж е с площ от 88.10 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални помещения, баня, тоалетна и антре, западния гараж, с площ от 13.8Окв.м., две складови помещения и коридор, заедно с ½ една втора идеална част от общите части на сграда и същите части от правото на строеж, стопанска сграда с площ от 27.20кв.м., които са построени на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ *-* в квартал * по плана на с.С., община Б., Софийска област, с площ от 1012 кв.м., при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и обработваема земя, между Г. Т. Г. от с.С., ул.С. п. № *, с ЕГН:

**********, при квоти: 1/2 идеална част и между П. Т. Д. с.С., ул.С. п. № *, с ЕГН:

**********, при квоти: 1/2 идеална част.

Съделителят-ищец-Г. Т. Г. , чрез пълномощник адвокат К. К. от САК, моли да се извърши делбата като се възложи изцяло делбения имот в дял на ответника, който е направил такова искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и делът на ищеца да се уравни в пари.

Ищецът изрично заявява, че не желае на него да му се поставя в дял гаража и стопанската сграда.

Съделителят-ответник-П. Т. Д. с.С. , чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК, е направил искане в първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата да му бъде възложен в дял за жилищни нужди по реда на чл.349, ал.2 от ГПК първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда заедно със западния гараж в сградата, заедно с едно от складовите помещения и с ½ идеална част от правото на строеж, който е построен на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ *-* в кв.* по плана на с.С.. В с.з. на 15.03.2023г. оттегля искането за възлагане на западния гараж в сградата. Моли горния имот да му се възложи в дял като за уравнение на дела на ищеца му бъдат разпределени останалите имоти: гараж и стопанска сграда и парично уравнение до размера на дела. Заявява, че делбата между страните може да бъде извършена и по реда на чл.353 от 1

ГПК чрез разпределяне на два отделни дяла от допуснатите до делба три самостоятелни имоти: първи жилищен етаж с прилежащите му складови помещения, западен гараж и стопанска сграда.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Делбеният имот представлява първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в село С., община Б., Софийска област, който жилищен етаж е с площ от 88.10 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални помещения, баня, тоалетна и антре, западния гараж, с площ от 13.8Окв.м., две складови помещения и коридор, заедно с ½ една втора идеална част от общите части на сграда и същите части от правото на строеж, стопанска сграда с площ от 27.20кв.м., които са построени на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ *-* в квартал * по плана на с.С., община Б., Софийска област, с площ от 1012 кв.м. Същият е придобит от страните само на основание наследствено правоприемство от Т. Г. Д., починал на 28.12.2004г.

Страните не спорят, а и от приложените писмени доказателства по делото-/нотариален акт № 1/1995г. на нотариус при РС-Б. заедно със скица от 21.01.2022г./ се установява, че вторият жилищен етаж от описаната по-горе двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ *-* в квартал * по плана на с.С., заедно с ПРУ и източния гараж са изключителна собственост на ищеца Г. Т. Г..

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вх.256/13.01.2023г., изготвена от вещото лице П. В. П., която страните не са оспорили и съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че през 1975 година е изградена триетажната жилищна сграда, нанесена в кадастралния и регулационен план на с.С. като триетажна паянтова сграда. Същата се състои от първи приземен етаж като обслужващ и два самостоятелни обекти- източен и западен гараж. Следващите два етажи са самостоятелни жилища със застроена площ от по 88.10кв.м. В същия УПИ има изградена и стопанска сграда, нанесена в плана на селото като масивна жилищна с площ от 27.20кв.м., строена през 1980г. Първият жилищен етаж е неподеляем, гаражът също е неподеляем.

Стопанската сграда се използва за отглеждане на животни и складови помещения, която е разделена на две и така се ползва от страните. Пазарната стойност на първия жилищен етаж заедно с двете складови помещения /мазета/ и общите части е на стойност 34 750лв.

Пазарната стойност на западния гараж е в размер от 3140лв. и тази на стопанската сграда е в размер на 3430лв. Според приетата СТЕ с вх.№ 1171/21.02.2023г., изготвена от в.л. П. П., се установява, че пазарната стойност на първия жилищен етаж с едно от складовите помещения/мазе/, което е с по-голяма площ е в размер на 33125лв.

Описаният по-горе недвижим имот в с.С., а именно: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в село С., община Б., Софийска област, който жилищен етаж е с площ от 88.10 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални помещения, баня, тоалетна и антре, две складови помещения и коридор, заедно с ½ една втора идеална част от общите части на сграда и същите части от правото на строеж, стопанска сграда с площ от 27.20кв.м., 2 има характер на жилище, който е придобит от страните, само на основание наследствено правоприемство от Т. Г. Д., починал на 28.12.2004г.

