Акт от 23.12.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 519/2021
- Подписан
- 23.12.2021
- В сила
- 27.01.2022
Цитирани разпоредби
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.16 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.54, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.56 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.59, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.220, ал.1 · Закон за митниците
- чл.66в · Закон за митниците
- чл.84, ал.1, т.1 · Закон за митниците
Р
Е Ш Е Н И Е № 648
23.12.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№519 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.220, ал.1 от Закон за митниците. Образувано е по жалба от ЕООД Евротекс - Д., ЕИК *********, срещу Решение към MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, рег.№32-138937/31.03.2021г.
Твърди се, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност, то митническите органи трябвало да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност, а после и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. В решението били подробно описани т.нар.„справедливи цени“, които обаче били статистически стойности, извлечени на база данни на ЕС за период от 4 години, и не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали в дефиницията на митническа стойност съобразно разпоредбите на чл.70 и 74 от МК. Административният орган се бил позовал и на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в последното се обсъждала договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а нямало изложени мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки, както и нямало доказателства за това, че т.нар.справедливи цени касаят сходни стоки. Освен това органът бил посочил, че основателни съмнения можели да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова прагова стойност. В този смисъл можело да се направи извод, че определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези справедливи цени, представлява минимална митническа стойност, но съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС е забранено митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности. Относно посочената система THESEUS следвало да се има предвид, че до нея няма достъп на официалния сайт, нито съществувала заповед, която да определя съответни стойности, като така не можело да се провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера от решението. Сочи се, че жалбоподателят представил всички необходими документи, но митницата не била извършила проверка в счетоводството на дружеството. Относно митническата стойност, определена по чл.74, пар.3 от МК, то следвало да се има предвид, че митническите органи трябвало да прилагат последователно методите на чл.74, пар.2, но това условие не било спазено, а митническите органи нямали право на изборност относно това кое правило да бъде приложено. От друга страна било неясно защо органът пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, пар.3 от МК, тъй като жалбоподателят бил представил фактура, платежни документи за заплащане на стоките, фактура за транспортните разходи до страната, с което доказал декларираната митническа стойност. Иска да бъде отменено Решение към MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, рег.№32-138937/31.03.2021г., както и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, счита жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като бъдат заплатени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На
09.02.2021г. жалбоподателят – като вносител, декларира на режим „допускане до свободно обращение“ дрехи втора употреба – 650 колета, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан, като прилага документи. С писмо №32-44678/09.02.2021г. са изискани от митническите органи за нуждите на допълнителна проверка документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения срок с писмо №32-53902 от 16.02.2021г. вносителят представя документи и изяснява обстоятелства.
До управителя на ЕООД Евротекс-Д., е изпратено Съобщение Рег.№32-86330/16.03.2021г., с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 вносителят се уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. - налице били обстоятелства, които обосновавали основателно съмнение относно декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация и нямало категорични доказателства за цялата платена или подлежаща на плащане цена на стоката, поради което не се прилагали разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки - освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар.
„справедливи цени“, съгласно нормата на пар.1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците. Същите се предоставяли на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ /THESEUS/ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия /Joint Research Centre/. Прието е, че след представената информация и документи от вносителя оставали основателни съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност. Справедливата цена на ЕС за Стока №1 по процесната митническа декларация била в размер на 7,75 лв/кг.
Установено било още, че за периода юни 2019г. до февруари 2020г. дружеството-вносител, регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество, като били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Предвид съмненията е счетено, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност, а следвало да бъдат приложени други методи за остойностяване, като са посочени разпоредбите на чл.140, пар.2 от Регламент за изпълнение 2015/2447, чл.70 и чл.74 от МКС.
Така за Стока №1 в процесната митническа декларация е прието, че следва на основание чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013 да се определи нова митническа стойност в размер на 3,99 лв/кг или възниквало задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в общ размер на 3241,81 лева.
С посоченото писмо дружеството се уведомява, че на основание чл.26, ал.1 от АПК започва административно производство, като се предоставя възможност за запознаване с преписката, както и за становище.
С оспореното в настоящото производство Решение към MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. с чл.66в от ЗМ във вр. с чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, чл.140 и чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.5, т.39 и чл.77, пар.1, б.А, чл.85, пар.1, чл.101, пар.1, чл.102 от Регламент /ЕС/ №952/2013, във вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС по митническа декларация MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. се отказва приемане на митническата стойност на стока №1 „употребявани дрехи“ и се определя нова митническа стойност на тази стока в размер на 64701,84 лева.
Разпоредено е да се коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мито 2777,39 лева, ДДС – 11199,43 лева, които били заплатени, като са установени за досъбиране - мито – 651,81 лева, и ДДС – 2590,00 лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС във вр. чл.114, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013. На основание чл.77, пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се определя 09.02.2021г.
С писмо Рег.№32-145068/10.05.2021г. на Директор ТД Северна морска решението е изпратено до жалбоподателя, като видно от Известие за доставяне – л.15, е получено на 11.05.2021г.
Жалбата срещу Решение към MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. е подадена чрез АМ, ТД Северна морска, на 20.05.2021г.
За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице дава заключение, че не са установени други суми, подлежащи на плащане по фактурата, приложена към митническата декларация.
Плащането било извършено чрез прихващане на вземания и задължения между двамата търговци на 11.01.2021г., като бил подписан и съответния протокол от тази дата.
Имало съответствие между платената цена и декларираната стойност по процесното ЕАД. При изследване на стоките, описани в процесната митническа декларация, и митническа декларация, ползвана от митническите органи, вещото лице установява, че се касае видове стоки с обобщено наименование Употребявани дрехи втора употреба, като те били описани в подборна фактура като 72 вида артикули по първата фактура, и 54 – по втората, а всеки артикул е с индивидуално наименование, качество, посочена единична цена, количество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване на обжалваното Решение – 31.03.2021г., същият спада към митническата администрация на РБългария, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ - редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 07.01.2019г., изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция Митници или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.