Определение № 255 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№6246/24.01.2023г. по регистъра на СГС от М. Д. Д. против Определение №235 от 09.01.2023г., постановено по гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС, с което е върната подадената от него искова молба и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на определението и се претендира за отмяната му и връщане на делото на друг състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По частната жалба първоначално е било образувано в.ч.гр.дело №471/2023г. по описа на А. с. - С., производството по което с Определение №1629 от 21.06.2023г. е прекратено и делото изпратено по компетентност на Апелативен съд-Пловдив, съгласно чл.7,ал.2 от ЗОДОВ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 във връзка с чл.129,ал.3 и чл.130 от ГПК, определение с преграждащ понататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

1

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Пред СГС е подадена искова молба вх.№40859/28.06.2022г., по която е образувано гр.дело №6830/2022г. Посредством нея са предявени от М. Д. Д. против С. а. с. искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000лв., частично от 750000лв., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лекарства, лечение и усилена храна в размер на 15000лв. и за заплащане на обезщетение неимуществени вреди в размер на 29500лв., частично от 3000000лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Исковете се основават на твърдения, че с Определение №2305 от 23.07.2018г. на състав на С. а. с. била оставена без уважение частната жалба на ищеца против определение по гр.дело №10535/2012г. на СГС, с което било заменено наложено обезпечение върху имот на ответника с парична гаранция от само 5000лв., при условие, че исковата претенция е за сума над 350000лв. За постановилите определението съдии от С. а. с. били налице основания да се отведат от разглеждането на делото, какъвто отвод те си били давали преди това по други дела на ищеца, включително срещу същия ответник, и постановили преднамерен акт с цел гарантиране на загуба от над 350000лв. по делото в СГС, тъй като имотът вече бил продаден на трето лице и на мястото вече била изградена сграда – жилищен блок. При тези обстоятелства ищецът счита съдиите да са били предубедени при постановяване на определението и да са нарушили Европейското право, обективирано в практиката на Европейския съд, с оглед установените в нея критерии за предубедеността на един съдия, за която може да се съди, както от поведението му по време на процеса, така и от съдържанието на неговите актове, от което за него да са произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството му, както и материални щети, тъй като по негов адрес се говорели подронващи престижа му срамни и безобразни неща и това довело до загуба на клиенти, както и имуществени вреди, изразяващи се в това, че, даже и да спечели делото в СГС, няма да може да бъде удовлетворен, тъй като фирмата отдавна е прехвърлила имотите на трети лица.

С Разпореждане №21290 от 09.12.2022г. съдът е оставил без движение 2 исковата молба до уточняване дали претендираните имуществени вреди от замяната на допуснатото обезпечение са настъпили или са хипотетични и ако са настъпили в какво точно се изразяват, кое е спечеленото от ищеца дело, по което обезпечението е било заменено, какъв е бил предмета му и цената на предявения по него иск, пристъпил ли е ищецът към принудително изпълнение във връзка с вземането си, налице ли е затруднение за събиране на присъденото му вземане, от какво естество са тези затруднения, липсва ли имущество на длъжника/ците, от което ищецът да се удовлетвори, по какъв начин липсата на отвод на съдиите е довело до необходимостта от приемане на усилена храна и лекарства на стойност от 15000лв., какви точно са били те и в какъв период от време са приемани, какво лечение е провеждал ищецът в тази връзка, както и по какъв начин потвърждаването на определението за замяна на допуснатото обезпечение и неподаването на отвод от страна на съдиите е довело до злепоставяне на ищеца и подронване на авторитета, честта и достойнството му, какви точно срамни и безобразни неща и от кого са били говорени по адрес на ищеца в причинно-следствена връзка с посоченото нарушение на правото на Европейския съюз, както и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено му на 29.12.2022г.

В дадения срок от ищеца е подадена уточняваща молба вх.

№561/04.01.2023г. с приложен към нея документ за внесена държавна такса от 10лв. С нея, освен, че е преповторил първоначално заявените обстоятелства, ищецът е заявил оттегляне на иска за храна и лечение и е уточнил, че със замяната на допуснатото обезпечение му е гарантирана загуба от над 350000лв., колкото е и исковата му претенция по гр.дело №10535/2012г. по описа на СГС, тъй като възбраненият имот вече е прехвърлен на друга трета фирма и фирмата-ответник няма никакви имоти, при което, дори да я осъди, не може да събере вземането си. Изложил е обстоятелства за нарушение на Европейското право за безпристрастие и справедлив съд с позоваване на практика на Европейския съд. Допълнил е, че претендираните за обезщетяване неимуществени вреди се изразяват в притеснения, че от този акт на съдиите от САС му се гарантират загуби за над 350000лв.