Ответникът-съделител П. Т. Д. е направил искане за възлагане на него на част от делбеният имот, а именно първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда заедно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху УПИ, върху който е построена къщата, заедно с едно складово помещение, който е жилище по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.

Видно от приложените от ответника писмени доказателства- оригинал от декларация за семейно и материално положение от 23.01.2023г., се установява, че ответникът не притежава друго жилище освен делбеното. Горното се установява и от приложения оригинал от удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Б..

Страните не спорят относно факта, че след откриване на наследството на общия наследодател Т. Г. Д. на 28.12.2004г. и до сега ответникът живее на първия етаж от двуетажна жилищна сграда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Относно начина на извършване на делбата, съдът намира следното:

Безспорно по делото се установява от заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, че допуснатите до делба два самостоятелни обекти на право на собственост, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в село С., община Б., Софийска област, който жилищен етаж е с площ от 88.10 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални помещения, баня, тоалетна и антре, две складови помещения и коридор, заедно с ½ една втора идеална част от общите части на сграда и същите части от правото на строеж, стопанска сграда с площ от 27.20кв.м., предмет на делбата е неподеляем, както неподеляем е и вторият самостоятелен обект, предмет на делбата, а именно западния гараж. Съдът намира, че стопанската сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като същата е второстепенна постройка/чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 41, ал.

1 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ/ и това я превръща в принадлежност към сградата, както и към неподеляемото жилище. В този смисъл е налице фигурата на обслужващо предназначение или принадлежност на стопанската постройка към неподеляемото жилище. С оглед на горното съдът намира твърдението на ответника за това, че стопанската сграда е самостоятелен обект на правото на собственост като неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, както в случая е първия жилищен етаж заедно с двете складови помещения и стопанската сграда, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Законодателят не казва в какъв период от време и с каква продължителност всеки от съделителите следва да е живял в допуснатия до делба имот, поради което са налице условията за възлагане на имота в дял на ответника П. Т. Д..

В настоящия случай ответникът е направил искане да му бъде възложен процесния 3 жилищен имот. Съдът счита, че същият отговаря на условията, визирани в законовата разпоредба, за да му бъде възложен в изключителен дял съсобствения на страните жилищен имот.

При тези данни по делото, съдът намира за основателно възлагателното искане, направено от ответника П. Д., като счита, че следва да се постави в негов дял процесния жилищен имот предвид неговата неподеляемост и обстоятелството, че живее в имота до настоящия момент и няма друг жилищен имот.

С оглед на гореизложеното следва да се уравни дела на другия съделител- ищец с имот и пари, а именно със западния гараж, който съгласно приетата СТЕ е на стойност 3140лв. и с парично уравнение от 17520лв./ седемнадесет хиляди петстотин и двадесет лева/.

Съдът не споделя направеното от ищеца възражение, че не иска да получи за уравнение имот-западен гараж, който е самостоятелен обект на правото на собственост, а само парично уравнение, по следните правни съображения:

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ- Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, наймалко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, с оглед на което следва, че 1/2 идеална част от общите части от двуетажната жилищна сграда, в която се намира първия жилищен етаж, предмет на иска за делба, както и тавана, който също е обща част и мазетата не могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост, за да се уравнят с тях дела на ищеца, който е изключителен собственик на втория жилищен етаж. Стопанската сграда, която е построена в УПИ *-* в кв.* също няма самостоятелно предназначение и не може да бъде обект на самостоятелна собственост. Тя е построена и предназначена да обслужва сградата на основното застрояване, а именно първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, като един от етажите е приземен.

Възможен самостоятелен обект на собственост е западния гараж и в случая от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от обясненията за него, дадени от вещото лице, се установи, че същият реално съществува като гараж. Съдът приема, че процесният западен гараж не е принадлежност към неподеляемото жилище в хипотеза, когато гаражът се намира на приземния етаж, а неподеляемото жилището се намира на другия /по-горен първи жилищен етаж/ от триетажната жилищна сграда, /състояща се от един приземен и два жилищни етажа-виж заключението на в.л. П. / и гаражът е самостоятелен обект, същият е със самостоятелен статут, тоест не е налице обективна свързаност и обвързаност и гаражът може да съществува без жилището и обратно. Освен това в случая гаражът не е жилище и не може да се възлага по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

От данните по делото както и от заключението и обясненията на в.л. П. се установява, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост и се използва по предназначение като гараж, за което съдът не го приема като принадлежност към сградата, както и към неподеляемото жилище.

4

Предвид това съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК, при което делбата следва да бъде извършена като допуснатият до делба жилищен недвижим имот бъде поставен в дял на съделителя П. Д. на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, а делът на съделителя Г. Г. се уравни с недвижим имот- западен гараж и пари.