С обжалваното Определение №235 от 09.01.2023г. съдът е приел, че с 3 подадената от ищеца в изпълнение на указанията молба-уточнение същите не са изпълнени изцяло, тъй като от изложените в нея факти се налага извода, че ищецът претендира хипотетични имуществени вреди, а не такива, каквито са настъпили. Приел е и ищецът да претендира тези вреди като се позовава на осъществено от съдиите на А. с. - С. бездействие по в.ч.гр.дело, изразяващо се в неподаването на отвод, а не на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото може да бъде допуснато от съда по повод приложението на норма, която противоречи на правото на ЕС, или ако не приложи норма от правото на ЕС, която има пряко приложение, въпреки, че е бил длъжен да го направи, при което предявеният иск да не е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, а с правно основание чл.49 от ЗЗД, който да е недопустим, тъй като отговорността на ответника САС като работодател е функционално обусловена от тази на съдията, който, съгласно чл.132 от Конституцията на РБ, не носи наказателна и гражданска отговорност за неговите служебни действия и постановените от него актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, факти в каквато последна насока да не са изложени от ищеца, като е цитирана съдебна практика.

Настоящата инстанция намира обстоятелствата, на които се основават предявените искове, да очертават хипотезата на чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата чрез А. с. - С. като неин процесуален субституент за вреди, произтичащи от правораздавателна дейност, с оглед твърденията при осъществяването на такава при разглеждане и произнасяне по подадената от ищеца частна жалба против определение за замяна на обезпечение, да е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, поради наличие на основания за отвод на съдиите от съдебния състав. Съществено нарушение на правото на Европейския съюз е налице не само при нарушение на конкретна правна норма от общностното право, предназначена да предоставя права на индивидите, която не е била приложена или е била неправилно приложена, но и при нарушение на общи принципи, на които се гради правото на ЕС. В тази връзка чл.6,пар.3 от ДЕС предвижда, че основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. В чл.6 от ЕКЗПЧОС е регламентирано правото на 4 справедлив съдебен процес, включващо, съгласно пар.3, правото на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, което съставлява част от правото на ЕС в качеството му на общ принцип. Идентична по съдържание е разпоредбата на чл.47,ал.2 от ХОПЕС, като, според чл.52,пар.3, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в Конвенцията. Неправилно при това положение с обжалваното определение е прието исковете да са предявени по общия ред на чл.49 от ЗЗД, а не по специалния на чл.2в от ЗОДОВ, и като такива да са недопустими. Правилно, обаче, първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с ясни и точни указания към ищеца за отстраняване на конкретно посочени нейни нередовности. С постъпилата в дадения срок уточняваща молба част от тях са отстранени. Представен е документ за заплатена държавна такса от 10лв. Относно неимуществените вреди, наред с първоначалните твърдения за злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството, е уточнено те да се изразяват в притеснения, че с определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС за замяна на обезпечението, на ищеца се гарантират загуби за над 350000лв. от невъзможността да удовлетвори съдебно предявеното си вземане, за което е било допуснато замененото обезпечение, с което са релевирани обстоятелства както за характера на неимуществените вреди като негативни преживявания, така и за причинно-следствената им връзка с твърдяното нарушение на правото на ЕС. По този начин исковата молба досежно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е била поправена, поради което неправилно с обжалваното определение е постановено връщане на исковата молба в тази й част и същото относно нея следва да се отмени, като делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. С уточняващата молба не са изложени обстоятелства относно обезщетението за имуществени вреди от 15000лв. за лекарства, лечение и усилена храна, а е заявено оттеглянето й. Нередовностите на исковата молба, касаещи претенцията за обезщетение за имуществени вреди от невъзможността ищецът да удовлетвори съдебно предявеното от него вземане, също не са отстранени. С уточняващата молба е посочено единствено, че за това вземане е образувано гр.дело №10535/2012г. на СГС и ответникът няма никакви имоти. Не е посочено какъв е точния размер на предявеното по това дело 5 вземане, а само, че е за над 350000лв. Не е посочен характера на вземането – предмет на това дело. Не е посочено приключило ли е производството по това дело с влязъл в сила съдебен акт и позитивен за ищеца резултат. Не е посочено дали ищецът е пристъпил към принудително изпълнение за събиране на това вземане и налице ли са затруднения и какви за удовлетворяването му. Не са изложени при това положение обстоятелства за реално претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза или претърпяна загуба, за чието обезщетяване се претендира, при липсата на каквито обстоятелства правилно исковата молба относно тези претенции е върната и обжалваното определение в тази му част следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №235 от 09.01.2023г., постановено по гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС, В ЧАСТТА, с която е върната исковата молба на М. Д. Д. в частта й по предявения против А. с. - С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29500лв., частично от 3000000лв., претърпени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и производството по делото в тази му част е прекратено.